Решение № 1342 от 21.09.2026, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1342

Монтана, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700392 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 във вр. чл.192, ал.3 от Закон за устройство на територията (ЗУТ)

Образувано е по жалба на Г. П. И. и Ц. Д. И. и двамата от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат Т., срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец да издаде заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ по подадена от оспорващите молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г. В жалбата се развиват доводи, че оспорващите са изпълнили всички изисквания за издаване на административен акт по чл.192, ал.2 от ЗУТ и се иска да бъде отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Вършец и преписката да му бъде изпратена за издаване на административен акт. В съдебно заседание оспорващите не се явяват, като чрез пълномощника си адвокат Т., поддържат жалбата си в постъпила по делото молба, молят да бъде отменен оспорения мълчалив отказ и претендират присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.

Ответната страна не взема становище по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец да издаде заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ по подадена от оспорващите молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г.

От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:

Видно от [нотариален акт], том V, рег.№5574, дело №904/2007г. (л.7 по делото) и скица №15-1061051-25.06.2025г. (л.28 по делото), оспорващите са собственици на ПИ с идент. *** по КК на [населено място].

Оспорващия Г. П. И. е подал заявление вх.№94-00-1875/26.05.2025г. за осигуряване на достъп до ПИ. Със Заповед №161/02.07.2025г. на Кмета на Община Вършец (л.29 по делото), на основание чл.210 от ЗУТ е назначена комисия, която да изготви оценка и определи размера на обезщетения във вр. с учредяване на право на преминаване през ПИ-частна общинска собственост с идент. *** по КК на [населено място], местност „Арчините“, собственост на Община Вършец. От Р. Х. Т., който е лицензиран експерт оценител е изготвена пазарна оценка (л.16-19 по делото).

С Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която е назначена със Заповед №161/02.07.2025г. на Кмета на Община Вършец, материализирано в Протокол на Комисията от 28.07.2025г., след като е установено, че това е единствения технически възможен начин за осигуряване на достъп до ПИ, като е определено обезщетение за правото на преминаване през ПИ-частна общинска собственост с идент. *** по КК на [населено място], местност „Арчините“, собственост на Община Вършец, в размер на 2530 лева. С влязло в сила Решение №1100/19.11.2025г. по адм.дело №288/2025г. по описа на Административен съд Монтана размера на обезщетението е изменен на 679 лева.

Оспорващите са подали заявление вх.№9400-3992/15.12.2025г. (л.57 по делото), с което са заявили искане за издаване на заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ. Към заявлението е приложен документ за платена такса от 50 лева (л.58 по делото) и за заплатено обезщетение в размер на 679 лева (л.59 по делото). Оспорващите са подали молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г. (л.60 по делото), с което повторно са заявили искане за издаване на заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ. С жалба вх.№94-00-1978/31.08.2026г., която е подадена в законоустановения срок, е оспорен мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец да издаде административен акт по чл.192, ал.3 от ЗУТ.

От така описаната фактическа обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.3 от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината, тоест Кмета на Община Вършец е компетентен административен орган да се произнесе по молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г. (л.60 по делото), респективно оспорва се мълчалив отказ на компетентния административен орган.

Основателно в жалбите се сочи, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен. Това е така, тъй като в случая оспорващите са поискали от Кмета на Община Вършец да издаде административен акт по реда на чл.192, ал.3 от ЗУТ, съгласно която правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината. С Протокол на Комисията от 28.07.2025г., която е назначената от Кмета на Община Вършец е установено, че това е единствения технически възможен начин за осигуряване на достъп до ПИ, като е определила обезщетение за правото на преминаване през ПИ-частна общинска собственост с идент. *** по КК на [населено място], местност „Арчините“, собственост на Община Вършец, в размер на 2530 лева., като с влязло в сила Решение №1100/19.11.2025г. по адм.дело №288/2025г. по описа на Административен съд Монтана размера на обезщетението е изменен на 679 лева. Оспорващите са заплатили дължимия размер на обезщетението, както се установява от приетите по делото доказателства и са заявили искане за издаване на административен акт на основание чл.192, ал.3 от ЗУТ. Следва да се посочи, че Комисията е одобрила и схема по която да се учреди правото на преминаване през имота частна общинска собственост с мотиви, че това е единствената техническа възможност, тоест икономически целесъобразното техническо решение е преминаването да се осъществи по тази схема.

При горните фактически установявания следва да се приеме, че са налице всички законови изисквания за издаване на заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ от Кмета на Община Вършец, което налага извода, че оспорения мълчалив отказ следва да бъде отменен. В случая не е налице възможност настоящият съдебен състав да реши спора по същество с оглед характера на административния акт, което налага с отмяната на мълчаливия отказ делото да се изпрати на Кмета на Община Вършец за произнасяне с административен акт по чл.192, ал.3 от ЗУТ по подадената от оспорващите молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващите разноски по делото съобразно представен списък изразяващите се в разноски за разноски за платено възнаграждение на адвокат в размер на 500 евро, който е съответен на сложността на делото и процесуалните действия на пълномощника платена държавна такса от по 5,11 евро от всеки от оспорващите или общо разноски в размер на 510,22 евро.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорения Мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец да издаде заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ по подадена от Г. П. И. и Ц. Д. И. и двамата от [населено място], [улица]молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г следва да бъде отменен, а административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като ответника следва да заплати разноски по делото, предвид което на основание чл.172 ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на Община Вършец да издаде заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ по подадена от Г. П. И. и Ц. Д. И. и двамата от [населено място], [улица]молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Вършец за ново произнасяне по молба вх.№94-00-1646/02.07.2026г. подедена от Г. П. И. и Ц. Д. И. и двамата от [населено място], [улица] четиринадесет дневен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖАДА Община Вършец да заплати на Г. П. И. от [населено място], [улица], [ЕГН] и Ц. Д. И. от [населено място], [улица], [ЕГН] разноски по воденото съдебно производство в размер на 510, 22 (петстотин и десет и 22 цента) евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�