Решение № 5357 от 08.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5357 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.а Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Ц.а Евг. Г.а Гражданско дело № 20251100107186 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове на основание чл. 432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Предявени от К. В. К., ЕГН ********** от гр.Мездра, ул. „******** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр.София, ЕИК 121265177. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 102258,38 евро, равностойни на 200 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 15.03.2024 г. - датата, следваща деня, в който застрахователната компания е уведомена по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от 180,49 евро, равностойни на 353лв, ведно със законната лихва, начиная от 23.03.2024г – датата, следваща деня, в който е извършен последния разход, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, като всички вреди са следствие от претърпяно от него като водач на л.а.

„Фолксваген Пасат“ с per. № ******** пътнотранспортно произшествие на 12.03.2024г в гр.София, с.Лозен, причинено виновно от водача А. В.ов С., ЕГН 1

********** на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с per. № ********, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател. Претендира съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение на вещи лица и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, определено от съда.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр.София, ЕИК 121265177 оспорва исковете и по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че на 12.03.2024 г., около 08:40 ч„ в гр.София, с. Лозен, ул. „Съединение" в района на № 301, между него, като водач на л.а.

„Фолксваген Пасат“ с per. № ******** и л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с per. № ********, управляван от А. В.ов С., ЕГН ********** от с.Лозен, ул. "Ракита" настъпило пътнотранспортно произшествие То било посетено от органите на СДВР, отдел "Пътна полиция", бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-142/ 12.03.2024г и било образувано ДП № 11066/2024г на СДВР за престъпление по чл.343, ал.3, вр. ал. 1, б."б", вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. По него била изготвената комплексна видео - автотехническа експертиза, която установила, че техническата причина за настъпилото ПТП е навлизането на л.а. „Мицубиши Аутлендър“ в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил, без водачът на л.а.

„Мицубиши Аутлендър“ да го е конггролирал непрекъснато и без да запази движението си по дясната лента за движение, както и да предприеме спиране, за което е имал възможност, а ищецът не е можел чрез свои действия да предотврати настъпването на удара от момента, в който е възприел опасността. Разследването по ДП установило също, че ищецът получил следните телесни травматични увреждания:

- контузио абдоминис;

- руптура интестини йеюни №4;

- хемоперигонеум;

- фрактура хумери проксималис декстри;

2

- фрактура вертебре Л1, ЛЗ, Л5;

- минимален пневмоторакс на белия дроб вляво.

След настъпване на произшествието ищецът бил откаран и настанен по спешност в УМБАЛ "Света Анна", било проведено по спешност оперативно лечение, поради открито напълно откъснато тънко черво и била евакуирана излялата се кръв в коремната кухина, което било опасно за живота на ищеца състояние. По отношение на травмата на гръбначния стълб било проведено консервативно лечение - епикриза ИЗ №6190/2024 г. В лечебното заведение ищецът бил лекуван от 12.03.2024 г. до 22.03.2024 г., след което му бил издаден болничен лист за общо 41 дена – за болнично лечение и 30 дни за домашен режим.

Вследствие на причинените травми, ищецът търпял продължителни болки страдания и неудобства в житейски и в личен план за дълъг период от време, като тежката телесна повреда оставила последствия за цял живот; отразила се на нормалната му жизнена дейност; ограничила възможностите му да взаимодейства нормално с окръжаващата го среда и това създало физически, психически, социални и интелектуални затруднения за ищеца, негативни следи инцидентът оставил и върху психиката на ищеца от страха и преживения стрес.

На следващо място ищецът посочва, че за проведеното му лечение той извършил и парични разходи в общ размер от 353лв и посочва фактури с №1000007374 от 16.03.2024 г. за 180лв с ДДС, с фискален бон, №4000007952 от 21.03.2024 г. за 95лв с ДДС, с фискален бон, №********** от 22.03.2024 г. за 58лв с ДДС, с фискален бон, №********** от 22.03.2024 г. за 28лв с ДДС, с фискален бон.

По отношение на водача А. С. били налице предпоставките за прилагане на чл.343, ал.2, т.2 от НК, ищецът се съгласил наказателното производство да бъде прекратено на същото правно основание и това било сторено с постановление на СРП от 19.02.2025 г.

За претърпените от ищеца вреди той предявил претенции за обезщетяване пред ответника - заявление вх. №21-6574/21.03.2025г, като застраховател по застрахователна полица "Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. „Мицубиши Аутлендър“ и за който, на основание чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, възниквала отговорност за обезвреда. Според ищеца 3 били налице всички предпоставки да бъде обезщетен по справедливост деяние, вреда, причинна връзка, вина и противоправност, но по образуваната пред ответника щета му било определено обезщетение за неимуществените вреди в размер на 35000лв и 353лв за имуществените вреди.

Ищецът счита, че тези размери не обезщетяват вредите му и това определя правния му интерес от предявяване на исковете.

Предявява и акцесорни претенции за лихви на основание чл.429, ал.2 и ал.3 от КЗ и чл.494, т.10 от КЗ, тъй като той бил подал извънсъдебната претенция пред застрахователя на 14.03.2024г, от следващия ден 15.03.2024г, застрахователят изпадал в забава по претендираните неимуществени вреди, а за имуществените вреди - от 23.03.2024 г. - датата, следваща деня на последния документ за заплатен разход за лечение. Позовава са на съдебна практика в този смисъл - решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 50001/03.02.2023г по дело № 2530/2021г на ВКС, I т.о., решение № 50073/20.07.2023 г. по т д. № 587/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.

С подадения по делото отговор, ответникът е оспорил описания в исковата молба механизъм, който не отговаря на действително развилия се и оспорва констативния протокол за ПТП в частта „обстоятелства и причини за ПТП", която част не се ползва с материална доказателствена сила. При неустановения механизъм на ПТП не може да се направи извод за това дали и кой от участниците е действал противоправно и да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.

Ответникът твърди, че инцидентът е случайно събитие по смисъла на чл.15 НК за водача А. С., за който обективно не е било възможно да предвиди и предотврати настъпването на вредите, а вина за настъпването му има ищеца, който управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, не бил спазил необходимата странична дистанция, навлязъл в лентата за насрещно движение и от това е настъпил удар между двете МПС.

Ако това твърдение не се установи, възразява, че ударът е настъпил по причини, които не могат да се вменят във вина на водача на МПС „Мицубиши", включително и поради лошото състояние на процесния пътен участък - неподдържан, непочистен, с липсваща сигнализация и ограничена 4 видимост, което е допринесло за настъпване на ПТП. Според ответника, лицето, задължено да поддържа процесния пътен участък има голям принос за настъпване на събитието, а ако участъкът беше поддържан, почистен, без дупки и правилно сигнализиран ПТП, ударът не би настъпил.

Според ответника, след като наказателното производство, образувано против водача С. е било прекратено по искане на ищеца, това било косвено доказателство, че ищецът считал, че С. не е виновен.

По отношение действията на ищеца възразява, че той има значителен принос за настъпване на инцидента и за получените телесни увреждания, тъй като се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, без включени светлини, не се е намирал възможно най-вдясно на платното за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение и не е предприел спиране или спасителна мА.ра, като се отклони надясно, въпреки че това е било обективно възможно за него. Движението на ищеца с голяма скорост и причинило и по-голяма обща сила на удара, довело до настъпването на потежки увреждания.

Твърди, че ищецът е управлявал МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се е движело из купето и с това е допринесъл за получените увреждания, като между двете е налице причинно-следствена връзка, а при правилно поставен предпазен колан, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. Така ищецът създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не бил положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот и получил процесните увреждания, което следва да се приеме като съпричиняване и основание за редуциране на обезщетението на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика.

Ответникът е оспорил за ищеца да се възникнали като вид и характер всички посочени телесни увреждания, които дори да са резултат от процесното ПТП се дължат и на други обстоятелства, в това число на наличните при него възрастово-дегенеративни изменения и заболявания.

Оспорил е премахването на част от червата на ищеца да е било единственият възможен вариант на лечение, а имало и друга възможност и също тази операция не била довела до трайни промени в начина му на живот или в общото му здравословно състояние. Оспорил е продължителността на 5 възстановяването и търпените болки и страдания; изписването на болкоуспокояващи или седативни медикаменти; затруднения при самообслужването или придвижването на ищеца, който още в болницата можел да се изправя - „поетапно вертикализиран", съгл. епикриза; наличието на фрактура на дясната раменна кост – от стр. 3 от епикризата ИЗ № 6190/2024г., при направената рентгенография на дясна раменна става, не били констатирани фактурни или огнищни промени.

Според ответника оздравителният процес при ищеца не бил продължителен, протекъл гладко и бил приключил изцяло и в този смисъл оспорва обема на твърдените неимуществени вреди, вкл. негативни социални или психо-емоционални изменения и интелектуални затруднения, следствие на ПТП, тъй като липсвали данни за увреждания на ищеца в областта на главата, а и не бил потърсил медицинска помощ от психолог или психиатър, с която вредите да бъдат намалени. Допълва, че по делото липсват данни ищецът да е провел предписаните му контролни прегледи, както и какви са били резултатите от тях. Ако по делото се установи по-голяма от обичайната продължителност на оздравителния процес, ответникът възразява, че тя се дължи на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, на непроведени правилно лечение, рехабилитация и физиотерапия, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания и/или обремененост, от които той страдал и които нямат връзка с ПТП.

С отговора е оспорен и иска за имуществени вреди като прекомерни и завишени по размер, а също и от документите за заплатени услуги, изделия и лекарства не можело да се установи са във връзка с ПТП, а част от тях не били необходими за провеждане на лечение, което щяло да е успешно и без тях, представлявали луксозни разходи, направени изцяло по усмотрение на пациента и за тях ответникът не отговарял – конкретно за лумбален колан и продукт протект сис. За извършените разходи за лекарства твърди, че те не са били действително необходими, не са свързани с лечението на ищеца и нямало данни действително да са му били предписани, а доколкото част от тях все пак са били необходими, те се покривали от системите на здравното и общественото осигуряване. Оспорва да дължи и разходи за компакт диск, които са без връзка с лечението.