Решение № 186 от 25.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Монтана, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200874 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № РД – 05 – 25/28.07.2026г. на Директор РЗИ – М. на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., представлявано от управителя ХХХХХХХ, з а нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица Б от Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, на основание член 210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1533,88 евро.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „ВиК“ ООД град М., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично, явява се упълномощен представител - адв. С. Х. от САК.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

На 25.06.2026г. и 01.07.2026 година, служителите на РЗИ М. извършили насочено пробонабиране на вода от централното водоснабдяване на с. Г. Д. от пункт Детска градина „ХХХХХ“ в с. Г. Д.. Пробонабирането било във връзка с насочен здравен контрол и и било извършено по метод БДС ISO 5667- част 5, от лаборанти от Дирекция „ОЗ“ при РЗИ М.. Мястото на тяхното вземане било 1 в детската градина, от чешма, която е без проточен бойлер.

Така взетите проби били предоставени за изследване на сертифицираната лаборатория към РЗИ М., акредитирана със сертификат № 256ЛИ/25.06.2026 година , валиден до 25.06.2030 година издаден от ИА БСА, съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025:2018. Съгласно протокол с № 382/25.06.2026г. пробата взета на 25.06.2026 година не отговаря на изискванията по показател арсен, съгласно Наредба № 9/16.03.2001г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, като са установени стойности от 18,0 млгр/л., при максимално допустими 10. Видно от Протокол № 399/02.07.2026г., пробата взета на 25.06.2026 година от същото място не отговаря на изискванията по показател арсен, съгласно Наредба № 9/16.03.2001г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, като са установени стойности от 14,0 млгр/л., при максимално допустими 10.

За така установеното на 15.07.2027 година, свидетелката М. К. М.-А. съставила АУАН изх. № АН-01-42 за нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица Б от Наредба № 9/1603.2001 г. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на нарушителя. В законоустановения за това срок срещу АУАН изх. № АН-01-42/15.07.2026 година било подадена възражение вх. № 25-712-1/21.07.2026 година.

След запознаване със съставения АУАН, приложените към него писмени доказателства и възражението на

Вик

ООД град

М., административнонаказващият орган счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното Наказателно постановление № РД – 05 – 25/28.07.2026г. с което на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., представлявано от управителя ХХХХХХХ, за нарушение на чл. 3, ал.

1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица Б от Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, на основание член 210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1533,88 евро..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира с доверие разпитаните по делото свидетели, както и приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя 2 от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за издадено НП за отклонения в качеството на питейната вода, съгласно разпоредбите на Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели. По специално е вменено на жалбоподателя нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица Б от Наредбата, досежно допустимите стойности на съдържание на арсен. При така твърдяното нарушение на Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, АНО издава обжалваното НП и налага наказание на основание член 210, ал.3 от Закона за здравето. Съгласно текста на тази разпоредба „На юридическо лице извършващо дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 12 000 лв“

Видно от Параграф 2 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейнобитови цели, същата се издава на основание чл. 135, т. 3 във връзка с чл. 189 от Закона за водите.

При съпоставянето на цитираните разпоредби се установява съществено противоречие между материалноправната норма, по която е наложено наказанието и нормативният акт, чието нарушение се твърди.

Приложената от АНО санкционна норма изрично посочва, че предвидените в нея административни наказания се налага за нарушение на Закона за здравето и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Установи се, че Наредба № 9 от 16.03.2001 г. не е издадена по приложението на Закона за здравето, а на закона за водите.

Следователно, неправилно от страна на АНО е счел, че е налице нарушение на правилата относно качеството на питейната вода съгласно разпоредбите на Наредба № 9 от 16.03.2001 г., а е ангажирал санкционната отговорност по друг закон, а не по приложимия специален закон, уреждащ тези обществени отношения и въз основа на който е издаден подзаконовия нормативен акт, който се твърди, че е нарушен.

Според въззивният съд недопустимо с едно лице да бъде санкционирано по закон, който не е нормативното основание за издаването на нарушената 3 наредба и който не урежда конкретните обществени отношения, предмет на административното обвинение. Подобно приложение на закона нарушава принципите на законоустановеност на административните нарушения и наказания, правна сигурност и предвидимост на административнонаказатслната отговорност, тъй като санкционираното лицс следва да може ясно да установи по кой закон носи отговорност и на какво основание.

Неправилното определяне на приложимата санкционна разпоредба представлява съществена нарушение на мятериалния зякон, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и представлява самостоятелно основание за неговата цялостна отмяна.

По мотиви от гореизложеното настоящият съд намира, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

В хода на производството разноски са претендирани от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 1440,00 евро. След като прецени фактическата и правна сложност на делото, броя на разпитаните свидетели и заседанията в които е протекло, както и липсата на за прекомерност на разноските направено от въззиваемата страна, то така претендираните разноски следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД – 05 – 25/28.07.2026г. на Директор РЗИ – М., с което на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., представлявано от управителя ХХХХХХХ, за нарушение на чл. 3, ал.

1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица Б от Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, на основание член 210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1533,88 евро.

ОСЪЖДА РЗИ – М. ДА ЗАПЛАТИ на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4