Решение № 3022 от 14.05.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 14.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 514 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искова с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

Ищците И.Б.К., Т.И.Б. и Б.И.Б. твърдят, че в резултат на ПТП е настъпила смъртта на тяхната наследодателка М.К.– съпруга на първия ищец и майка на втория и третия ищци. Сочат, че вина за ПТП има водачът Ш.Н. К., чиято вина, противоправност на деянието и причинно следствена връзка между противоправното деяние и смъртта на тяхната наследодателка са установени с влязла в сила присъда. Ищците посочват, че загубата на М.К.е била невъзвратима и непреодолима, предизвикала е неописуема скръб, тъга, отчаяние, нарушила е психичното равновесие на техния живот до края на дните им. Сочат, че гражданската отговорност на автомобила на виновния водач е застрахована при ответника, поради което предявяват пряк иск срещу него. Претендират по 150 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.01.2008г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират и разноските по делото.

Ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените претенции. Прави възражение за изключителен принос на пострадалата към вредоносния резултат.

Намира предявените искове за завишени по размер и моли съда да ги отхвърли изцяло поради изтеклата давност, в случай че ги намери за основателни да ги уважи в по-нисък размер. Претендира за разноските по делото.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът И.К. е съпруг наМ.К., а ищците Б.Б. и Т.Б. са нейни деца.

С присъда по НОХД № 5672/2013г. на СГС, НО, 1 с-в, влязла в сила на 21.03.2017г. водачът Ш.Н.К. е признат за виновен в това, че на 16.01.2008г. около 07,00ч. в гр.София при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра” с per. № С *****, като се движел по бул. „Симеоновско шосе” с посока на движение от бул. „Г. М. Д.”*** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „Пpu избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „ В" е забранено да превишава скоростта 50 км/ч за населено място'", като в района на кръстовището с ул. „Никола Габровски” се движел с превишена скорост от 72 км/ч, в резултат на което последвал удар между управлявания от него автомобил и пешеходкатаМ.Й. К. с ЕГН **********, която пресичала пътното платно на бул.

„Симеоновско шосе” от дясно наляво по посока на движение на лекия автомобил, вследствие на което по непредпазливост причинил на същата счупване на черепната основа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, прекъсване на гръбначния мозък, контузия на белите дробове, хемоторакс, разкъсване на паренхимата на левия бял дроб, аспирация на кръв в белите дробове, белодробен енфизем, счупване на ребра двустранно по две и повече фрактурни линии, наличие на кръв в корема, рептури на черния дроб и слезката, кръвонасядания на мастните капсули на бъбреците, счупване на костите на двете подбедрици, множество охлузвания в областта на гръдния кош и корема, дясното коляно, петнисти кръвонасядания на двете подбедрици, от което около 07.13 часа на същата дата последвала смъртта на К., като причината за смъртта е съчетаната черепно- мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травмата на крайниците, с увреждания на жизненоважни органи - мозък, бял дроб, гръбначен мозък, черния дроб и слезката, като смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с получените травми - престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

По искане на ответника във връзка с установяване на твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалата е разпитан като свидетел водача Ш.К.. Същият установява, че е навлязъл в Т образно кръстовище до Семинарията, с лек наклон на пътя. Времето било студено, с лек скреж по пътното платно, в тъмната част на деня. Движел се на зелен светофар в неговата посока. На светофара имало и пешеходна пътека със сигнална уредба. За пешеходците сигналът е бил червен.

Спомня си, че видял пешеходката на 1-2м. пред него, като силует, защото било тъмно. Идвала от дясно на ляво в неговата посока на движение. Ударът станал след като свидетелят навлязъл в кръстовището и след като преминал през пешеходната пътека. В района имало спирки на автобуси и от двете страни на кръстовището. От ляво обратно на посоката на движение на автомобила спирката е на около 20м. от кръстовището, а другата спирка, която е от дясната страна е на повече от 25м. напред. Пострадалата пресичала диагонално на кръстовището, вероятно за да хване автобус 67.

В съдебно заседание след изявление на процесуалния представител на ищците, съдът прие за установено и ненуждаещо се от доказване, че пострадалата К. е пресякла на необозначено за пресичане място, като траекторията по която се е движела и мястото, където е работела предполага, че е отивала към автобусна спирка, за да се качи в автобус. За нея светофарната уредба е светела червено, а за водача К.- зелено. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.

Спорен между страните е въпроса дали пострадалата е съобразила своето поведение спрямо скоростта на МПС, управлявано от св. К., както и дали е излязла внезапно и тичайки на пътното платно.

Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП.

Във връзка с претенцията за неимуществени вреди на ищците, съдът изслуша св.В.В.. Същата установява, че смъртта на К. била много изненадваща, децата били още малки. Пострадалата и ищците били много сплотено семейство. Двамата с ищеца И.К. много си помагали – той помагал в домакинството, тя водела децата на тренировки. Била учителка и се занимавала с децата си при подготовката на уроци и домашни. След инцидента ищците се сринали. Всяко семейно събитие прекарвали в плач. Ищецът И.Б. отказвал да се среща вече със семейните им приятели, бил сам , а те семейни. Не искал да влиза в кухнята, където съпругата му готвела. Не влизал в спалнята с години, където имало техни семейни снимки. С години спял на дивана в хола, не искал да спи в спалнята. Ищцата Т.Б. продължавала да говори за майка си. Имала свое дете, на което често казвала „Ако можеше баба ти да те види“. Ищецът Б.Б. след смъртта на майка си спрял тренировките, отказал се от спорта , започнал да пие.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По възражението на ответника за изтекла по отношение на претенцията погасителна давност, съдът вече се произнесе в проведеното съдебно заседание, поради което няма да преповтаря аргументите си за неговата неоснователност.

По съществото на спора:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 5672/2013г. на СГС, НО, 1 с-в съдът приема, че водачът на л.а. „Опел Астра“ Ш.Н.К. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалата К.. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В присъдата е установена пряката причинно следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и смъртта на пострадалата. Последната е причинила вреда на ищците. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищците по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Ш.К.. Ищците са материално – правно легитимирани да предявят настоящите искове за репариране на претърпени вследствие смъртта на техен наследодател неимуществени вреди – в т. см. ППВС № 4 от 25.05.1961 г.

По възраженията на ответника за съпричиняване:

Съгласно утвърдената съдебна практика всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, вкл. и съпричиняването на вредоносния резултат, извън тези отнасящи се до извършването на деянието (когато поведението на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние), неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданските претенции , произтичащи от същото това деяние.

Между страните не се спори и съдът го възприема, че пострадалата е пресичала на необозначено за пресичане място, в тъмната част на денонощието. Съгласно ТР 2/16г. на ОСНК, ВКС „Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба“.

Съгласно чл. 113 ал.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги. По силата на чл. 114 т. 1 от същия закон на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за движение. Пострадалата е предприела пресичане на платното за движение отляво-надясно, считано в посоката на движение на лекия автомобил, с което в нарушение на забраната на чл. 114 т. 1 от ЗДвП е навлязла внезапно на платното за движение, без да съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство и негова скорост на движение /нарушение на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Още повече, че по него време е било тъмно, зимно време, асфалтът е бил влажен и заскрежен, което е предполагало тя да бъде особено внимателна в поведението си. Действията на пострадалата обективно са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и ТР 2/16г. на ОСНК, ВКС „при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, т.т.

1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава“.

При определяне на приноса на всеки един от участниците в ПТП, съдът намира, че водачът има по-голям принос за настъпване на вредоносния резултат.

Обикновено в сходни случаи като този, съдът разпределя приноса поравно. В случая обаче водачът, св.К. също е следвало да прецени, че управлява автомобила в тъмната част на денонощието, при ограничена видимост /длъжен е да управлява на къси светлини/, по влажен път, че навлиза в кръстовище, преминава през пешеходна пътека и че в близост до пътя има автобусни спирки. Това е зона, която изисква повишено внимание и скорост на движение такава, която ще му позволи да намали или да спре при необходимост. Вместо това, той е управлявал със 72 км/ч. Съдът намира приноса на водача за настъпване на вредите в размер на 60%, а приноса на пострадалата К. – в размер на 40%.