Присъда № 26 от 27.02.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 26/27.02.2024г. по НОХД № 4956/2023г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 27.02.2024г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М. Р. К., роден на ***г. в гр.***, с ЕГН **********, *********** за това, че на 28.04.2023г., в гр.Бургас, складова база на „***“ ООД, ЕИК ***, находяща се на ул.

„***************, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот ограда на складовата база, в съучастие с В. М. А. с ЕГН **********, като съизвършител, отнел чужди движими вещи - външно тяло на климатик марка „Осака“ модел „СН-60-LSNt“ на стойност 975.00 лева /деветстотин седемдесет и пет лв./, собственост на „***“ ЕООД с Управител Д.С.К., от владението и без съгласието на С.Г.С. с ЕГН **********, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК: и срещу В. М. А., роден на **************** на 28.04.2023г., в гр.Бургас, складова база на „***“ ООД, ЕИК ***, находяща се на ул. „***************, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършваното и можещ да ръководи постъпките си, в съучастие с М. Р. К. с ЕГН **********, като съизвършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - ограда на складовата база,отнел чужди движими вещи - външно тяло на климатик марка „Осака“ модел „СН-60-LSNt“ на стойност 975.00 лева /деветстотин седемдесет и пет лв./, собственост на „***“ ЕООД с Управител Д.С.К., от владението и без съгласието на С.Г.С. с ЕГН **********, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т. 3 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.20, ал.2 от НК

В хода на съдебното производство подсъдимите и техните защитници направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и поконкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК спрямо всеки един от подсъдимите при определяне на наказанието, което следва да бъде наложено. За извършеното от обвиняемия К. престъпление предлага да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което не се налагало да бъде изтърпяно ефективно и предлага да се отложи същото за изпитателен срок от 3 години. Спрямо подсъдимия А. предлага при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55 НК да се определи наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез залепяне на присъдата в Кметството за срок от 14 дни.

Защитникът на подсъдимия М. К. – адв. К. моли да се съобрази направеното от страна на подзащитния му самопризнание и да се определи наказание съгласно предложението на прокурора.

Подсъдимият К. се присъединява към казаното от адвоката си, моли за минимално наказание, изразява съжаление.

1

Служебният защитник на подсъдимия В. А. – адв. Т. Д. счита, че наказанието по отношение на подзащитния му следва да се определи по реда на чл. 55 НК, както предложил прокурора.

Подсъдимият В. А. се придържа към казаното от неговия защитник.

В последната си дума подсъдимият К. се съгласява да му бъде определено наказание по преценка на съда.

В последната си дума подсъдимият А. заявява, че няма какво да каже.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Р. К. – ЕГН **********, *********, неосъждан/реабилитиран/.

Подсъдимият В. М. А. – ЕГН **********, *************, неосъждан.

Към месец март 2023г. „***“ ООД с управител св. С.Г.С., стопанисвало под наем складова база, находища се в г*********. Същата се състояла от закрито складово помещение и двор ограден с метални панели изградени от метални рамки с метални напречни елементи.

В края на месец март 2023г. св. С. приел на съхранение в складовата база 3бр. външни тела на климатици, собственост на „***“ ЕООД с управител Д.С.К.. Външните тела на климатиците били разположени върху дървена скара (палет) в двора на складовата база, от дясната й страна. На 27.04.2023г., около 19.00 часа, св. С. за последно видял, че са налични и трите външни тела на климатиците.

На 28.04.2023г., рано сутринта, подсъдимите М. Р. К. и В. М. А., отишли с велосипед до складовата база на „***“ ООД, на ул. ***. В двора на складовата база, върху дървена скара, двамата обвиняеми видели трите външни тела на климатици и решили да вземат един от тях, който да предадат след това в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, а получените за него пари да похарчат за свои нужди.

Подсъдимите К. и А. реализирали това свое категорично решение като го обективирали в последващите си действия. Двамата заедно взели от двора на складовата база 1бр. външно тяло на климатик „Осака“, модел „СН-60-LSNt“, който изнесли през оградата като изкъртили 2бр. метални елемента от нея, след което го натоварили върху велосипеда, посредством който го транспортирали до пункт за черни и цветни метали, находящ се в гр.Бургас, на ул. „***, стопанисван от „***, където го предали като скрап на св.Д.С.Х., а получената за него парична сума си поделили и в последствие похарчили за лични нужди.

На 28.04.2023г., св.С. установил, че от двора на стопанисваната от него складова база на ул. ***, липсва едното от трите външни тела на климатици, собственост на „***“ ЕООД, както и, че част от дворната метална ограда в близост е изкъртена.

Видно от извършена в хода на разследването съдебно-оценъчна експертиза, стойността на вещта предмет на противозаконно отнемане от обвиняемите К. и А., възлиза на 975,00 лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите:

2

С. С. (л.5); Д.Х. (л. 7); А. К. (л. 9);

От писмените доказателства и доказателствени средства: сметка и договор (л.8); протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум (л. 13-16); протокол за доброволно предаване (л. 17); приемо-предавателен протокол (л. 18); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 19); справка Търговски регистър; справки за съдимост; социален доклад; справка от ГДИН;

От експертизите: съдебно-оценителна експертиза (л. 56); техническа експертиза (л.

60);

От веществените доказателства: ламарина на съхранение във 02 РУ ОД МВР Бургас.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимите. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични и последователни и подкрепят самопризнанието на подсъдимите. Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, изготвени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключението на вещите лица по съдебните експертизи.

Съдът заключава, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното и съдебното производството, с оглед на което съдът прие за установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата, с оглед на диференцирания ред, по който протича производството.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението кражба.

За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).

От обективна страна се установи, че подсъдимите са отнели чужди движими вещи – външно тяло на климатик от владението на друг, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимите на собствена фактическа власт върху веща.

Подсъдимите са отнели веща, отдалечили са се от местопрестъплението и са установили своя фактическа власт като са я продали за скрап.

Кражбата е извършена чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот като подсъдимите К. и А. изнесли външното тяло на климатика „Осака“, модел „СН60-LSNt“, през оградата на складовата база, находища се в г*********, като изкъртили 2бр. метални елемента от нея, с което е налице и квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 3

НК.

От справка за съдимост на подс. М. Р. К. и справка от ГДИН се установява, че е постъпил в Затвора на 24.02.2010г. за изтърпяване на общо наказание от две години лишаване от свобода по НОХД № 1758/2008г. на РС Сливен и НОХД № 13/09 на РС Сливен, което е изтърпяно на 22.03.2012г. и от същата дата е търпял общо наказание 11 месеца ЛОС по НОХД № 2145/09г., НОХД № 69/10г. и НОХД № 1109/10г. всички на РС Сливен като е освободен на 09.11.2012г. Липсват данни за последващи осъждания. Към датата на деянието по настоящото – 28.04.2023г. са изтекли повече от 10 години от изтърпяване на общото наказание от две години лишаване от свобода, както и пет години от изтърпяване на общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, поради което съдът прие, че лицето е реабилитирано съгласно чл. 88а, ал. 2, вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 88а, ал. 4 НК.

Съгласно справка за съдимост подсъдимият В. А. не е осъждан.

Подсъдимите са осъществили деянието с „пряк“ умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Подс. А. е непълнолетен към датата на деянието, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на стореното, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Знаели са, че веща принадлежи на друго лице, но въпреки това са повредили оградата на складовата база и са отнели с намерение противозаконно да присвоят външното климатично тяло, което да продадат на скрап, за да получат парични средства. Подсъдимите са съзнавали, че заедно извършват престъплението и че чрез съвместните си действия спомагат за настъпване на общия целен резултат – противозаконното отнемане на веща. Деянието е извършено от двамата подсъдими при условията на съвместна, задружна, дейност при „общност на умисъла“ като и двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние, поради което формата на задружна дейност следва да се определи в хипотезата на чл. 20, ал. 2 НК.