Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 667 от 27.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2221/2023
Вид
Решение № 667
Подписан
27.05.2024
В сила
25.06.2024
Състав
Мария Ненова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220102221 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е чл. 34, ал. 1 от ЗС – делба на съсобствени недвижими имоти.

Ищцата В. И. М., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ. Пазарджик, ул.

„****** е предявила против ответника Д. Б. Б., ЕГН ********** от с.

Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „****** – неин бивш съпруг, иск за делба на съсобствените им недвижими имоти, придобити по време на брака, както следва: УПИ XIII-336 в кв. 41 по плана на с. Звъничево, с площ от 830 кв.м., а по скица 852 кв.м., с идентификатор *** по КККР с адрес на поземления имот: с. Звъничево, ул. „******, при съседи: поземлен имот с идентификатор

***, поземлен имот с идентификатор

***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, ведно със застроените в имота масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР с площ от 96 кв.м., масивна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27 кв.м., представляваща гараж, селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 25 кв.м., при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите. Изложени са твърдения, че ищцата е придобила ¼ идеална част от имотите по давностно владение, а останалата ¼ идеална част по силата на съдебна спогодба, сключена между ответника и майка му през 1982 г. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Б. Б. чрез пълномощника си адвокат Ц. намира иска за процесуално недопустим, а по същество за неоснователен, тъй като имотите, по отношение на които се иска делба, са негова изключителна собственост на основание наследяване по завещание, за 1 което е признат за собственик с решение по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Оспорва твърдението на ищцата имотите да са придобити от баща му по време на брака му с предварителен договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с решение по гр.д. № 621/1959 г. по описа на Пазарджишки народен съд. Оспорва истинността на представеното решение, както и истинността на протокол за съдебна спогодба от 1982 г. по гражданско дело на Районен съд – Пазарджик, тъй като майка му е била неграмотна и не можела да пише и да се подписва. Оспорва ищцата да е извършвала подобрения в имота, като твърди, че същите са извършени от него с негови лични средства. Оспорва твърдението на ищцата да се е грижила за майка му, която била настанена в дом за стари хора от 07.11.1994 г. до смъртта й на 27.11.2000 г. В подкрепа на това представя получено от него писмо в Русия за причините, поради които майка му е отишла в старчески дом. Отрича ищцата да не е знаела къде се намира той, като посочва, че от 07.07.1994 г. до 28.09.1994 г. е бил на работа в Русия и се е завърнал на 29.09.1994 г., за което представя писмени доказателства. Твърди, че е заплащал всички данъци за имота, за което представя приходна квитанция. Представя и писмени доказателства, че е изпращал пари в България на сина си С. Д. Б. през периода от 2014 г. до 2018 г. Моли за отхвърляне на иска за делба и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 18.05.1980 г. и е прекратен на 19.06.2017 г. с развод по взаимно съгласие.

С решение от 18.02.1959 г., постановено по гр.д. № 621/1959 г. по описа на Пазарджишкия народен съд, е признат за окончателен предварителният договор, сключен на 23.12.1956 г., с който в полза на Б. В. Б. е прехвърлено правото на собственост на следния имот, находящ се в землището на с.

Звъничево, Пазарджишко, а именно: дворно място от 550 кв.м. от цялото дворно място от 2 200 кв.м., съставляващо парцел VII в кв. 21 по регулационния план на с. Звъничево, за 1 200 лв., като договорът се счита за сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Със същото решение е признат за окончателен предварителен договор, сключен на 06.01.

(годината не се чете), с който в полза на Б. В. Б. е прехвърлено правото на собственост на следния имот, находящ се в землището на с. Звъничево, Пазарджишко, а именно: дворно място от 550 кв.м., съставляващо втората половина на южната на парцел VII в кв. 21 по плана на с. Звъничево, за 27 500 лв. по стар курс на лева, като договорът се счита за сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Със същото решение е признат за окончателен предварителен договор, сключен на 13.02.1952 г., с който в полза на Б. В. Б. е прехвърлено правото на собственост на следния имот: дворно място от 550 кв.м., съставляващо част от цяло дворно място от 2 200 кв.м. в землището на с. Звъничево, което съставлява парцел VII в кв. 21 по плана на същото село, при съседи на цялото целия парцел: от две страни – улица, наследници Чавдарови, Иван Трендафилов, за сумата от 22 000 лв. по стар курс, като договорът се счита за окончателен от момента на влизане на решението в законна сила.

2

Със саморъчно завещание от 28.04.1979 г. Б. В. Б. е завещал описаният по-горе имот, ведно с построената в същия жилищна сграда на един етаж, на сина си Д. Б. Б..

Б. В. Б. е починал на 25.07.1979 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. Т. Б.а и синовете си Г. Б. Б. и Д. Б. Б.. Г. Б. Б. се е отказал от наследството на Б. В. Б., като отказът му е вписан в книгата, водена от Районен съд – Пазарджик, на 21.09.1979 г.

През месец юли 1982 г. (датата не се чете) по гр.д. № 1322/1982 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е одобрена делба-спогодба между С. Т. Б.а и Д. Б. Б., съгласно която на съделителя Д. Б. Б. се дава и той приема в свой дял парцел XIII-336 в кв. 41 по плана на с. Звъничево, окръг Пазарджишки, състоящ се от 790 кв.м. при тарифна оценка 2 370 лв., заедно с къща, оценена на 6 160 лв., при съседи: улица, парцел XXVI и XII в кв. 41, като поема задължението да заплати 1 500 лв. на С. Т. Б.а, както и да й предостави за живеене до смъртта й една стая, който ползва и сега, и да има право за собствени нужди да си сади в двора зеленчуци. С. Т. Б.а се съгласява да остане имота на сина й Д. Б., като е получила 1 500 лв. и ще остане да живее в една стая до края на живота си в къщата, както и ще има право да сади за собствени нужди зеленчук.

Съгласно удостоверение от Кметство Звъничево, общ. Пазарджик по разписна книга към плана на селото УПИ ХIII-336 в кв. 41 по плана на с.

Звъничево е записан на Б. В. Б.. УПИ ХIII-336 в кв. 41 се състои от 830 кв.м. площ, графично изчислен от действащия регулационен план на селото. В имота има построени: масивна жилищна сграда, застроена на площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, застроена на площ от 25 кв.м., масивен гараж, застроен на площ от 28 кв.м. и паянтова стопанска сграда, застроена на площ от 23 кв.м. – сградите са графично измерени. За същите не са представени строителни книжа и документи за собственост.

Съседи на УПИ ХIII-336 в кв. 41 са: на изток – улица, на запад УПИ Х IV-337, на север УПИ ХII-335, на юг УПИ ХХVI-336. Имотът не попада в терен, предвиден за изграждане на публична общинкса или публична държавна собственост.

На 06.07.2017 г. Д. Б. Б. се е снабдил с Нотариален акт № 3, том VI, рег.

№ 7822, нот.д. № 870/2017 г., с който е признат за собственик на основание давностно владение, завещание и наследство на следния имот: УПИ ХIII-336 с площ от 830 кв.м., надохящ се в кв. 41 по плана на с. Звъничево, при съседи на имота: изток – улица, запад – УПИ XIV-337, север – УПИ Х II-335, юг – УПИ XXVI, а на 24.07.2017 г. се е снадбил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86, том VI, рег. № 8559, нот.д. № 943/2017 г., с който е признат за собственик по наследство, завещание и давност на построените в същия сгради, както следва: масивна жилищна сграда, застроена на площ от 72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, застроена на площ от 25 кв.м., масивен гараж, застроен на площ от 28 кв.м. и подобрение в имота – второстепенна сграда на площ от 23 кв.м.

На 27.11.2017 г. В. И. М. се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити на основание давностно владение № 75, том 3, рег. № 3654, дело № 230/2017 г., с който е призната за собственик на основание давностно владение на процесния поземлен имот, ведно с 3 построените в него сгради.

На 15.12.2017 г. между В. И. М. и Б. Д. Б. е сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, за който е съставен Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 93, том II, рег. № 2984, дело № 247/2017 г., по силата на който В. И. М. е продала на Б. Д. Б. процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради.

С влязло в сила решение по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Б. Д. Б., че Д. Б. Б. е собственик на основание наследяване по завещание на процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради.

На 09.06.2017 г. Д. Б. Б. е заплатил в Община Пазарджик дължимия данък върху процесните недвижими имоти – земя и сгради и такса битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2017 г., а през периода от 2014 г. до 2018 г. е извършил парични плащания чрез Уестърн Юнион от Руската федерация в полза на С. Д. Б. в България.

От ищцата са представени касови бележки и фактури за закупени строителни материали през периода от 2009 г. до 2018 г. и квитанции за плащане на дължимия данък върху процесните недвижими имоти – земя и сгради и такса битови отпадъци за периода от 2003 г. до 2016 г.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза имотът, описан в Нотариален акт № 3/2017 г., а именно: УПИ XIII-336 от 830 кв.м. в кв. 41 по действащия регулационен план на с.

Звъничево, отговаря на парцел XVI-101 в кв. 21 по плана на с. Звъничево от 1962 г., който е част от парцел VII-101 в кв. 21 по плана от 1923 г., описан в решение от 18.02.1959 г. по гр.д. № 621/1959 г. по описа на Пазарджишкия народен съд.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза подписът, поставен под № 1 в протокол за одобряване на съдебна спогодба от месец юни 1982 г. на Пазарджишкия районен съд, е положен от Д. Б. Б..

Свидетелят А. И. К., втори братовчед на ответника, установява, че с него били съученици и много близки семейни приятели. През 1990 г. страните, заедно с децата им, били в Съветския съюз. Прибрали се през 1991 г. и започнали да правят пристройка на къщата. Свидетелят и негови приятели помагали за пристройката на приятелски начала. През 1993 г. ответникът му казал, че трябва да смени рублите в долари и избягал в Съветския съюз. Оставил две деца и не се върнал повече. Ищцата сама изгледала децата. Къщата била само до покрив, нито била измазана, нито имала инсталация. Роднини на ищцата от с. Цар Асен на роднински и приятелски начала направили абсолютно всичко. В цялото обзавеждане на къщата ответникът нямал никакво участие. Къщата била на ответника по наследство от баща му и майка му. През 2017 г. ответникът се появил в селото, развел се с жена си, искал да ги изгони от къщата, да я продаде и пак да замине. Около 1993 г. ответникът закарал майка си в старчески дом и след като тя починала ищцата я взела от старческия дом за опелото. Когато бащата на ответника починал, в двора имало само стара къща и навеса, от който направили лятна кухня. Отделно към къщата пристроили друга стая. Имало и 4 гараж, но свидетелят не знае от кого е бил построен. Преди да започнат пристройката, страните докарали от Съветския съюз два контейнера с дървен материал – дъски и греди, за къщата, които ищцата и свидетелят освободили.

Свидетелят Н. Г.ев Радев, без родство със страните, установява, че ищцата е леля на съпругата му. Преди 20 години къщата на ищцата била на тухли, с дървени прозорци. През тези години имало огромна промяна в имота.