Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5088 от 19.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1223/2024
Вид
Определение № 5088
Подписан
19.11.2024
В сила
19.11.2024
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 583 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 583, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5088 гр. Варна, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101223 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени искове от Л. Е. Л., ЕГН ********** от гр. Варна, *********** срещу Р. И. П., ЕГН ********** от **********.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Производството по делото е образувано по предявени установителни искове от Л. Е. Л., ЕГН ********** от гр. Варна, *********** срещу Р. И. П., ЕГН ********** от ********** за прогласяване нищожността на разпоредителни сделки с предмет недвижими имоти /при основания за нищожност служебно подредени от съда с оглед тежестта на порока и съобразно указанията дадени с решение по гр. дело №5252/2014г. на ВКС/ , както следва:

1/ Договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 05.11.2019г., оформен в нотариален акт № **********. по описа на нотариус О. С. с район на действие Варненски районен съд, по силата на който ищецът Л. Е. Л. продава на ответника Р. И.

П . поземлен имот с идентификатор *********, целия с площ от 445 кв. метра по скица, а по предходен документ за собственост 408 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 8, при съседи: ПИ с идентификатори: №№********, №*********, №*********, с №*********, №*********, №********* и №********** ведно с построените в поземления имот:

ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор *********.1 със застроена площ 147 кв. метра, брой етажи: един, състояща се от четири стаи, две антрета, кухня, 1 мазе и сервизни помещения; ГАРАЖ с идентификатор *********.2 със застроена площ 28 кв. м., брой етажи: 1 и СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ с идентификатор №*********.3 със застроена площ 9 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, поради липса на основание, на осн. чл. 26, ал.1, пр.4-то ЗЗД, а в условията на евентуалност при отхвърляне на главното основание, поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2-ро ЗЗД, евентуално поради привидност на сделката, на осн. чл. 26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, евентуално поради нарушаване на добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално поради неспазване на предписаната от закона форма, на осн. чл. 26, ал.2, пр.3-то ЗЗД.

2/ Договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 05.11.2019г., оформен в нотариален акт № **********. по описа на нотариус О. С. с район на действие Варненски районен съд, по силата на който ищецът Л. Е. Л. продава на ответника Р. И.

П. поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на град Варна, одобрени със Заповед №*******/15.01.2018 г. на Изп. Директор на АГКК с площ 2845 кв. метра, находящ се в землището на град Аксаково, община Аксаково, област Врана, *********, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при граници ПИ с идентификатори:

№№*******.5, №*******.19, №*******.15 и *******.95, поради липса на основание, на осн. чл. 26, ал.1, пр.4-то ЗЗД, а в условията на евентуалност при отхвърляне на главното основание, поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2-ро ЗЗД, евентуално поради нарушаване на добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално поради неспазване на предписаната от закона форма, на осн. чл. 26, ал.2, пр.3-то ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е придобил собствеността върху процесните недвижими имоти намиращи се в гр. Варна и в землището на гр.

Аксаково по силата на разпоредителни сделки през време на бракът си с И. В. Л., който брак е прекратен със съдебно решение за развод. След прекратяване на брака съсобственикът на процесните имоти и негова бивша съпруга се е разпоредила с имотите в полза на ищеца, при което той е придобил правото на собственост върху тях в пълен обем.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е в напреднала възраст, което обстоятелство обуславя и редица здравословни проблеми при него, сред които силно намаление на слуха, което от своя страна е предпоставило и поставяне диагноза на ищеца „Болест на слуховия нерв. Практическа глухота“.

Напредналата възраст на ищеца и неговите здравословни проблеми са мотивирали последния да вземе решение да се разпореди със своите имоти в гр. Варна 2 в полза на лице, което да го гледа и издържа. След разговор със своята сестра решил това лице да бъде неговия племенник и ответник по делото – Р. П., който към този момент живеел със своята съпруга в чужбина. Твърди се, че след завръщане на ответника в страната, между него и ищеца бил проведен разговор, в който ищецът споделил намерението си да прехвърли имотите си в гр. Варна срещу задължение за насрещната страна за издръжка и гледане, което предложение било прието от ответника П.. При разговора ответникът споделил, че има интерес и към имот на ищеца в гр. Аксаково представляващ нива намиращата се в землището на града, като след оглед на имота, ответникът изразил желание да закупи този имот. Ищецът заявил, че този имот е придобил за сумата от 14000 евро, като приел да я продаде, ако сумата му бъде заплатена. Ответникът изложил от своя страна, че има единствено налична сумата от 20 000 лева, която ищецът се съгласил да приеме, като продажна цена за нивата.

С оглед подготовката на сделките, за които с ответника било постигнато съгласие, ищецът използвал услугите на адвокат Я., пред която също релевирал волята си във връзка с имота в гр. Варна да бъде прехвърлен на ответника срещу негово насрещно задължение за издръжка и гледане, а този в гр. Аксаково да му бъде продаден за сумата от 20 000 лева, за която продажба на имота и посочена цена ищецът се съгласил предвид постигнатото съгласие между страните по спора във връзка с първата сделка. Излагат се твърдения, че на 05.11.2019г. ответникът е заплатил по банков път сумата от 19500 лева, която ищецът се съгласил да приеме, като продажна цена за сделката с нивата в землището на гр. Аксаково, след което заедно с ответника посетили кантората на адв. Я., а от там и в кантората на нотариус О. Б.. При изповядване на сделката ответникът споделил на ищеца, че не желае сделката за имота в гр. Варна да бъде оформяна като договор за издръжка и гледане, при което ищецът се обърнал за консултация към своя адвокат. След като бил уверен, че по сделката всичко ще бъде наред доколкото ще може да живее в имота си или да го отдава под наем, страните пристъпили към изповядване на самите сделки. По време на прочита на договорите от нотариуса, ответникът не е чувал добре какво се чете но подписал без да чете договорите предвид това, че на сделката присъствала и адв. Я..

След изповядване на сделките ответникът отново заминал в чужбина, а на следващия ден след получаване на екземпляри от съответните нотариални актове, в които били обективирани процесните сделки, ищецът установил, че имотите в гр.

Варна са продадени от него на ответника при цена от 19500 лева, а имотът в землището на гр. Аксаково също е продаден, но при цена от 348,50 лева. Ищецът потърсил контакт с ответника, който го уверил да не се притеснява, като му обещал да изпълнява задълженията си да го гледа. Наред с изложеното бил убеден от ответника да му върне заплатените 19500 лева, като на 17.03.2020г. ищецът се съгласил и превел на ответника сумата от 20 000 лева по негова банкова сметка.

3

През месец август на 2020г. между него и ответника П. бил осъществен разговор, при който ответникът заявил изрично, че не възнамерява да изпълнява задължението си да гледа и издържа ищеца. Посочва, че във връзка с защита своите права и по негова инициатива било образувани гр. дело № 930/2021г. на ВОС с предмет унищожаемост на процесните разпоредителни сделки, като извършени поради измама, евентуално поради грешка, които искове със съдебно решение били отхвърлени, като неоснователни.

При изложените съображения желае да установи, че процесните два договора за покупко – продажба за нищожни при следните основания:

Поради липса на основание доколкото при процесните две сделки липсва насрещна престация, каквато следва да се явява цената по съответната сделка. Счита, че не е заплатена цена по сделките, доколкото в преводния документ е посочено като основание за банковата операция „превод“, а не цена по сделката. Намира цената по сделката за основен елемент от нейното съдържание, която не може да бъде санирана, като нищожността на договора в тази му част влече нищожност на цялата разпоредителна сделка.

В условията на евентуалност намира процесните договори за покупко продажба за нищожни, като поради липса на съгласие. Посочва, че ищецът и ответникът не са постигали съгласие да сключат договор за покупко – продажба досежно имотите в гр. Варна, а насрещните волеизявления на страните по същите е са били свързани досежно това да бъде сключен договор за прехвърляне на тези имоти срещу насрещно задължение за издръжка и гледане. Счита, че процесният договор не е породил правното си действия при това защото липсва съществен елемент от неговото съдържание каквото се явява съгласието.

По отношение на имота в землището на гр. Аксаково се твърди, че поначало ищецът е нямал намерение да се разпорежда с него, като съгласието му за продажба е обусловено от съгласието на ищеца да поеме неговата издръжка и гледане срещу прехвърляне на други негови имоти в гр. Варна. Ищецът твърди, че не е формирал воля да продаде имота в гр. Аксаково самостоятелно, като за процесната продажба се е съгласил само и единствено поради постигнатото съгласие за сключване на другия договор за издръжка и гледане с предмет имотите в гр. Варна. В самия договор за покупко – продажба не била вписана кауза, съобразно която имотът в землището на гр.

Аксаково ще бъде продаден на ответника при условие, че бъде сключен договор за прехвърляне на имотите в гр. Варна срещу задължение за издръжка и гледане.

Наред с изложеното посочва, че страните са постигнали съгласие по договора в гр. Аксаково да бъде осъществена разпоредителната сделка при цена от 20 000 лева първоначално, а впоследствие окончателна уговорена такава в размер на 19500 лева, която цена по своя размер е обусловила волята на ищеца да се разпореди със 4 собствения си имот. Ищецът не е изразявал съгласие да се разпореди с недвижимия си имот в гр. Аксаково при цена от 348,50 лева, каквато е посочена в самия договор.

В условията на евентуалност намира, че договора за покупко – продажба досежно имотите намиращи се в гр. Варна е нищожен, като намира същия за привиден, като по отношение на разпоредителната сделка оформена в НА № *******г. за имота в гр. Аксаково не предявява евентуален иск за прогласяване нищожността на този договор на това евентуално основание.

Излага в исковата молба твърдения, че договорът за покупко – продажба, който е оформен в нотариален акт № ****** е нищожен, като привиден доколкото с тази сделка се прикрива друга действителна такава, която е сключена между страните, а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Действителната воля на ответника по този договор се разкрива от съдържанието на подписана от него декларация рег. № ********. по описа на нотариус К., в която ответникът изявил своята воля да осъществява издръжка и да гледа ищеца.

Посочва, че многократно ответникът е изразявал свое желание да издържа и гледа ищеца, за изпълнение на което си задължение дори се върнал от чужбина.

В евентуалност намира договорите за нищожни поради нарушаване на добрите нрави поради наличие на нееквивалентност на престациите по същите. По отношение на имотите в гр. Варна посочва, че при реализиране на разпоредителната сделка е допуснато отклонение в цената в размер на около 5 пъти от данъчната оценка на имотите която възлиза на 96141,70 лева, и още по-голямо такова от действителната им пазарна цена. За имота в гр. Аксаково твърди, че нееквивалентността възлиза на близо на 78 пъти в цената, като посочва, че стойността на имота към момента на разпоредителната сделка възлиза на 14000 евро, а посочената в процесния договор за покупко – продажба едва на 348,80 лева.