Решение № 1630 от 24.07.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1630

Година 2019, 24.07. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – Първо отделение, ІІІ състав на 12.06.2019 година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ

КОМСАЛОВА адм.дело номер 2251 по описа за 2018 година и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на В.Г.Г.,***, със съд.адрес ***, чрез адв.В.Д., против Заповед № 18-4364 от 31.05.2018г. на На­чалник Служба Геодезия, картография и кадастър (С.), гр.Пловдив към Аген­цията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), за изменение на кадастрал­ната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти на гр.Асеновград, представлявано заличаването на схема на самостоятелен обект в сграда и нана­сянето на нови схеми на самостоятелни обекти, находящи се в сграда с иденти­фикатор № ***, като искането е за цялостна отмяна на заповедта. Подробни съображения се излагат в жалбата до съда и от процесуалния предста­вител на оспорващия в хода на делото и в представените от него писмени бележ­ки. Изложените съображения са свързани с обстоятелството, че новонанесения самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** не съставлява самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗКИР – същият няма самостоятелно функционално предназначение, съответно че данните относ­но втория новонанесен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702. 513.72.2.5 не отговарят нито на фактическото, нито на правното положение – гра­фичното му изображение не съответства нито на реалната ситуация, нито на пра­вата на собственост на лицата, записани в КР като единствени носители на право­то на собственост по отношение на него, претендират се права на собственост по отношение на реално обособена част от същия. Претендират се разноски.

Пред­ставя и списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Н. С.

– гр.Пловдив, при изпращането на жалбата в съда е изразил становище, че Заповедта е законосъобразна – постановена при стриктно спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, като настоява да се приеме, че на нито един етап от производството не е заявен спор за материално право, а и не са ангажи­рани доказателства в тази връзка. Настоява за оставяне без уважение на жалбата и присъждане на сторените разноски /доказателства за такива не са представени/.

Заинтересованите страни – Ю.Т. и Р.Т., чрез процесу­алните си представители изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени както в хода на делото, така и в представе­ната по делото писмена защита. Застъпва се тезата, че новонанесените самос­тоятелни обекти имат точните си очертания съобразно одобрения архитектурен проект за сградата съобразно чл.44 ал.1 от ЗКИР, като законодателят е дал при­оритет на строителните книжа, данните за площите и собствеността са съответни на представените документи за собственост съобразно чл.27 ал.1 т.3 от ЗКИР. Няма как да се вземе в предвид фактическото положение относно преграждането на гаража, предвид липсата на строителни книжа за разделянето му на два обект. Оспорват се изцяло и твърденията относно втория новонанесен самостоятелен обект. Настоява се за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспорената заповед. Претендират се разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК.

Заинтересованите страни – Й.Г.,

Г.Г. и Р.Г. /конституирани на мястото на починалия в хода на процеса техен пра­водател К.Г. Г./, изразяват становище за основателност на подадената жалбата, съображенията за което са изложени в депозираното писме­но становище и са идентични с тези в жалбата до съда.

По допустимостта.

Според приетата по делото административна преписка оспореният админи­стративен акт е връчен на жалбоподателя на 04.06.2018г., като в този смисъл жалбата му, подадена чрез С.- Пловдив изпратена по пощата на дата 18.06. 2018г. /така пощенски плик на л.8/, следва да се приеме, че е депозирана в рам­ките на законоустановения срок.

Освен това жалбоподателят

/наред междувпрочем и с Т. и с К.Г./ е бил записан в

КР /л.53-55/ до стореното изменение като носител на право на собственост по отношение на заличения самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на мястото на част от който са нане­сени и но­вите обекти на кадастъра, т.е. същият е заинтересовано лице по чл.54 ал.1 от ЗКИР по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР.

Ще се касае до изнесеното в писмените бележки на процесуалния предста­вител на заинтересованите страни – Ю. и Р. Т., следва изрично да се посочи, че предмет на стореното изменение, т.е. на Заповедта на ответника, не е притежаваният от тях самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702. 513.72.2.2, съставляващ жилище-апартамент в процесната града.

Следователно, като подадена в законоустановения за това срок и от заин­тересовано лице, съответно при наличието на правен интерес жалбата се явява ДОПУСТИМА.

По същество.

Разгледани по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Преди всичко тук следва да се посочи, че съобразно императивната разпо­редба на чл.168 от АПК при разрешаването на правни спор, с който е сезиран, съдът не е ограничен да обсъжда единствено и само основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

За избягване на повторения в това изложение, следва да се посочи и че приложимите правни норми цитирани в съдебния акт са тези в редакцията на ЗКИР след изм. и доп. с ДВ бр.42 от 22.05.2018г., в сила от 22.08.2018г.

Според чл.51 ал.1 от ЗКИР

„Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. Из­менения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. (нова – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) явна фактическа грешка“, като компетентността да издаде заповедта за изменение на КК и КР в хипотезата на отстраняване на „непълноти или грешки“ е възложена от законодателя на Началника на съответната С. по местонахождението на имота /чл.54 ал.4 от ЗКИР/.

По делото не се спори, че актът в този смисъл е издаден от компетентен ор­ган – Началника на С. – гр.Пловдив.

Всъщност с оспорената пред съда Заповед № 18-4364 от 31.05.2018г. ответникът на основание чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР и Заповед № РД-13-15 от 27.01.2015г. на Изпълнителния Директора на АГКК във връзка със заявление вх. №

01-103510 от 22.03.2018г. на Ю.Т. и приложените към него документи и материали определени от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържание­то, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регист­ри /наричана по-долу само Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г./, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, изразяващо се в, както следва:

Нанасяне на нови самостоятелно обекти в КККР:

Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.5, площ по документи: 13,2 кв.м., с начин на трайно ползване: Гараж в сграда, соб­ственост на Р.И.Т. и Ю. С.Т., въз основа на до­кумент: нотариален акт № 7, том IV, рег. 1190, дело 686 от 18.06.1999г., издаден от Служба по вписванията гр.Асеновград и Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, площ по документи: 10,2 кв.м., с начин на трайно ползване: За склад, собственост на Р.И.Т. и Ю.С.Т., въз основа на документ: нотариален акт № 7, том IV, рег. 1190, дело 686 от 18.06.1999г., издаден от Служ­ба по вписванията гр.Асеновград

Заличаване на самостоятелен обект в сграда:

Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, площ по документи: няма данни, с начин на трайно ползване: Жилище, апарта­мент, собственост на К. Г.Г. въз основа на документ: Нотариа­лен акт № 192 от 09.03.1992г., В.Г.Г. въз основа на доку­мент: Нотариален акт № 403 от 12.06.1990г., Ю.С.Т., въз основа на документ: Нотариален акт № 26 от 18.06.1999г. и Р.И.Т., въз основа на документ: Нотариален акт № 26 от 18.06.1999г.

Съобразно мотивите на заповедта, същата е издадена въз основа на про­ект за изменение на КК и КР, изготвен от правоспособно лице във връзка с кон­статации за допусната непълнота и грешка в КК и в КР относно схемите на самос­тоятелните обекти на ет.1 /приземен/ в сграда с идентификатор № ***. Изготвеният проект отговаря на ЗКИР и Наредба № РД-05-20-5 от 15.12.2016г., като изготвените схеми на новите обекти на кадастъра – гараж и склад съответст­ват на приложения към преписката чертеж от архитектурното разпределение на приземния етаж. Отречено е подаденото възражение от В.Г., с аргу­мента че за схемите на самостоятелни обекти в сгради не се прилагат изисквания­та за точност и от тях не се извличат данни за размери, а в случая тези данни се извличат от представените документи за собственост с позоваване и на чл.27 ал.1 т.3 от ЗКИР.

Всяко административно производство започва по молба на заинтересовано лице. В конкретния случай заявлението е подадено от Ю.Т., като не се спори, че същото е придружено от необходимите за това документи.

След уведомяването му заинтересованата страна В.Г. е въз­разил изрично, вкл. е приложил и доказателства, относно размера на площта на обекта с проектен идентификатор № ***.5, с аргументи и относно спор касателно обема на собствеността по отношение на реално обособени части от този обект с Т., с представени документи за собственост /договор от 1970г. и последващите нотариални актове, от които черпи правата си/, както и липсата на основание за нанасянето на втория са­мостоятелен обект, с аргументи, че не е такъв по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗКИР.

Тези аргументи касателно новонанесения обект с проектен идентификатор № ***.5 необоснована са отречени от ответника, при което същият е издал заповедта при неправилно приложение на материалния закон в тази й част, съответно правилно е приложил материалния закон в частта относно нанасянето на самостоятелен обект с проектен идентификатор № ***.

Видно от приложените писмени доказателства, вкл. и документите за собст­веност на всички страни в процеса и одобрения архитектурен проект за процес­ната сграда при одобряването на КК и КР е допусната грешка по смисъла на § 1 т.13 от ДР ЗКИР относно нанасянето на приземния етаж като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с предназначение жилище – апар­тамент.

Съобразно писмените доказателства, вкл. и приетото по делото заключение по допусната СТЕ /което съдът кредитира като компетентно дадено и съответно на събрания доказателствен материал по делото/, такъв самостоятелен обект в приземния етаж на сградата няма и никога не е имало, а съобразно издадените строителни книжа и документите за собственост на стра­ните се касае до приземен етаж, състоящ се от две складови помещения и два га­ража /съобразно одобрения архитектурен проект/, съответно описани като гараж с площ от 13,20 кв.м. и стая с площ от 10,70 кв.м. откъм улицата /данни­те от документа за собственост на Т., респ. „двете лицеви откъм улицата помещения, означени в скицата към описа за ценообразуване с №№ 4 и 5“ съгласно Договорът от м.Октомври 1970г., вписан на 15.10.1970г., л.26/ и още три броя помещения от приземието откъм дво­ра с обща площ от 60,70 кв.м. /данните от документите за собстве­ност на заинтересованите страни в процеса и посочения договор, където са посочени като „всички останали помещения, извън посочените в т.I на настоящия договор, посочени и означени в скицата към описа за ценеобразуване с №1, № 2 и № 3/, които не са нанесени като самостоя­телни обекти /разбира се това не е било и предмет на административното производство/.

Т.е. налице е несъответствие в данните относно приземния етаж в процес­ната сграда, които са съществували към датата на одобряване на кадастралната карта и регистри спрямо действителното състояние.

Така изложеното, залегнало и в обяснителната записка към проекта, според съда обосновава категорично наличието на „непълнота и грешка“ по смисъла на закона в одобрените и влезли в сила КК и КР на гр.Асеновград – т.е. на лице е правното основание по чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР.