Определение № 861 от 14.03.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2533/2018
- Вид
- Определение № 861
- Подписан
- 14.03.2019
- Състав
- ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, ТАНЯ КУНЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /14.03.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА мл.с. ТАНЯ
КУНЕВА като разгледа докладваното от съдия Дрингова въззивно гражданско дело № 2533 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5625/27.08.2019г. от Н.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, aп.1, срещу решение № 3354 от 17.07.2018г., постановено по гр.д. № 2990/2018г. по описа на ВРС, ХІХ-ти състав, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на Етажна собственост на сграда в УПИ с идентификатор № ***, с административен адрес в гр. Варна, ***, представлявана от управителя Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 559.43 евро /в левова равностойност 1090,88 лева/, представляваща неплатена такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.10.2017г., до окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на заповед № 9044/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16605/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма.
В случая въззивницата желае да се приемат като доказателства по делото електронни билети за пътуване на дъщерите й до България през 2016г., в превод на български език, както и да й се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за обстоятелството, кога същите са пристигали и напускали страната през 2016г. Исканията са обосновани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, които да са довели до нарушение на началото за равенство на страните и установяване на истината в процеса. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на страната е направил идентични искания пред първоинстанционния съд, който е намерил същите за преклудирани и ги е оставил без уважение. Настоящият съдебен състав намира, че районният съдия не е допуснал процесуално нарушение, тъй като направените искания касаят защитната теза на ответницата, изложена в отговора на исковата молба и страната е следвало да поиска събирането им своевременно. Видно от приложените по делото доказателства, процесуалният представител на ответницата е бил информиран и към първото съдебно заседание е разполагал с разпечатка от електронните билети на дъщерите на ответницата и е негов пропуска да представи този писмен документ, придружен с превод на български език. Независимо от това първоинстанционният съд е приел документа на чужд език като доказателство по делото. По изложените съображения, доказателствените искания на въззивницата се явяват недопустими и следва да се оставят без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 5625/27.08.2019г. от Н.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, aп.1, срещу решение № 3354 от 17.07.2018г., постановено по гр.д. № 2990/2018г. по описа на ВРС, ХІХ-ти състав, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на Етажна собственост на сграда в УПИ с идентификатор № ***, с административен адрес в гр. Варна, ***, представлявана от управителя Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 559.43 евро /в левова равностойност 1090,88 лева/, представляваща неплатена такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.10.2017г., до окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на заповед № 9044/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16605/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствени искания на въззивницата.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2533/2018г. на ВОС за 09.04.2019г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: