Разпореждане № 5218 от 02.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5218 гр. Кюстендил, 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102064 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 81, вх. В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 972,08 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 15.07.2019 г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 19.05.2026 г. до окончателното изплащане; 251,25 евро – законна лихва за забава за периода от 21.07.2021 г. до 12.05.2026 г.

С разпореждане от 21.05.2026 г. съдът е изискал информация от длъжника дали в договора за кредит са посочени компонентите на ГПР и извършил ли е длъжникът плащания по кредита.

С молба от 01.06.2026 г. заявителят не е посочил къде са посочени компонентите на ГПР. Уточнил е, че длъжникът е извършил плащания в размер на 1311,43, включително възнаграждение за поръчителство.

С разпореждане от 04.06.2026 г. съдът е указал на заявителя да уточни на какво основание потребителят е заплащал възнаграждение за поръчителство и ако е сключен договор за поръчителство с потребителя – същият да се представи. Съдът е подчертал, че по делото има само договор за поръчителство между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

С молба от 16.06.2026 г. заявителят е помолил съдът да задължи „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да предостави копие на конкретния договор за поръчителство.

С разпореждане от 17.06.2026 г. съдът е изискал от заявителя да уточни дали в главницата по договора за кредит е включено възнаграждението на поръчителя, както и да представи договора за поръчителство, сключен с 1 длъжника. Съдът е разпоредил издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с договора от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

С молба от 29.06.2026 г. заявителят е посочил, че възнаграждението за поръчителство се претендира въз основа на сключен между длъжника и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство, който бил представен със заявлението. Там бил посочен и размерът на възнаграждението за поръчителство.

Съдът намира, че не са изпълнени указанията му за представяне на договор за поръчителство между длъжника и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, какъвто се признава, че съществува. Към заявлението е представен друг договор.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

Поради изложеното заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7333/19.05.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с 2

ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 81, вх. В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 972,08 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 15.07.2019 г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 19.05.2026 г. до окончателното изплащане; 251,25 евро – законна лихва за забава за периода от 21.07.2021 г. до 12.05.2026 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3