Решение № 1057 от 29.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120106931 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от А. Д. А. против Н. К. К. и Т.

К. К., с която е предявен установителен иск за собственост на недвижим имот срещу всеки един от ответниците.

В законоустановения срок не постъпва отговор на исковата молба от нито един от ответниците.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съда да ги уважи.

В първото по делото съдебно заседание ответниците се явяват лично, като заявяват, че не оспорват иска, но има други наследници и не знаят какво ще решат другите наследници.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус при БРС, ищецът е признат за собственик по давностно владение и наследство от починалия му баща на следните недвижими имоти:

Застроено дворно място, образуващо парцел XIV-*** в кв. 3 по плана на с. Р., целият с площ 535 кв.м., от тях собствено място 495 кв.м., като за разликата от 40 кв.м. регулационните сметки не са уредени, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, навес и гараж;

Незастроено дворно място, образуващо парцел XVI-*** в кв. 3 по плана на с. Р., целият парцел от 500 кв.м., от тях собствени 490 кв.м., като за разликата от 10 кв.м., придаваеми по регулация, регулационни сметки не са уредени, при граници на парцела – улица и парцели IV,6-*** и ***;

Незастроено дворно място, съставляващо 285/530 кв.м. ид.ч. от парцел V-***,7 в кв.3 по плана на с. Р., целият парцел от 530 кв.м., като една от границите на парцела е улица.

1

С решение № ***/*** г. на Поземлена комисия – Созопол, постановено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на Т. К. Т.ов в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,126 дка, пета категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището на с. Р., при граници (съседи): № *** – Населено място на кметство с. Р.; № *** – нива наследници на Т. М. Т.. По действащите КККР на с. Р. поземленият имот е с идентификатор ***, с адрес на имота с. Р., местност „***“, площ 126 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер от предходен план – ***, при съседи: *** (улица), ***.

Т. К. Т.ов умира през 2002 г., като оставя за свои наследници по закон: Д. Т. Ц.

(дъщеря), К. Т. К. (син), Д. Т. К.. (син) и К. Т. Д. (дъщеря). Към настоящия момент само Д. Т.

Ц. е жива, останалите деца на наследодателя са починали. Ответниците са наследници по закона на починалия през 2020 г. К. Т. К.. Наследници на починалия през 2012 г. Д. Т. К.. са неговите синове Т. Д. К.. и И. Д. К.., а наследници на починалата през 2025 г. К. Т. Д. са нейните деца Я. Д. Д. и Г. Д. Д..

Според показанията на свидетеля И. Г. Д.. ищецът стопанисва повече от 20 години земя, която представлява градина с фиданки и овошки, която се намира в с. Р., като около нея има „нещо като черен път“. Според свидетеля в съседство ищецът има друг имот и той не е чувал някой да се противопоставя на ползването на мястото от ищеца.

Според показанията на свидетеля А. Я. делото е за „неуредици в квадратурата на мястото, което владее А.“, което се намира в с. Р., където той има къща и между нея и това място има черен път. Той отделя къщата и другото място, където е градина, и ищецът е засял овошки. Формата на мястото е като трапец. Това място ищецът обработва над 20 години, като то е оградено с телена мрежа. Според свидетеля никой не оспорва владението на ищеца.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, гласни доказателства (показанията на свидетелите И. Г. Д.. и А. Т. Я). Гласните доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия по делото доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК срещу всеки един от ответниците.

По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. Доколкото ищецът твърди, че е придобил имота по давност, което основание не предполага наличие на титул за собственост, но съществува такъв титул за собственост в полза на наследодател на ответниците (решение на Поземлена комисия), то е налице правен интерес от предявяване на иска.

Съсобствениците на имот не са задължителни другари по предявен срещу един от тях иск за собственост (Определение № 97 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 14/2021 г., I г. о.), тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.

Съсобствениците са обикновени другари (Решение № 221/05.06.2012 г. по гр. д. № 1190 от 2011 г., I г.о.). В този смисъл, съдът нито трябва служебно да конституира всички наследници на наследодателя Т. К. Т.ов, нито да дава задължителни указания на ищеца да предявява искове и срещу тях. Съдебното решение ще обвързва само страните по делото.

При положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е правото на собственост на ищеца върху имота с оглед претендираното основание. Ако се докаже, че ищецът е придобил имота по давност, искът следва да бъде уважен за целия имот, а не само за идеалната част, която ответниците са придобили по наследство.

2

В тежест на ищеца е да докаже, че от 2000 г. е владял имота непрекъснато, т.е. владението не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС, спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да държи вещта като своя.

По въпроса за действията, с които ищецът манифестира владение:

Не съществува пречка за придобиване на имота по давност, тъй като земеделската реституция за него е приключила – имотът е възстановен в стари реални граници на дядото на ответниците.

Установи се по делото, че ищецът владее процесния имот. Според свидетеля Я. формата на имота е като трапец (процесният имот действително има неправилна форма на трапец), като той е отделен от път от друг имот на ищеца – този, в който той има къща.

Видно е, че имотът има само две граници (улица и друг поземлен имот), като улицата е западната граница, като същевременно улица е източна граница на притежаван от ищеца друг имот по силата на нотариалния акт. По същество ответниците не оспорват, че ищецът владее именно реституирания на дядо им имот.

Установи се по категоричен начин, че ищецът използва имота постоянно и непрекъснато, считано от 2005 г. и продължава да го ползва и след образуване на делото, т.е. повече от 10 години, който срок е минимално необходим за придобиване на недвижим имот по давност – чл.79, ал.1 от ЗС.

Както е прието в решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение, и при липса на заявени претенции за имота (такива не се установиха по делото), фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа (доказано по делото), следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт (така в решение № 144 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС).

Ирелевантно в този смисъл е дали владелецът съзнава кой е действителният собственик на имота, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумцията по чл. 69 ЗС.

Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се брани (решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о. на ВКС). Но когато упражняването на фактическа власт е явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го възприеме чрез поставяне на ограда (показанията на двамата свидетели), чрез обработване на имота (така свидетелят Я.), ответниците имат възможността да възприемат осъществяването на това владение и да прекъснат течението на придобивната давност – в този смисъл Решение № 180 от 20.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1173/2023 г.

Както ВКС приема в своята практика, в хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание (т. нар. завладяване), каквото се твърди от ищеца, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане (решение № 2/11.04.2019 г. по гр. д. № 1117/2018 г. на ІІ г. о. на ВКС и посочените в него решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 31 от 8.02.2016 г. по гр. д. № 4539/2015 г. на І г. о. на ВКС).

3

Предвид изложеното исковете са доказани по категоричен начин и следва да бъдат уважени.

По въпроса за разноските:

При този изход на делото само ищецът има право на разноски, но същият не е направил искане за присъждането им нито в исковата молба, нито в по-късен момент, поради което не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на Н. К. К., ЕГН – **********, и Т. К. К., ЕГН – **********, и двамата с адрес с. Р., у***, че А. Д. А., ЕГН – **********, с адрес гр. Б.

**** е собственик по давност чрез непрекъснато владение, продължило в периода 2005 г. – 04.11.2025 г., на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Р., с адрес на имота с. Р., местност „***“, площ 126 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер от предходен план – ***, при съседи: ***, ***.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4