Решение № 4669 от 21.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4669 гр. Варна, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110105543 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. Б. Б. ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите П. В. и Хр. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на управителите, против Х. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., район П., ул. С. № **, вх. *, ет. **, ап. **.

Ищецът заявява, че на 06.12.2019 година длъжникът Х. И. А., **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 584127 със С. - К. АД, по силата на който получил сумата 200.00 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в по 110.13 лева в срок до 06.03.2020 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Ищецът заявява, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за 1 комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ищецът сочи, че ответникът не изпълнявал в срок задълженията си. Ответникът не твърди да е извършвал плащания и не представя доказателства за това.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. С. - К. АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера А. Б. Б. ЕООД. Уведомлението за цесия било изпратено на длъжника, но липсват данни да е връчено, нито пък ищецът навежда подобен факт. В условията на евентуалност ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Особеният представител на ответника прави възражение, че цесията не може да бъде съобщавана на особен представител и поради това е ненадлежно извършено това действие от ищеца.

Ищецът заявява, че за събиране на вземането подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 1761/2025 г. е издадена заповед за изпълнение за главница в размер на 200.00 лева, държавна такса в размер на 4.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8.85 лева. Предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК за кредитора е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за признаване съществуване на вземането му за главница по процесния договор за потребителски кредит.

Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на А. Б. Б. ЕООД срещу Х. И. А. в размер на 200.00 лева, представляващо единствено главница по договора за кредит.

Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска по същество, прави възражение, че договорът е недействителен, както и че вземанията по него са погасени по давност.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 06.12.2019 година страните са сключили Договор за потребителски кредит № 584127 със С. - К. АД, по силата на който получил сумата 200.00 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в по 110.13 лева в срок до 06.03.2020 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за 2 предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Въз основа на приетите по делото Договор за паричен заем № 584127 от 06.12.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, както и погасителен план към договора за кредит, копие на лична карта на ответника, данни за длъжника- ID89024, история на изпратените съобщения към клиента, разписка за изплатена сума по кредит от 06.12.2019 год.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. С. - К. АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребе ителски кредит на цесионера А. Б. Б. ЕООД. Уведомлението за цесия се счита надлежно връчено с исковата молба /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС/.

В отговора на исковата молба ответникът навежда възражения относно нищожността на договора за кредит и на това основание счита, че дължи само главницата, която всъщност се претендира по делото. Всички възражения са допустими и основателни, но съдът не дължи произнасяне по тях, тъй като по делото се претендира единствено главницата по договора за потребителски кредит, по отношение на която ответникът излага съображения, че е единствено дължима.

По ч.гр.д. № 1761/2025 год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 824/17.02.2025 год. за сумата 200.00 лева- главница по Договор за потребителски кредит № 584127 от 06.12.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и 4.00 лева - държавна такса и 8.85 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 6765/17.02.2025 год. е отхвърлено заявлението на А. Б. Б. ЕООД за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 760.74 лева- неустойка съгласно чл. 17 от договора, 13.04 лева- договорна лихва за периода 16.12.2019 год.- 06.03.2020 год. и 156.24 лева- лихва за забава от 06.03.2020 год. до 29.01.2025 год., както и за съответната част от разноските.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е 3 договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните, и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ: предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът в производството.

Доказа се сключването на Договор за потребителски кредит № 584127 между ответника и С. - К. АД, по силата на който ответникът е получил сумата 200.00 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в срок до 06.03.2020 г.

Доказа се и вторият елемент на договора за заем – наличието на съгласие между страните за получаване на сумата в брой, както и предаването й от кредитора на длъжника.

Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.

Договорът е сключен на 06.12.2019 год. Последната вноска е с падеж в срок до 06.03.2020 год. Вземанията на кредитора по него се погасяват с изтичането на петгодишна давност.

Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от заявителя на 12.02.2025 год. Първата вноска по погасителен план е с падеж 06.01.2020 год., следователно е погасена по давност на 06.01.2025 год. Втората вноска е с падеж 06.02.2020 год. и е погасена на 06.02.2025 год.

Дължима е единствено третата главница в размер на 84.71 лева с падеж 06.03.2020 год.

Въз основа на гореизложеното съдът намира за основателен предявения иск за заплащане на сумата 84.71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 584127, сключен на 06.12.2019 година между Х. И. А., ЕГН ********** и С. - К.

АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 22.03.2024 г. на А. Б. Б.

ЕООД.

Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца. Те са в размер на 5.44 лева по заповедното производство и 95.30 лева в исковото производство. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 75.00 лева, но 50.00 лева от тях са недължимо платени, които подлежат на връщане поради грешка на съда.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на А. Б. Б. ЕООД с ЕИК:

*** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите П.

В. и Хр. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на управителите по отношение на Х. И.

А., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. В., район П., ул. С. № **, вх. *, ет. *, ап. ** за сумата 84.71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 584127, сключен на 06.12.2019 година между Х. И. А., ЕГН ********** и С. - К. АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 22.03.2024 г. на А. Б. Б. ЕООД, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 12.02.2025 год. до 4 изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения 200.00 лева поради погасяване на задължението за главница по давност.

ОСЪЖДА Х. И. А., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. В., район П., ул. С. № **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на А. Б. Б. ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите П. В. и Хр. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на управителите сумата 5.44 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 95.30 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5