Решение № 218 от 12.05.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Ямбол, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Д. при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Д. Гражданско дело №

20212330101092 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „ЛЕМЕКОН“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Е. ***, ЕИК **********, представлявано от Х. Г. К. и В. Б. Б., чрез пълномощник-адвокат М. В. П., ДАК, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД , със седалище и адрес на управление град Я, ***, ЕИК **********, представлявано от А. Я. Д..

С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от 30.12.2016г . по който ищецът е заел на ответника паричен заем в размер на 10 400 лева, с краен срок за погасяване 1 година, считано от датата на подписване на договора за заем. На следващо място се твърди, че ответника се е задължил да възстанови сумата в уговорения срок, ведно с лихва в годишен размер от 8 % от предоставената в заем сума. Твърди се, че така предоставената сума е била във връзка с разходвани суми за периода от 01.06.2016 г. до 30.12.2016 г. за плащане на задължения на заемателя към лицето Р. Н. С. на длъжност „***“, представляващи възнаграждение по трудов договор и разходи за командировка. Твърди се, че сумата е била предоставена по посочената сметка на Р. С., съгласно приложен подробен опис за дължимите суми и по описания в договора начин. Твърди се, че ищеца е изпълнил задължението си по договора за заем, а ответника към настоящия момент не е погасил задължението си. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. ***/2021г. по описа на ЯРС, по която съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение и срещу която в срок длъжникът е подал възражение. С оглед на изложените обстоятелства по същество, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск срещу ответника, като се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 10 400 лв. представляваща главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020 г. до изплащане на вземането; Сумата от 1

3 952.01 лв., представляваща договорна лихва в размер на 8 % годишно за срока на договора за заем, а именно от 30.12.2016 г. до 30.12.2017 г. в размер на 832 лв. и лихва за забава в размер на 3 120,01 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 14.12.2020 г. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват предявените от ищеца искове, като се реализират възражения за нищожност на договора за заем поради липса на такъв договор, липса на представителна власт, липса на съгласие, липса на основание. Прави се възражение на осн. 40 от ЗЗД, както и че ищецът не е предал заемната сума по договора. Релевира се и възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за договорна и мораторна лихва. Прави се възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, поради нарушаване на добрите нрави. Претендира се от съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се съдебно-деловодните разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се поддържат предявените искове.

В съдебно заседание и с допълнително депозирана по делото писмена защита се поддържат релевираните възражения срещу предявените искове и се иска тяхното отхвърляне.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както и формулираният въз основа на тях петитум, съдът намира, че предявените искове са с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от и срещу легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило възражение от ответника-длъжник при условията по чл.414 ГПК.

Видно от материалите по ч. гр. дело № ***/15.02.2021 год. по описа на ЯРС, пред съда е било депозирано Заявление по чл.410 ГПК от „ЛЕМЕКОН“ АД против

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД, за сумата от 10 400 лева – главница; 832,00 лева – договорна лихва за периода от 30.12.2016 год. до 30.12.2017 год. и сумата от 3 120,01 лева – лихва за забава за периода от 31.12.2017 год. до 14.12.2020 год. Като основание на паричното вземане е посочено: задължение по договор за заем от 30.12.2016 год. за плащане на задължения към Р. Н. С. на длъжност „***“, представляващи възнаграждения по трудов договор и разходи за командировка, за срока на заема.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/16.02.2021 год. за претендираните по заявлението суми.

В установения от закона месечен срок пред заповедния съд е било депозирано възражение по чл.414 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД.

С оглед депозираното възражение, заповедният съд е указал на заявителя „ЛЕМЕКОН“ 2

АД, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване съществуването на претендираните вземания.

С оглед дадените указания и в законово определения срок заявителя „ЛЕМЕКОН“ АД е предявил иск против „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД, за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Ищецът основава вземанията си на Договор за заем от 30.10.2016 год., сключен между „ЛЕМЕКОН“ АД представлявано от Х. Г. К. – *** в качеството на заемодател и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД представлявано от „Лемекон“ АД чрез изпълнителния директор Х. Г. К..

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебносчетоводна и допълнителна такава експертизи: По банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, с IBAN **********, с получател Р. Н. С., с наредител „Лемекон“ АД, са извършени преводи в размер на общо 10 400 лева. Сумите и датите от посочените банкови сметки съответстват на уговореното в договор за заем от 30.12.2016 год. и опис към чл.2 от него. За извършените преводи са регистрирани счетоводни операции. В счетоводните регистри на „Лемекон“ АД общият размер на задължението на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД по договор за заем от 30.12.2016 год. към момента на изготвяне на експертизата е 11 232,00 лева, от които: главница – 10 400 лева; договорна лихва 8% годишно за периода 30.12.2016 год. – 30.12.2017 год. – 832,00 лева. налице са платежни нареждания за извършени преводи от „Лемекон“ АД по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, с IBAN **********, с получател Р. Н. С., с наредител „Лемекон“ АД, са извършени преводи в размер на общо 10 400 лева, които удостоверяват предаването на сумата по банков път, съгласно условията на процесния договор за заем.

Представената като заем сума в размер на 10 400 лева, на основание процесния договор от 30.12.2016 год. е отразена в счетоводните регистри на „Лемекон“ АД за 2016 год. и е включена в публикувания ГФО за 2016 год. След като не е представена информация от аналитичните и синтетичните ведомости на ответното дружество, на база само на ГФО не може да се отговори на въпроса дали пердставената като заем сума в размер на 10 400 лева, на основание порцесният договор от 30.12.2016 год., е отразена в счетоводните регистри на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД за 2016 год. и дали е включена в публикувания ГФО за 2016 год. Видно от ГФО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД за 2016 год. финансовият резултат от дейността на дружеството за текущага година е печалба в размер на 55 хил.лева.

„Лемекон“ АД е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016 год. с вх.№ ***/29.03.2017 год.

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016 год. с вх.№ ***/27.03.2017 год. От анализа на посочените годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2016 год. подадените от дружествата ищец и ответник е видно, че процесиня договор за заем в размер на 10 400 лева не е деклариран.

От страна на ответника е оспорена истинността на договора за заем от 30.12.2016 год., описа към чл.2 от същия договор, както и на представеното по делото споразумение от 05.01.2016 год., във връзка с което съдът е открил нарочно производство по чл.193 ГПК като видно от заключенията на вещите лица по допуснатите в тази връзка от съда СПЕ:

3

Подписите, положени за „Заемодател“ и „Заемател“ в Договор за азем от 30.12.2016 год., сключен между „Лемекон“ АД гр.Елхово като заемодател и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД гр.София като заемател и в Опис към чл.2 от Договор за заем от 30.12.2016 год., сключен между „Лемекон“ АД гр.Елхово като заемодател и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД гр.София като заемател са положени от лицето Х. Г. К.. Подписите положени за „Лемекон“ АД – „***“ и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД - „***“ в Споразумение от 05.01.2016 год., сключен между „Лемекон“ АД гр.Елхово като заемодател и „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД гр.София като заемател са положени от лицето Х. Г. К..

С оглед заключенията на вещите лица съдът намира за недоказано направеното от ответника оспорване автентичността на горепосочените документи.

Наред с това съдът намери за основателни наведените от ответника възражения за нищожност на процесния договор за заем от 30.12.2016 год., на следните съображения:

Процесният договор за заем е бил сключен на 30.12.2016 год. между „ЛЕМЕКОН“ АД представлявано от Х. Г. К. – *** в качеството на заемодател и „ТОПЛОФИКАЦИЯЯМБОЛ“ ЕАД представлявано от „Лемекон“ АД чрез изпълнителния директор Х. Г. К.. В случая обаче от справка в Търговския регистър се установява, че „Лемекон“ АД представлява „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД от 09.11.2012 год. до 22.08.2016 год., а от 22.08.2016 год. до 29.03.2017 год. от физическото лице – Х. Г. К.. Тоест към датата на сключване на Договора – 30.12.2016 год. „Лемекон“ АД не е било представител на ответното дружество като същевременно Х. Г. К. е продължавал да бъде законен представител на „Лемекон“ АД. Към 30.12.2016 год. е липсвала представителна власт „Лемекон“ АД да представлява при подписването на договора „ТОПЛОФИКАЦИЯЯМБОЛ“ ЕАД. Същевременно следва да се посочи, че видно от Устава на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ЯМБОЛ“ ЕАД – чл.40, ал.4, Изпълнителният директор може да сключва разпоредителни сделки с имуществото на дружеството или други сделки, създаващи задължения за дружеството само въз основа на протоколно решение на СД на дружеството, взето с мнозинство 2/3 от членовете на СД за всеки конкретен случай. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че за конкретния договор за наем да е било взето такова решение. Видно от представения по делото договор в чл.1 от същият е уговорено, че Заемодателят предоставя на Заемателя заем в размер на разходваните суми за периода от 01.06.2016 год. до 30.12.2016 год. за 10 400 лева, за заплащане на задължения на Заемодателят към Р. Н. С. на длъжност „***“, представляващи възнаграждения по трудов договор и разходи за командировка, за срока на заема. Тоест касае се за поето задължение от името на ответното дружество за покриване на задължения на ищеца-заемодател към трето лице, които ответника да изпълни чрез предоставения му заем от ищеца.

На тия съображения съдът намери, че процесиня договор за заем от 30.12.2016 год. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и недействителен на основание чл.40 ЗЗД като сключен във вреда на ответното дружество, възраженията в тази насока от ответника за основателни, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени. При този 4 извод на съда съдебния състав намира за безпредметно да разглежда останалите възражения на ответника срещу предявените против него искове.

По разноските:

При този изход на делото ответникът има право на разноски в пълен размер като съдът намери за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, възражение на ищеца срещу претендираното от ответника възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева. Ето защо и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 1 055 лева, от които 800 лева адвокатско възнаграждение, 250 заплатено възнаграждение на вещо лице и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение. Не са представени доказателства за сторени от ответника в заповедното производство разноски.