Решение № 2958 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2958 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100503444 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца "Минолби" ЕООД срещу Решение № 23268/22.12.2024 г., постановено по гр. д. № 64348/2024 г. по описа на Софийски районен с ъ д , 160-и състав, с което е отхвърлен предявения от "Минолби" ЕООД срещу "А1 България" ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2,54 лв. с ДДС, представляваща платена при начална липса на основание, при неправилно начисляване от ответното дружество на месечни абонаментни такси за мобилни услуги по посочената фактура № 442395393, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца.

В депозираната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Във въззивната жалба се излагат и следните съображения: неправилно първоинстанционния съд е приел, че прилагането на новия тарифен план по договора между страните, съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. е в сила от 20.12.2021 г., възприемайки тази дата единствено от издадената от ответника фактура; въпреки, че липсвала такава уговорка между страните съдът достигнал и до неправилен извод, че мобилните услуги са дължими пропорционално за 8-дневния период от 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г., за който ответника е преизчислил дължимите суми по новия тарифен план; неправилно първоинстанционния съд не задължил ответното дружество да представи по делото издаденото от него кредитно известие № 652959138/31.01.2022 г., издадено към процесната фактура № 442395393, като сумата, с която е била сторнирана стойността на фактурата е в 1 размер на исковата претенция от 2,54 лв. с ДДС; ищецът твърди, че сумата по КИ с която се намалява данъчната основа на процесната фактура и до момента се задържа от ответника без основание и не е възстановена на ищеца, въпреки че самото издаване на КИ било признание от страна на ответното дружество, че получената от него сума от 2,54 лв. е без основание и подлежи на връщане. Като не е взел предвид издаденото от ответника КИ, съдът е постановил неправилно решение.

Съдът при нарушение на процесуалните правила не е изискал представянето на процесното КИ от страна на ответника, поради което това доказателствено искане е повторно заявено за събиране от въззивния съд. Въззивникът счита, че издаването на КИ и посочването му от страна на ответника пред ОД на МВР във връзка с извършвана проверка по повод жалба на ищеца недвусмислено сочи на извънсъдебно признание от страна на ответника, че процесната сумата е била надвзета от него и се дължи нейното връщане именно на "Минолби" ЕООД. Твърди се, че ответникът е приел плащането по фактурата без възражения, а в ОИМ изрично се признавало, че ответника е получил плащане по процесната фактура, като самото издаване на кредитно известие към ищецът доказвало, че ответникът признава именно ищеца за платец, а не неизвестно трето лице. По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – "А1 България" ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемия счита всички изложени във въззивната жалба аргументи за неоснователни, а представените с нея писмени доказателства и заявени доказателствени искания за събиране на допълнителни такива, за преклудирани. Твърди, че приетото като приложимо между страните от първоинстанционния съд Приложение № 1/03.12.2021 г. към сключения между тях договор и уговорените с него нови тарифни планове, влизало в сила от подписването му, т.е. от 03.12.2021 г., а всички изчисления, които СРС в мотивите към обжалвания акт направил, били правилни и обосновани. По изложените съображения моли решението на СРС като правилно и обосновано, да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивния съд счита следното:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е успял да установи при условията на пълно и главно доказване основния елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – 2 че процесната сума е била заплатена от него, респ. че със същата ищцовото дружество е обедняло за сметка на обогатяването на ответника. СРС приел, че подписаното между страните в производството Приложение № 1/03.12.2021 г., с което била уговорена промяна в тарифните планове за мобилни услуги с № ****; № **** и № **** и дължимите за тях МАТ, вкл. за допълнителните пакети услуги, е влязло в сила от 20.12.2021 г., поради което правилно ответника преизчислил дължимите от абоната /ищеца суми за отчетния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., като начислил допълнително 2,54 лв. с вкл. ДДС за междинния 8 – дневен отчетен период от 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г.

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство страните не спорят, че между "А1 България" ЕАД в качеството му на оператор и "Минолби" ЕООД в качеството му на абонат, е б и л сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, към който е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В приложението са уговорени нови тарифните планове за мобилни услуги № ****; № **** и № ****. Между страните няма спор също, че за посочените мобилни услуги, за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., „А 1 България“ ЕАД е издало фактура **********/10.01.2022 г. , на обща стойност 88,87 лв., с краен срок за плащане 09.02.2022 г. В отговора на исковата молба, ответника изрично признава, че е получил плащане на сумата по фактурата, но възразява това да е извършил ищеца, респ. че именно последния се е обеднил с сумата от 2,54 лв. с ДДС, част от стойността на фактурата. Горните обстоятелства се установяват и от приетите от СРС писмени доказателства.

Видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси за трите мобилни номера са в размер на по 6,75 лв. без ДДС за тарифен план А1М клас S. Установява се от Приложение А към процесната фактура, че в периода на отчитане е имало нов Тарифен план, поради което за част от периода, ответника е извършил двойно начисляване за предоставените услуги, съответно по старата и новата тарифа.

В настоящото въззивно производство, съдът е допуснал събиране на нови доказателства по реда на чл.266, ал.3 от ГПК като е задължил ответника да представи като относимо и необходимо за изясняване на спорните релевантни факти по делото, исканото от ищеца още пред първоинстанционния съд Кредитно известие № 652959138, издадено към процесната фактура № **********/10.01.2022 г. от ответника. В изпълнение на това си задължение, ответника е заявил, че не разполага към днешна дата с оригинал на КИ, но представил и съдът е приел като доказателство, извлечение от билинг /счетоводната/ система на „А1 България“ ЕАД, от което се установява, че на 31.01.2022 г. е било издадено процесното кредитно известие за сумата от 2,54 лв. с ДДС, към фактура № **********/10.01.2022 г., която към този момент е била със статус „затворена“, т.е. платена. Характеристиката на кредитното известие като счетоводен документ, предполага той да се издава от доставчик на услуга/стоки, с цел намаляване на данъчната основа или за пълно анулиране на вече издадена фактура. Кредитното известие се използва при върната стока, рекламации, предоставени отстъпки или грешки в цената/количеството. Документът задължително следва да сочи номера и датата на оригиналната фактура. Всички изброени по-горе реквизити и елементи на КИ са видни от приложения счетоводен запис, като макар процесното КИ да не е приобщено като физически документ по делото, то между страните не съществува спор относно неговото съществуване, № и дата на издаване, издател, към коя оригинална фактура се отнася същото и на каква стойност е било издадено.

Сумата по КИ е със знак „-„ , което означава, че сумата е за възстановяване на клиента.

По делото липсват доказателства, представени от ответника, че сумата по КИ е реално върната на ищеца/клиента „Минолби“ ЕООД.

Самото издаване на КИ обаче според настоящия съд има характер на извънсъдебно признание, че ответника е надвзел, т.е. получил сумата без основание, а ищеца е надплатил в повече от дължимото, във връзка с ползваните от него мобилни услуги, за отчетния период 3

28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.

По делото не се спори и че стойността на фактура № **********/10.01.2022 г. е заплатена изцяло, както и че партидата по която е извършено плащането е създадена при ответника, на името на клиент „Минолби“ ЕООД, който е и единствения такъв, който се сочи, че е потребител на предоставените по Договор № 503554975/14.09.2019 г., мобилни услуги.

Възражението на ответника, че не се установява кой е платеца на фактурата, респ. кое е лицето, което се е обеднило с надплатената сума от 2,54 лв., според съда е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо кое лице е извършило плащането, по делото няма спор, че погасяването на задължението по процесната фактура е било в полза на ищеца „Минолби“ ЕООД.

Съобразно разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника /какъвто не е процесния случай/. В тази хипотеза, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума.

Плащането от трето за правоотношението лице, е допустим от закона способ за погасяване на парични задължения, като в случая дори и да се приеме за доказано /а то не е/, че плащането не е осъществено от „Минолби“ ЕООД или негови служители, а от трето лице, което не може с действията си да ангажира имуществената сфера на ищеца, то това изпълнение би породило евентуално право на фактическия платец да търси връщане на платената сума от облагодетелствания длъжник /ищеца в производството/, които облигационни отношения обаче нямат връзка и касателство с отношенията по повод процесния договор за мобилни услуги с № 503554975, който съществува между страните в производството.

Изводът който се налага е, че в случая имущественото разместване е настъпило пряко в правната сфера на страните в производството – като мобилният оператор /ответника/ е получил без основание сумата от 2,54 лв. за погасяване на задължение на "Минолби" ЕООД, каквото за последния не е възникнало, а ищеца от своя страна се е обеднил с посочената парична сума, която е излязла от неговата имуществена сфера, като между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е налице причинно - следствената връзка.