Решение № 1924 от 08.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3712/2021
- Вид
- Решение № 1924
- Подписан
- 08.11.2021
- В сила
- 22.02.2022
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1924 гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330203712 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-008444 от 24.08.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група при ОДМВР Пловдив сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със МЗ 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, с което на М. Р. Т. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. с чл.175, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му са наложени административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради не извършване на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП. С допълнение към жалбата се представят доводи по същество на искането, както и се прави алтернативно искане за квалифициране на случилото се като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
1
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.В.В. който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не ангажира събирането на доказателства.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото представя писмено становище с което счита жалбата за неоснователна и представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 29.07.2020г. акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ серия АА бланков № 996123 от свидетел К. Д. П. - полицейски служител при ОДМВР Пловдив, на длъжност **** при сектор Пътна полиция Пловдив против жалбоподателя, за това, че на 29.07.2020г. около 17:20 часа в гр.пловдив, бул.Менделеев кръстовище с ул.Менделеев управлява л.а.Ситроен Ц5 с рег. № *** собственост на Дио ООД и извършва следните нарушения: 1./При въведена временна организация на движението при извършване на спортно мероприятие, не изпълнява дадено разпореждане за завой на ляво за преминаване в друг път като създава задръстване в кръстовището. 2/.Не носи контролен талон към СУМПС с което виновно е нарушил чл.6, т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е саморъчно вписал „възразявам, нагло поведение от страна на полицията, не съм създал задръстване на пътното платно“. Актът е подписан от посочените в него лица. Пред АНО са били представени възражения от жалбоподателя, които не са били приети и издадено НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Издаденото НП е било лично получено от жалбоподателя на 08.09.2020г. Същото е обжалвано в срок пред Районен съд Пловдив. Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.П. потвърди авторството на съставения АУАН.
Свидетелят посочи че при въведена временна организация на движението, 2 при провеждане на колоездачната обиколка на РБългария са били с неговия колега А. по разстановка на кръстовището на бул.Менделеев и ул.Менделеев, и отклонявали автомобилите които можели да ползват обходни маршрути отляво и отдясно. Свидетелят посочи, че колегата му подал знак със стоппалка и ръка, но водачът на автомобила искал да продължи направи и искал обяснения от колегата. Свидетелят посочи, че и той казал на водача че пътя е затворен и че трябва да избере маршрут на ляво или на дясно, както и че същия настоявал че трябва да кара направо. Свидетелят посочи, че поради отказ да изпълни дадените устни указания и разпореждания, били взети документите му и съставен АУАН, както и че е затворил движението на автомобилите зад него, и затруднил участниците в движението, които са искали да направят ляв завой. Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира с достоверност показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът 3 следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи: С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е представена и приета Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, удостоверяващи материалната компетентност на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП, както и на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят. Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът че същото е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в частта му за извършено нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, поради, което и следва да бъде отменено в тази му част поради допуснати процесуални нарушения които са съществени, като не следва съдът да се произнася по съществото относно нарушението, като съображенията на съда за това са следните:
От събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя П., така и приложените по делото писмени доказателства като обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се настоящия съдебен състав намира, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят наистина не е изпълнил разпореждането на контролен орган от службите на ОДМВР Пловдив. Но въпреки това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съображенията за това са следните: На първо място, неправилно деянието е 4 било възведено под общата разпоредба на чл.6, т.2 от ЗДвП, макар да е вярно, че същата определя задължението на всички участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Всъщност при изложената фактическа обстановка деянието е следвало да се квалифицира по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, която норма представлява сложен фактически състав и съдържа в себе си както правилото за поведение, така и санкцията при неговото нарушаване. Според цитираната разпоредба, в сила към инкриминираната дата „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 1000 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение“. Тоест, съобразявайки фактическите положения, изложени в обстоятелствената част, както на акта, така и на постановлението, се налага изводът, че деянието следва да се квалифицира и санкционира по смисъла на посочената норма, която е приложимата, понеже същата е и специална по отношение на общата норма на чл.6, т.2 от ЗДвП.
Некоректното посочване на нарушените законни разпоредби представлява нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН – досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – досежно наказателното постановление.
Тези текстове изискват минимално необходимото съдържание на акта и наказателното постановление, а именно като техни задължителни реквизити посочване на нарушените законни разпоредби, което несъмнено следва да е прецизно и правилно сторено. Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го реализира в пълен обем, тъй като го поставят в невъзможност да разбере кой закон е нарушил и какво всъщност нарушение му се вменява.
Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление в частта му относно посоченото като нарушение на чл.6, т.2 на ЗДвП.
По отношение на обжалваното Наказателното постановление в частта му за 5 извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира че същото е правилно и законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено в тази му част поради следните съображения: Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда задължение на водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. . При нарушаването на тази норма е предвидено наказание глоба от 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от от ЗДвП. По делото се установи че на 29.07.2020г. , в гр.Пловдив, жалбоподателят Т. е управлявал МПС с регистрационен номер ***, като същият не носил контролен талон към СУМПС. По този начин жалбоподателя Т. е осъществил административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и законосъобразно му е наложено предвиденото административно наказание глоба от 10 лева. Жалбоподателят е разбрал какво нарушение му е предявено , като същият не е направил възражения / включително и в жалбата/ относно описанието на вмененото нарушение и разпоредбата на ЗДвП. При това положение съдът счита че следва да се потвърди постановлението в тази му част.
Съобразено с изхода на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят, който не прави искане в тази насока поради което и съдът не дължи произнасяне с настоящето решение.
Във връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-008444 от 24.08.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група при ОДМВР Пловдив сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със МЗ 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи В ЧАСТТА МУ с която на М. Р. Т. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. с чл.175, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му са наложени административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП.