Решение № 878 от 31.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Бургас, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500834 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивните жалби с вх.№ 492/21.01.2023г. и с вх.№

493/31.01.2023г. от ответниците С. А. М., ЕГН: ********** и Н. А. М., ЕГН: **********, подадени чрез упълномощения им процесуален представутел адв. Диян Щерев, със съдебен адрес: с. Сини рид, общ. Руен, обл. Бургаска против решение № 302 от 23.12.2022 г. постановено по гр. д. № 705/2022г. на Районен съд – Айтос , в частта, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на въззивницитеответници, че ищците Н. А. М., ЕГН: ********** и М. А. М., ЕГН: **********, са собственици на по 1/3 ид.ч. за всеки ищец от следния имот: ДВОРНО МЯСТО с площ oт 914 в.м., находящо се в с.Сини рид, общ. Руен, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 35 в кв.

5 пo плана на същото село, ведно с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 98 кв.м. и паянтова сграда, със застроена площ от 18 кв.м, при граници на имота: улица и ПИ № 32, 34, общинско място за културен дом, за който имот е отреден УПИ VII-35 в кв. 5 no плана на с. Сини рид, общ. Руен, целият с площ от 924 кв.м., с неуредени рег. сметки за 15 кв.м., при граници: улица, УПИ VI- 32, V34, III- 34 и общинско място за културен дом и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е ОТМЕНЕН констативен нотариален акт № ******г. на нотариус Б. Демирев до размера на уважената искова претенция от общо 2/3 ид.ч. от гореописания имот, както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 1100 лв.

В жалбите се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в уважаваща исковете по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК части, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се навеждат доводи за нарушение на принципа на състезателното начало и на равнопоставеност на страните поради 1 обстоятелството, че едва при решаване на делото е преценил, че единият от исковете е недопустим. На следващо място въззивниците считат, че районният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, игнорирайки неоспорения от ищцовата страна нот.акт № 90/23.06.2016г., който е частично отменен и по силата на който ответниците се легитимират като собственици на имота по давностно владение. Сочи се, че този нот. акт е издаден не въз основа на писмени документи, а поради давностно владение, осъществено от ответната страна за периода от 23.06.2006г. до 23.06.2016г., довело до придобиване на имота по давност. Излага се, че съществуването на взаимно изключващи се данни за собственост по отношение на части от кадастрален обект, които се застъпват, инициира спор за материално право, който обаче не е бил предмет на спора, очертан в петитума на исковата молба. Развива съображения относно изискванията за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост, като цитира нормативна уредба. Счита, че като страна по делото е следвало да бъде привлечена като страна и Община Руен. В подкрепа на доводите си цитира нормативна уредба и съдебна практика. Излагат се и оплаквания, че по делото не е установено по години къде е живяла и какво е владяла ищцовата страна, поради което неправилно решаващия съд е приел, че ищците са владелци както извън релевантния период от време на процесния констативен нот.акт, така и в неговите времеви граници. Сочи се също, че съдът не е посочил кои гласни доказателства цени и защо, както и, че направените в решението изводи не се подкрепят от цитираната в решението съдебна практика. Направено е искане за изменение на решението, в частта за разноските, като се възразява, че при присъждането им съдът не е отчел частичното прекратяване на делото.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция. По подробно изложените в жалбите съображения се иска отмяна на обжалваното решение, с което исковете са уважени и тяхното отхвърляне, както и присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Направени са доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, без конкретно посочване на подлежащите на установяване с тях обстоятелства, като и искане съдът служебно да изиска удостоверение за задграничните пътувания на ищеца за периода от 01.01.1985г. до 30.01.2023г., данни за подадени молби от ищците срещу ответниците в РУ-Руен и РП-Айтос, данни за изразходена вода и електрическа енергия в процесния имот от 1986г. и лицата, които са я заплащали от 1985 г. насам, както и информация за лицата, които са заплащали местните данъци и такси.

Моли за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не изпращат представител.

Депозират писмени становища, с които заявяват, че поддържат жалбите си и молят за уважаването им , както и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите –ищци Н. А. М. и М. А. М., чрез упълномощения си по делото адвокатски представител адв. Рамадан Нуретин са депозирали писмен отговор, в които са изложила съображения за неоснователност на подадените въззивни жалби. Считат, че ответниците нямат правен интерес да обжалват решението в прекратителната му част. По отношение на констативния нотариален акт се сочи, че същия не е правопораждащ за правата на ответниците и затова не е необходимо същият да бъде изрично оспорен, като в подкрепа на съображения си развива подробни доводи. Излага се, че при процесния предявен положителен установителен иск за собственост ищците са доказали предпоставките за неговото уважаване, като излагат твърдения, че дори изрични да не е оспорен констативния нотариален акт, респ. да дори да не е поискана отмяната му, съдът следва служебно да го отмени напълно или частично, без значение дали е сезиран с нарочен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Развити са съображения за неправилно и превратно тълкуване в жалбите на нормите на ЗКИР, както и, че е неоснователен доводът на въззивниците, че по делото като страна е следвало да бъде привлечена Община Руен.

Аргументират се с възражението, че кадастралните регистри и регулационни планове нямат 2 правопораждащо действие. Считат, че районният съд не е допуснал твърдените грешки и правилно е обосновал решението си. По отношение на доказателствените искания относно пътуванията на единия ищеца се сочи, че няма пречка собственика да владее имота си, чрез трето лице, като заявява, че в константната практика се приема, че владеещия собственик е държател на ид.ч. на неладеещите такива. Сочи, че в първата инстанция са изложени доводи против възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, което считат, че е преклудирано. Противопоставят се на допускане на доказателствените искания на въззивниците, като считат, че същите са недопустими, тъй като правото да се направят е преклудирано и, че наред с това те не отговарят на изискванията на чл. 260 т. 6 и чл. 266 от ГПК. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемите, чрез упълномощения си процесуален представител поддържат писмения си отговор по въззивнаа жалба и молят за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на ищците Н. А.

М. и М. А. М., с която са предявени следните искове: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 14 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците-съпрузи на С. А. М. и Н.А.М., че ответниците не са собствениците на 2/3 ид.ч. от дворно място с площ от 914 кв.м., находящо се в с. Сини рид, общ. Руен, обл. Бургаска, представляващо ПИ 35 в кв. 5 по плана на същото село, при граници на поземления имота: улица и ПИ № 32, 34, общинско място за културен дом, за който имот е отреден УПИ VII-35 в кв. 5 no плана на с. Сини рид, общ. Руен, целият с площ от 924 кв.м., с неуредени рег. сметки за 15 кв.м., при граници: улица, УПИ VI- 32, V34, III- 34 и общинско място за културен дом, ведно с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 98 кв.м. и паянтова сграда, със застроена площ от 18 кв.м, и положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от същият поземлен имот, описан погоре, ведно с постройките в него, описани по-горе В исковата молба се твърди, че ищците и първият ответник са братя и сестра, като същите притежават по наследство от своите починали родители при равни квоти по 1/3 ид.ч. процесното дворно място и построените в него сгради. Сочи се, че втората ответницата е съпруга на първия ответник. В исковата молба и последващото й уточнение се заявява, че процесното дворно място преживе е било собственост на техните родители, които са го придобили по силата на давностно владение, начиная от 1972г. когато в имота била построена жилищната сграда, в която те живели до смъртта си. Първата ищцата сочи, че тя е живяла в тази сграда както преди смъртта на родителите си, така и понастоящем, като баща им починал през 1985г., а майка им през 2019г. Ищците твърдят /в т.ч. и след направено уточнение в хода на делото/, че с изненада разбрали, че техният брат- ответник по време на брака си с втората ответница се е снабдил през 2016г. с нотариален акт за собственост на целия имот по давност. По така наведените съображения молят да бъде прието за установено по отношение на ответниците –съпрузи, че същите не са собственици на 2/3 3 ид.ч. от наследствените им имоти – дворно място и сгради, както и да бъде прието за установено, че самите ищци са собственици на по 1/3 ид.ч. от същия имот и сградите е него.

Моли да бъде установено, че ищецът е собственик на гореописаните имоти и осъждане на на ответника да му предаде същите, тъй като счита, че последният се намира в тях без основание. Ангажира доказателства.

В законовия срок по чл. 131 от ГПК, ответнииците са депозирали писмен отговор, в който са оспорили исковете с възражение за придобиване на имотите чрез давностно владение, като са заявили, че снабдяването на първият от тях с констативен акт за собственост на процесните имоти е станало без противопоставянето на майка им, както и на първата ищца, като последната била разпитана като свидетел в производството по обстоятелствената проверка и пред нотариуса заявила, че ответникът-нейн брат е единствения владелец на имота за повече от 20 г. и, че тя не се противопоставя същият да се снабди с нотариален акт за давностно владение на целия имот. Ответниците възразяват сочат също, че първия от тях след смъртта на общия с ищците наследодател през 1985г. е завладял целия имот и е започнал да го обработва и стопанисва само за себе си без противопоставяне на останалите наследници. Заявява, че през 1993г. първият ищец се е изселил в *****, а преди това е живял в друг имот в същото село и е нямал претенции към наследствения имот. Сочи се също, че снабдяването си с констативения нотариален кат първият ответник е предоставил възможност на сестра си да живее в пристройката, построена в имота, където е живяла и майката им до смъртта си. Заявява, че от 1985г. заплаща всички консумативи за имота. В писмения отговор е направено възражение за недопустимост на така съединените отрицатален и положителен иск за собственост, по съображения, че уважаването на единия прави безпредметно предявяване на другия.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищците и първият ответник са братя и сестра, чийто родители са А.С., поч. на *****г. и Ю.С. , поч. на *****г.