Решение № 260068 от 30.03.2026, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ШЕЙТАНОВА мл.с.

ВЕСЕЛА АВРАМОВА при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Аврамова въззивно гражданско дело № 4188 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20025156/27.01.2021 г., постановено по гр. д. № 64085/2019 г., по описа на СРС, 67 състав, са уважени предявените от Г.И.Б., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 598 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горното възнаграждение, дължимо за периода от падежа на всяко вземане /първо число на месеца, следващ тримесечието/ до 01.11.2019 г. Съобразно изхода на делото между страните е разпределена съответно и отговорността за заплащане на сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. №25023741/10.02.2021 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Столична дирекция на вътрешните работи, ЕИК *********, чрез юрк. Г., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивникът намира, че Наредбата за работното време, почивките и отпуските не следва да се прилага за регулиране на процесното правоотношение. Счита извода на първоинстанционния съд за наличие на основание за преобразуване на положените часове нощен труд в извънреден за необоснован. Твърди, че съгласно ЗМВР не е налице знак за равенство между понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя от издадените въз основа на специалния закон подзаконови нормативни актове, дължимото според които е било изцяло изплатено на ищеца. Поддържа, че приложение не следва да намират и разпоредбите на КТ и НСОРЗ. Посочва, че ищецът не е полагал извънреден труд, надвишаващ предвидената продължителност при сменен режим на работа, поради което и претенцията по главния иск се явява неоснователна. С оглед изложеното, въззивникът отправя искане до съда за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 25054692/25.03.2021 г., подаден от Г.И.Б., чрез адв. Р., в който се излага становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.

260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №

1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност настоящият въззивен състав намира следното:

С исковата молба пред първата инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главната претенция по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване по делото от страна на ищеца на следните обстоятелства: че в рамките на предявения с исковата молба период между ищеца и ответника е било налице валидно възникнало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд в качеството си на държавен служител при сменен режим на работа, че е отработил твърдяния брой часове извън редовното работно време, както и размера на следващото се възнаграждение за извънреден труд.

Между страните по делото не е налице спор, че въззиваемият Г.И.Б. е назначен като държавен служител на длъжността „младши инспектор“ в 07 РУ - СДВР, като не се твърди и не се установява правоотношението да е прекратено преди края на предявения с исковата молба период. Ето защо, съдът намира за надлежно доказано обстоятелството, че за времето от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., ищецът е полагал труд при ответника – работодател, в качеството си на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР.

От приетото в първата инстанция заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че ищецът е полагал труд на смени, включително и през нощта, при сумирано изчисляване на работното време. Вещото лице е изчислило, че положеният от ищеца нощен труд през процесния период е общо в размер от 1784 часа, а часовете труд, получени като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, са в размер на 255 часа, за които дължимото възнаграждение е в размер от 1 755,81 лв.

Спорен между страните и пред въззивната инстанция се явява въпросът дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Според разпоредбата на чл.

176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на последната правна норма е посочено, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, в приложимата към процесния период редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като според ал. 6 на същата разпоредба извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (отново в съответно приложимата редакция), е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечния период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г.

В разпоредбата на чл. 3, ал.

3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е предвидена възможност за държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В действалия в рамките на процесния период и посочен по-горе подзаконов нормативен акт обаче липсва правило, аналогично на това в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., с което изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен между 22,00 и 6,00 ч. нощен труд за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период за целите на изчисляване на дължимото допълнително възнаграждение.

Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от

15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г., на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на решението се приема, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ, поради което приложение следва да намери издадената въз основа на делегиращите правни норми в специалния ЗМВР и относима към процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм.). Както бе посочено по-горе, в последната не се съдържа норма, аналогична на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. От това следва, че предвид извода за липса на празнота в нормативната уредба, е налице липса на законодателна воля за преобразуване на отработените нощни часове в дневни по отношение на лицата, полагащи труд в качеството си на държавни служители към МВР.

В мотивната част на цитираното тълкувателно решение върховната инстанция посочва още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

В мотивите на тълкувателното решение изрично е отбелязано, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към тълкувателното дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55 се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б. "а" от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. СЕС приема, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.