Решение № 1752 от 13.12.2019, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№... 13.12.2019г. Гр.Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН

СЪД

XI Граждански състав

На

25.11.2019г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар

Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №3495 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Искът е предявен от Г.М.Г. *** срещу “ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. С исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия към ответника с клиентски номер **********. С писмо ответникът е уведомил ищеца, че при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка 2059041 в гр.Стара Загора, е констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита цялото количество консумирана ел. енергия. Сметката на ищеца за периода 19.03.2018г. – 24.03.2018г. била коригирана, като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 161,57лв.

Била издадена фактура №**********/25.06.2019г. за същата сума.

Ищецът счита, че допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС и на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Не ставало ясно как е определен периода на грешното измерване. Ищецът твърди, че не е извършвал никакви действия върху електромера, които да причинят твърдяната грешка. Електромерът се намирал извън обекта и само служители на ответника имали физически достъп до него. Задължение на ответника било да поддържа техническата изправност на електромерите. Ответникът се позовавал на отменени правни норми за да коригира сметката на ищцата – чл.42 и 44 от ПИКЕЕ.

Ищецът счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са недоказани и претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия е неоснователна тъй като такава не е потребена. Имало установена трайна съдебна практика по въпросите за едностранното коригиране сметките на потребителите.

Ответникът не изпълнил задълженията си да публикува нови Общи условия, в съответствие с новата правна уредба, поради което всяка корекция на сметка на потребител по правилата на старите действащи Общи условия била неправомерна.

Предвид изложеното за ищеца е възникнал правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 161,57лв. по фактура №**********/25.06.2019г. за отчетен период 19.03.2018г. – 24.03.2018г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ИТН 2059041 в гр.Стара Загора, кв.“Самара 3“ бл.11, вх.А, ап.25. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Процесната сума била начислена правомерно за редовно използвана електрическа енергия. На 24.03.2018г. служители на ответника са посетили имота на ищеца и са подменили електромера, за да бъде предаден на метрологична експертиза. Проверката и демонтажът са извършени в присъствието на двама свидетели, тъй като ищецът не е бил намерен.

Бил е съставен констативен протокол, екземпляр от който е връчен на ищеца.

Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба и уникален номер. Демонтираният електромер е предаден за експертиза и съгласно протокола от експертизата електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания и в резултат на манипулация измерва с отрицателна грешка от -86,05%. Поради тази причина електромерът не отговаря на изискванията.

Извършена е корекция на сметката на ищеца, като за първа дата на корекцията е приета 19.03.2018г. - датата на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, а последната дата е датата на проверката – 24.03.2018г.

Корекция на сметката на ищеца била извършена по реда на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, които представлявали законово основание за преизчисление на потреблението на електроенергия. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Ответникът уведомил надлежно ищеца за извършената корекция. Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер на 161,57лв. по фактура №**********/25.06.2019г. за отчетен период 19.03.2018г. – 24.03.2018г. е основателно начислена и дължима.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с такава обект на ищеца в гр.Стара Загора.

От приетите като писмени доказателства копия на: Писмо с изх.№7611124-1/25.06.2019г., фактура №**********/25.06.2019г., Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 19.06.2019г.,

Констативен протокол №402767/24.03.2018г.,

Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №445/25.03.2019г. на БИМ, се установява, че на 24.03.2018г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел.енергия до дома на ищеца в гр.Стара Загора. При проверката електромерът бил свален с цел да бъде изпратен за проверка на Българския институт по метрология. При извършената експертиза било установено, че електромерът е манипулиран, не отчита реално изразходваната електроенергия поради манипулирането му. Ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума по фактура, която представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия. Сумата по фактурата била в размер на 161,57лв.

О оглед разпределената доказателствена тежест, ответникът е следвало да представи доказателства относно начина на определяне на периода на корекция и размерът на сумата, с която е коригирана сметката на ищеца. Допълнителни доказателства в тази насока не бяха представени.

Спорът се свежда до това дали правилно са приложени съответните правни норми касаещи измерването и остойностяването на потребената ел.енергия в случаите на неотчитане или неточно отчитане от СТИ.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, или ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. Със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.

Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл.28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. В тази връзка, приложимо е Решение №173 от 16.12.2015г. по т.д. №3262/2014 на ВКС, II т.о., в което, при аналогичен случай е прието, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва да се предвиди и специален ред за това. В конкретния случай, въпреки че ищецът е бил уведомен за извършената корекция от ответника, е невъзможно да се приеме, че това е извършено по надлежния ред, тъй като такъв няма.

От друга страна с Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013г. С Решение №1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №2385/2016г., 5-членен с-в, е обезсилено Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д.

№9462/2014 г., IV о. в частта, с която са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и производството по делото е прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС отменя Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Д. вестник, брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. С Решение №2315/21.02.2018г. по адм.дело №3879/2017г. по описа на ВАС и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени. Т.е. към момента на извършената корекция на сметката на ищеца не е имало действащи правила, по които такава корекция да може да бъде извършена.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите. Дори да е налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не може да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.