Акт от 21.05.2019, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- 143/2019
- Подписан
- 21.05.2019
- В сила
- 21.05.2019
Цитирани разпоредби
- чл.391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е-111
Видинският окръжен съд гражданска колегия
В закрито съдебно заседание на двадесет и първи май
Две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
А. П.
Членове: Д. М.
Г. Й.
При секретаря
………………………. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Съдията
М. частно въззивно гражданско дело
№ 143 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на М.К.И. от гр.С. чрез адв.Л. И. против определение от 07.03.2019г. по Гр.Д. № 499/2019г. по описа на ВРС.
Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно в частта в която е определено да се внесе гаранция в размер на 1500 лева. поддържа се, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства с което са изпълнени предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК поради което не е следвало съдът да о предели гаранция в посочения размер. Поискано е да се отмени в тази част определението на ВРС.
Окръжния съд след като се запозна с оплакванията в частната жалба приема следното:
Частната жалба е подадена в законния срок и от надлежно лице поради което е допустима.
По същество частната жалба е основателна.
Пред
ВРС е предявен иск от М.К.И. против „Е.“ АД гр.С. с правно основание чл.79 от ЗЗД с цена 15 216 лева, като частичен от 30 432 лева.
Ищцата поддържа, че на 01.02.2013г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Поддържа, че ищцата е изправна страна като купувач по предварителния договор и е заплатила определения аванс в размер на 7 700 евро в левова равностойност 15 216 лева. В уговорения срок ответникът не е прехвърлил обещания апартамент въпреки няколкократното продължаване на срока на договора. Поддържа, че жилището е продадено на трето лице, а платения аванс не е върнат. Поискал е ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума като частичен иск, представляващ дворния размер на платения от ищеца аванс ведно със законната лихва върху сумата.
С исковата молба е поискано да се допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника до размера на предявеното вземане.
ВРС с определение от 07.03.2019г. е допуснал поисканото обезпечение, като е определил и парична гаранция в размер на 1 500 лева след внасянето на която да се издаде обезпечителна заповед.
Съдът е приел, че определя парична гаранция за гарантиране на евентуалните вреди, които ответникът би понесъл при неоснователност на иска.
Окръжния съд приема, че в обжалваната част определението на ВРС е необосновано и неправилно.
С исковата молба, ищцата е представила препис от предварителния договор, два броя анекси сключени от страните след сключване на предварителния договор, както и два броя вносни бележки от които е видно, че определения аванс по предварителния договор е бил внесен от ищцата още през 2013г. веднага след сключване на предварителния договор.
При наличието на тези писмени доказателства, съдът приема, че не е необходимо заплащането и на парична гаранция, тъй като искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
В обжалваната част определението ще следва да бъде отменено за което ОКРЪЖНИЯ СЪД О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ определение от 07.03.2019г. по Гр.Д. № 499/2019г. по описа на ВРС в частта с която съдът е допуснал обезпечение на иска при условие на внасяне на парична гаранция в размер на 1 500 лева.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на обезпечителна заповед.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.