Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 774 от 11.10.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2365/2025
Вид
Решение № 774
Подписан
11.10.2026
В сила
11.10.2026
Състав
Мирослава Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Добрич, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230102365 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Х. Д., ЕГН **********, ***, чрез АД „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З., съдебен адрес: *** срещу „Д. К.“ ЕООД, ЕИК 208003840, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. П. И.. Ищецът е предявил искове с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ответника, а именно:

-съдът да постанови разВ.не на сключения между възложителя-ищец В. Д. и изпълнителяответник „Д. К.“ ЕООД, договор за строително-монтажни работи от 19.02.2025г /иск с пр. осн. чл.87, ал.1 от ЗЗД/, поради неизпълнение от стрА. на ответното дружество;

-съдът да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 7669.37 евро /15000.00 лв./, заявен като частичен иск от общо 215046.40 лв., представляваща стойността на заплатените услуги по процесния договор от 19.02.2025г, обективирани във фактури с № 0000000035/19.02.2025г. на стойност 7146.00 лв., №0000000036/19.02.2025г на стойност 5909.40 лв. и № **********/19.02.2025г. на стойност 8451.00 лв., поради отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата /иск с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД/;

-съдът да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 257.93 евро /504.48 лв./, представляваща лихва за забава върху главницата от 15000.00 лв. за периода от 20.05.2025г. до 22.08.2025г. /иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД/;

-съдът да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 255.64 евро /500.00 лв./, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи се в повреди по пода на собствения му имот, находящ се в ***, причинени вследствие на некачествени и 1 недовършени строително-ремонтни работи при изграждане на отоплителна и на ВиК инсталация в обекта /иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД/.

В ИМ се твърди, че ищецът и съпругата му В. Ж. Д.а, са собственици на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в ****, съгласно нот. акт №163, том 1, дело №155/2024г. по описа на СВ-Добрич.

Ищецът започнал да проучва варианти за ремонт на апартамента, като в него се изгради битова газова отоплителна система и ВиК инсталация, както и да се монтират климатици в стаите.

В тази връзка, след проучване на фирми, които могат да извършат исканите дейности, ищецът се свързал с лицето Г. Д., който се представил за част от екипа на ответното дружество. След проведени разговори по Месинджър между В. Д. и Г. Д. по повод газифициране на жилището, В. Х. получил оферта №000229/11.02.2025г. от ответника, при което, посетил офиса на „Д. К.“ ЕООД в гр.Добрич и подписал на 19.02.2025г., договор за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на битова газова отоплителна инсталация, климатизация и ВиК инсталация. Уговорените СМР е следвало да се извършат от изпълнителя в разумни срокове. Стойността на възложените работи възлизала на 21506.40 лв. с ДДС, при приложена отстъпка от 10% върху общата цена на цялата оферта на стойност 23896.00 лв. В деня на подписване на договора, т.е. на 19.02.2025г, ответното дружество издало три фактури с получател – ищецът В. Д., на стойност общо 21506.40 лв., а именно: Фактура №0000000035/19.02.2025г. на стойност 7146,00 лв; Фактура №0000000036/19.02.2025г. на стойност 5909,40 лв; Фактура №**********/19.02.2025г. на стойност 8 451,00 лв., като на горепосочената дата, възложителят е заплатил напълно всички суми по фактурите на ответника.

В средата на месец февруари, процесният апартамент бил готов за влизане на майсторите, като В. Д. наел и контейнер за извозване на отпадъците, за чийто престой се плащало на ден, но при едно от посещенията в имота, ищецът установил, че в продължение на цели две седмици, единственото, което е свършено на място, е къртене и разпробиване на стените и подовете в апартамента.

В средата на месец март, съседите от апартамента под този на ищеца, го информирали, че при извършването на СМР, се е открил отвор в тавА. на техния апартамент и част от мебелите им са били покрити със строителни отпадъци - камъчета и прах.

Към неприятностите със съседите и забавянето в сроковете за извършване на възложените услуги, се добавили и проблеми с изпълнението им. Некачествено, непрофесионално и зле изпълнени, била и малката част от извършените от ответника, СМР, а именно: положените тръби за отоплителната инсталация и котела били с много забележки, установени инцидентно от В. Д., който изпращал своевременно снимков материал в започналата кореспонденция с представители на ответната фирма в приложението за изпращане на съобщения „briber“ . В резултат на честите спадове в налягането, които В. Д. и съпругата му наблюдавали, се налагало „надуване“ на системата нееднократно, като накрая се установило, че или става въпрос за дефект в манометъра на котела, или за допуснати грешки при монтажа.

Същото било положението и с изграждането на ВиК инсталацията - положените тръби били криви, с твърде сложни и недомислени завъртания и чупки, които след време, най-вероятно щели да доведат до запушвания, а оттам и от нуждата отново да се кърти.

Почти навсякъде, наклоните и височините били определени неправилно, отделно от това, PVC тръбите имали прогаряния, като основните възли по инсталацията изглеждали като стопени от висока температура и нагряване. Отделно липсвал и байпас за топлата вода.

Забавяне от стрА. на ответника имало и по отношение доставката на уредите за монтажа на двете инсталации - газова и климатична, като версиите също се менят при всеки 2 един разговор - те ту били поръчани и се очаквала доставката им, после пък се твърдяло, че са платени на доставчика и се чакат, като в крайна сметка, ответното дружество уверявало ищеца, че ще получи всички уреди: климатици, котел, конвектори, лира за баня и радиатор за баня. Тези уреди и към момента на подаване на исковата молба не били доставени, като от самите представители на фирмата на по-късен етап, В. Д. разбрал, че всъщност, платени от него парични средства по предоставената му оферта, договор и издадени фактури, са отишли за заплащане на стока по възлагания на фирмата за други нейни клиенти.

Семейството на В. Д. започнало да се притеснява сериозно. Представителите на „Д. К." ЕООД след всеки един проблем давали уверения на ищеца, че проблем няма, или че ще отидат да „огледат“ нещата, които са били сериозни - спад в налягането и течове. При настояването на В. Д. крайните срокове да бъдат спазени от изпълнителя по договора, той чувал всякакви оправдания за отлагането им. Въпреки многократните молби от негова стрА., дори и малкото свършена от фирмата работа да бъде проверена с цел отстраняване на допуснатите от майсторите пропуски, в крайна сметка на 12.04.2025г. бил последният ден, в който майсторите са работили в обекта, а по преценка на В. Д., извършените некачествено СМР до тази дата, са на стойност около 2 000 лв.

На 02.05.2025г. ищецът отправил нотариална покА. до дружеството – ответник, за връщане на заплатената във връзка с Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от дата 19.02.2025г., ведно с Оферта №000229, сума в размер на 21506,40 лева, поради неизпълнение на поетите задължения за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на битова газова отоплителна инсталация, климатизация и ВиК инсталация. За връчването на екземпляр от Нотариалната покА. peг. №2921/2025г., том 1, акт №105/02.05.2025г. по общия регистър на Нотариус Ю. Д., с район на действие РС- Добрич, вписан под рег. №160 в НК, лично на П. И. - управител на „Д. К.“ ЕООД, е била оформена разписка от 13.05.2025г.

В разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, е установено право в полза на всяка от страните по двустранен договор, да развали едностранно договора в случай на виновното му неизпълнение от насрещната стрА., като предостави подходящ срок за изпълнение на задължението на своя длъжник, освен ако, изпълнението е стА.ло невъзможно или безполезно за длъжника или е следвало да бъде изпълнено непременно в уговорения срок, а предпоставка за възникването и упражняването на правото на разВ.не на договора, било наличието на виновно неизпълнение на определено договорно задължение, за което отговаряла неизправната стрА..

Ищецът твърди, че сключеният между страните договор от 19.02.2025г., е едностранно развален от него, а платената от В. Д. сума по трите издадени фактури в размер на 21506.40 лв., е дължима от ответника.

Доколкото задължението на ответното дружество за заплащане на сумата, било с определен срок 7-дневен срок, считано от получаването на покА.та - 13.05.2025г., то след изтичането на същия на 20.05.2025г., ответното дружество е изпаднало в забава и дължи заплащането на съответното обезщетение /арг. от чл.86, ал.1 във вр. с чл.84 ал.1 ЗЗД/. Поради изложеното, ответникът дължал обезщетение за забавено изпълнение за периода от 20.05.2025г. до датата на подаване на исковата молба – 26.08.2025г.

ВИ се сочи, че от изложеното в нея, бил налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за връщане на сума в размер на 15000 лева /заявен като частичен иск от общо 21506.40 лв./ срещу ответното дружество, която била дължима във връзка със заплатените от ищеца, суми по Договор за изпълнение на строително - монтажни работи от 19.02.2025г., обективирани във Фактура №0000000035 от 19.02.2025г. на стойност 7 146,00 лева; Фактура №0000000036 от 19.02.2025г. на стойност 5 909,40 лева и Фактура №********** от 19.02.2025г. на стойност 8 451,00 лева.

Отделно от горното, ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил договорените 3

СМР в пълен обем и в срок и поради некачественото изпълнение и сериозни недостатъци, се нуждаели от поправка, поради това, В. Д. иска ответникът да му възстанови всички разходи за материали и труд за изправяне на нанесените щети и привеждане на пода на жилището му във вид, годен за нейното ползване по предназначение, в размер на 500.00 лв.

Ищецът твърди, че ответникът като неизправна стрА. по договора за изработка, следва да му възстанови стойността на заплатените услуги за ремонт на жилището му в гр.Добрич, в размер на 15000.00 лв., като искът е заведен като частичен от общата сума в размер на 21506.40 лв., поради отпаднало основание, вследствие на неизпълнение на договора за изработка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 504.48 лв. – лихва за забава върху главницата от 15000лв. за периода от 22.05.2025г до 22.08.2025г.

/дата на подаване на ИМ/, а също и сумата от 500 лв.- - за нанесени вреди на пода на обекта при изграждане на отоплителна и ВиК инсталация.

Ищецът е посочил банкова сметка, по която ответникът може да заплати процесните суми.

С Определение №2591/13.10.2025г, съдът на осн. чл.389 от ГПК е допуснал обезпечение на исковете, чрез налагане на запор върху движими вещи, собственост на ответното дружество.

Ищецът претендира сторените по делото съдебни разноски.

С разпореждане ДРС е изпратил на ответника, препис от исковата молба и от доказателствата към нея. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Разгледани, предявените искове с пр. осн. чл. 87, ал.2 от ЗЗД, чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, са процесуално допустими и основателни.

От представените доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни взаимоотношения по повод сключен на 19.02.2025г, договор за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР), по силата на който, ответникът Д. К.“ ЕООД се е задължил да извърши следните дейности: доставка, монтаж и пускане в експлоатация на битова газова отоплителна инсталация, климатизация и ВиК инсталация, в обект: жилище, находящо се в ****, собственост на възложителя-ищец В. Х. Д.. Поради неизпълнение на ответника, съдът следва да уважи иска на ищеца-възложител и да развали договора на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД с произтичащите от това правни последици.