Акт № 150 от 03.11.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- 232/2026
- Подписан
- 03.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 266, ал. 1 пр. 7 · Закон за горите
- чл. 275, ал. 2 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. С., 03.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200232 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалбата на М. Н. М., с ЕГН ********** от гр. С. срещу НП № 85/19.05.2026 г. издадено от инж. Н. А. Н., действащ като Директор на РДГ С., с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от ЗГ на жалбоподателката е наложено административно наказание по чл. 266, ал. 1 пр. 7 от ЗГ, а именно „глоба“ в размер на 255.65 евро, както е и определено жалбоподателката да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ:
1,0 пр. м. куб. дърва за огрев от бял бор, в размер на 28.99 евро, в приход на ИАГ. В жалбата се поддържа, че жалбоподателката не е извършила нарушението, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, акта не й е бил предявен, наказанието и определеното обезщетение са несправедливи, иска се отмяна на НП.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че наказанието е несъразмерно.
Ответникът по жалбата не изпраща представител. С писмена защита моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 03.03.2026 г. познато на жалбоподателката лице, докарало и оставило в двора на жилището й в гр. С., ул. „П.“ № ..иглолистни дърва за огрев, бял бор, нарязани на секция с дължина по 0,30 метра в обем 1 пр. куб. м., които 1 били преназначени, като погасяване на парично задължение към жалбоподателката, те не били маркирани с КГМ или с производствена марка и за тях нямало издаден билет. На следващия ден 04.03.2026 г., около 11.35 часа, свидетелката Х., служител в РДГ С. извършила проверка на адреса, тя установила дървата в двора, измерила обема им на място, получила обяснения от жалбоподателката и констатациите от проверката отразила в КП. Същият ден свидетелката Д. Х., съставила на жалбоподателката АУАН, в нейно присъствие и в присъствие на Г. Т. – свидетел на установяване на нарушението. Дървеният материал бил оставен за отговорно пазене на жалбоподателката.
Въз основа на така издадения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7 (съхраняването), т. 2 от ЗГ, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ по чл. 266, ал. 1, пр. 7 (съхранява) от ЗГ, в размер на 255,65 евро и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено жалбоподателката да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 1,0 пр. м. куб. дърва за огрев от бял бор, в размер на 28.99 евро.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт. Актът е съставен от компетентни служители, в съответствие с процесуалните изисквания по чл. 42 от ЗАНН и в предвидените от ЗАНН срокове, надлежно е връчен. Въз основа на него е издадено НП от лице с материална компетентност, надлежно оправомощено да бъде издател на наказателни постановления по закона за горите. НП отговаря на процесуалните изисквания, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Квалификацията и в акта, и в НП съответстват на описанието на нарушението.
Описанието е сторено по еднакъв начин и в акта, и в НП, като по този начин е обезпечено правото на защита на административно привлеченото лице.
С оглед горните изводи, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, в процедурата по съставянето на АУАН и по издаването на обжалваното НП. Доказва се от съвкупната преценка на доказателствата по делото, съгласно чл. 213, ал. 1, т. 2, че именно жалбоподателката на посоченото време и място е съхранявала дървесина, съхранението на която, непридружена с превозен билет е забранено. Тя е съхранявала в двора си 1 пр. куб. м. дърва за огрев, без превозен билет.
Данните за това, че именно тя е съхранявала процесната дървесина, доколкото адреса на който дървесината е намерена, е адреса на който тя живее, се подкрепя, както от събраните по делото гласни и писмени доказателства, така и от признанията на неблагоприятния факт на самия жалбоподател. Решението не почива изцяло на признанията на жалбоподателя, а то се цени с оглед всички събрани по делото доказателства, в който смисъл, съдът намира този факт за доказан по делото. Ето защо, състава на нарушението е осъществен от 2 обективна страна.
От субективна страна, нарушението е извършено при форма на вината „непредпазливост“, доколкото жалбоподателката е приела дървения материал от частно лице, но е могла и е била длъжна да знае, че дървата за огрев следва да се съхраняват само и единствено, ако са придружени с превозен билет. Ето защо нарушението, съдът намери за осъществено и от субективна страна.
В хода по същество, жалбоподателката стори следното оплакване:
„Може ли за нема и един кубик, да ми пишат 600 евро, това е срамота и повече никъде не съм се разправяла. Моля да ми се отмени НП.“. Това съдът цени като оплакване по приложението на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, установяването на нарушението и на вината не изчерпва проверката.
Проверката, дали случая е маловажен, е въпрос на законосъобразност, а не на целесъобразност, поради което съдът е длъжен да я извърши, когато наказващия орган е отказал да приложи чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на чл. 11 от ЗАНН, маловажен е случаят, при който деянието, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Наказващият орган в настоящия случай е отказал да приложи чл. 28 от ЗАНН, с мотива, че нарушението засяга горите, като национално богатство и не се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност. Този мотив е изключително общо формулиран и може да се приложи за всяко нарушение по Закона за горите. Този мотив не обсъжда нито едно от конкретните обстоятелства по делото. По настоящото дело, съдът намира, че случаят е маловажен. Предмет на нарушението е 1 пр. куб. м. дърва за огрев, чиято стойност според самия наказващ орган е 28,99 евро.
Т.е., многократно по – ниска стойност от наложената глоба. Дървата са преназначени за отопление на жилището на жалбоподателката, а не за търговия или продажба. Те са й били докарани едва предната вечер, така, че съхраняването е продължило по – малко от едно денонощие.
Жалбоподателката не ги е укривала. Съдействала е при извършване на проверката. Дала е обяснения и е заявила, че дървата са нейни. Посочила е от кого ги е получила и е оказала пълно съдействие на проверяващите. Дървата са задържани още при проверката и са останали на разположение на държавните органи. По делото липсват каквито и да е доказателства, за други нарушения на жалбоподателката по закона за горите.
Съдът съобрази, че изискването за превозен билет има за цел проследимост на произхода на дървесината и противодействие на незаконния добив, а нарушението е формално. Обикновените случаи на съхраняване на дървесина без превозен билет, обаче обхващат по – големи количества, по – продължително държане или държане с цел разпореждане. Спрямо тези обикновени случаи, настоящият случай е със значително по – ниска степен на обществена опасност. Защитеният интерес е засегнат в минимална степен.
Наложената глоба в настоящия случай, не би постигнала по – добре целите по 3 чл. 12 от ЗАНН, от едно писмено предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, а освен това, дори минималният размер на предвидената глоба е несъразмерен на извършеното.
С оглед изложените по – горе мотиви, наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не налага наказание.
Ето защо, НП в първата му част е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С втората част на НП, наказващият орган е определил жалбоподателката да заплати парична равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението. Тази мярка предполага вещите, предмет на нарушението да липсват. По делото се установява точно обратното. Дървата са задържани и оставени на жалбоподателката за отговорно пазене. Освен това, размера на равностойността не е доказан. Доказателствената тежест за установяване размера на обезщетението е на наказващия орган. По това дело, той не е представил никакъв документ за оценката, а свидетелката, разпитана в съдебно заседание заявява, че оценка не е извършвана. Наказващият орган не е постановил отнемане на самите вещи, които са налични, а е постановил заплащане на парична равностойност. Отнемането и заплащането на парична равностойност са алтернативи, а не кумулативни мерки. Ако дървесината физически е иззета и се намира на съхранение, в разпореждане на органа, същият няма право да присъжда нейната парична равностойност. Присъждане на равностойността при налична и иззета дървесина е съществено нарушение на закона, с оглед на което и в тази част НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на делото, съдът прецени, че разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.
Мотивиран от изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 85/19.05.2026 г. издадено от инж. Н. А. Н., действащ като Директор на РДГ С., с което на М. Н. М., ЕГН **********, за нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ, в размер на 255,65 евро и е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ: 1,0 пр. м. куб. дърва за огрев от бял бор, в размер на 28.99 евро, като незаконосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 28 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА М.
Н. М., с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго 4 нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област, по реда на глава 12 от АПК, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5