Решение № 3461 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3461 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110207228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ",,***''" ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ,,***'', представлявано от управителя И. Г.

Г. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 823086-F812215 от 10.04.2025 г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че административно-наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не е взел предвид причината да не бъде издаден касов бон и парите от продажбата да не бъдат отчетни в дружеството. По същество се оспорва извършеното нарушение.

Съдържа се и твърдение, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В условията на алтернативност е отправено искане за намаляване на имуществената санкция от 2500 лева на 2000 лева.

В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна – Началник на Отдел "Оперативни дейности" – 1

София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез процесуалния си представител, моли да се потвърди наказателното постановление, доколкото не са допуснати процесуални нарушения и не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № F812215 от 27.02.2025 г. на инспектор по приходите в ЦУ на НАП е установено, че на 14.02.2025 г., в 15:45 часа при извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – цветарски магазин, находящ се в гр.

София, ,,***'', стопанисван от жалб. ",,***''" ЕООД с ЕИК ********, включваща контролна покупка от органите по приходите, на букет от рози с цена 45,00 лева, платени в брой, от името на ",,***''" ЕООД с ЕИК ******** не е издаден фискален бон от наличното в обекта и работещо фискално устройство, регистрирано, модел „КОМПАКТ М“, с индивидуален номер DY 512825 и номер на фискалната памет 36671298, с рег.№ на ФУ в НАП № 4650452/18.07.2023 г.

Контролната покупка е заплатена в брой от органите на приходите. Към момента на получаване на плащането, както и десет минути след това, не бил издаден фискален бон от наличното в обекта и работещо фискално устройство. Била изведена разпечатка на КЛЕН от фискалното устройство в обекта за дата 14.02.2025 г., от която се установило, че няма отчетена продажба на стойност от 45,00 лева за времето от 11.41 часа и 15.45 часа.

При така констатираното от фактическа страна, извършилият проверката инспектор по приходите приел, че ",,***''" ЕООД с ЕИК ******** не е спазило предвидения в закона ред за издаване на съответен документ за продажба. В акта е посочено, че е осъществен състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Резултатите от проверката били отразени в протокол, съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 823086-F812215 от 10.04.2025 г., от Началник на Отдел "Оперативни дейности" София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

От правна страна наказващият орган приел, че нарушението е извършено повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ЗДДС, доколкото за същото нарушение е издадено Наказателно постановление № 791776F789026/11.10.2024 г., влязло в сила на 31.10.2024 г., с което дружеството е 2 било санкционирано за същото нарушение. Административно-наказващият орган посочил, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като "маловажно" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице предпоставките за това.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. Д. А., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.

42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление тези на чл. 57 ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице и пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с описанието на нарушението, изложено в наказателното постановление.

Нарушението, за което е наложено административно наказание е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неизпълнение на задължение за направено плащане да се издаде фискална касова бележка от инсталираното в обекта фискално устройство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че при извършената в стопанисвания от дружествотожалбоподател търговски обект, на 14.02.2025 г., в 15:45 часа контролна покупка на букет от рози от органите по приходите на стойност 45,00 лева, не е издаден фискален бон от инсталираното в обекта фискално устройство модел „КОМПАКТ М“, с индивидуален номер DY 512825 и номер на фискалната памет 36671298, регистрирано в НАП с потвърждение № 4650452/18.07.2023 г. Ето защо съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съставът на нарушението е осъществен от обективна страна. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното от жалбоподателя административно нарушение- същият не е изпълнил задължението си да регистрира и отчете извършената от него доставка/продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен 3 документ.

В случая, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 400 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 2000 до 8000 лв. Съгласно разпоредбата на § 1, т.

35 от ЗДДС "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, приемайки, че извършеното от жалбоподателя нарушение е било осъществено в условията на повторност, доколкото видно от приложеното наказателно постановление № 791776-F789026/11.10.2024 г., влязло в сила на 31.10.2024 г., на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" за същото по вид нарушение.

Съдът намира, че така определената санкция, с оглед засегнатите обществени отношения съответства на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.

В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение. В конкретния случай деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Поначало, обществената опасност на този вид формални нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на фискалната й дейност. Липсват обстоятелства, от които може да се направи извод, че конкретното административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Аргументи за липсата на вреди от извършеното нарушение са неотносими към основанията за налагане на санкцията поради формалния характер на нарушението. В тази връзка съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява нарушение. А от друга страна нарушението е извършено в условията на повторност, при което се изключва възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН.

4

С оглед всичко гореизложено съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде изцяло потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал.

1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 823086-F812215 от 10.04.2025 г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя ",,***''" ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ,,***'', представлявано от управителя И. Г. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.