Определение № 26799 от 23.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10029/2026
- Вид
- Определение № 26799
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.7, параграф 1, буква "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26799 гр. София, 23.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110110029 по описа за 2026 година
Произнасяне на съда по чл.146 и чл.140 от ГПК, по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./, с призоваване на страните.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 117105/15.04.2026г., след развило се заповедно производство по електронно ЧГД№ 787/2026г. по опис на РС-Ботевград, от Т. С. Ш. (ищец), ЕГН **********, действаща чрез законен представител/баща/ С. Г. Ш., ЕГН **********, чрез упълномощен адвокат Д. Х. П.
/с пълномощно към ИМ/, срещу У.Е.У. Црт. - клон България КЧТ (ответник), ЕИК 200830927, действащ чрез упълномощен адвокат К. П. И., с предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.7, ал.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и постъпил по делото ОИМ вх.№ 178950/04.06.2026г. подаден от ответник, и направените от страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване и с произнасяне по док.искания на страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се проведе на 12/10/2026г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение с призовката за о.с.з., а на ищец се изпрати преписа от ОИМ подаден от ответник.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за 1 допустими.
ИЗГОТВЯ проект на доклад по делото съгласно който:
ИЩЕЦЪТ предявява иск, като моли съдът признае за установено, че ответника му дължи следните суми – 250,00 евро представляваща главница за обезщетение на основание чл.7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение над 3 часа при изпълнение на полет № W64336, резервация № TI39SC, от Щутгарт до София, планиран по разписание на 30.12.2024г., с час на излитане 19,55ч. на 30.12.2024г. и час на пристигане 23,10ч., ведно със законната лихва за период от 17.02.2026г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съд/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 697/19.02.2026г. по електронно заповедно по ЧГД№ 787/2026г. по описа на РС-Ботевград.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет W64336, по маршрут от Щутгарт до София, планиран по разписание на 30.12.2024г. с час на излитане 19,55ч. на 30.12.2024г. и час на пристигане 23,10ч. В действителност обаче полетът не е излетял в предвиден час, а 20,34 часа, като е бил отклонен до алтернативно летище – в Скопие, Северна Македония. Заявителят е достигнал крайната си дестинация с над 3 часа закъснение спрямо плануваното по разписание от въздушния превозвач.
Твърди се, че за ищец са възникнали всички предпоставки да търси обезщетение, поради закъснението.
Затова в съд е подадено заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано предходно електронно заповедно по ЧГД№ 787/2026г. по описа на РС-Ботевград, по което ответникът подал възражение по чл.414 ГПК, и съгласно указанията на съда, ищецът е предявил иска си с ИМ по реда на чл.422, ал.1 ГПК пред СРС, защото ответника е със седалище в гр.София.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на разноските в полза на ищеца по исковата и заповедната част на производството.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на исковата молба/ОИМ/ по реда на чл.131 ГПК вх.№ 178950/04.06.2026г., чрез упълномощен адвокат, с препис за другата страна. Възразил е срещу иска, защото процесният полет W64336 STR - SOF (Щутгарт, Германия - София, България) на 30.12.2024г. е бил пренасочен за кацане на летище Скопие, поради лоши метеорологични условия на летище София на 30.12.2024 г., изразяващи се в гъста мъгла.
Оспорва, че координираното универсално време или UTC е часовото време, спрямо което се изчислява времето в различните часови зони. Официалното часово време в България е източноевропейското време, което се равнява на UTC+2 часа, а лятното часово време в България се равнява на UTC+3 часа. Официалното часово време в Германия и Северна Македония е Цетралноевропейско стандартно време, което се равнява на UTC+1 час, а лятното часово време в Германия и Северна Македония се равнява на UTC+2 часа. В случая, тъй като полетът е бил на 30.12.2024г. за времето в България се прилага UTC+2 часа, 2 а за времето в Германия и Северна Македония се прилага UTC+1 час. Планираното време на заминаване от летище Щутгарт е било в 18,55 часа UTC (19,55 часа местно време в Германия) на 30.12.2024г., а действителното време на излитане е в 19,34 часа UTC (20,34 часа местно време в Германия) на 30.12.2024г. Планираното време на пристигане на летище София е било в 22,55 часа UTC (00,55 часа местно време в България), а действителното време на пристигане на летище Скопие е в 22,59 часа UTC (23,59 часа местно време в Северна Македония).
Възразява се, че процесният полет е стигнал до въздушното пространство на летище София и е бил в готовност да кацне на летище София, но поради ниската видимост на летище София не е било възможно да бъде извършено безопасно кацане. Поради това командирът на полета взема решение да насочи самолета за кацане до резервното летище в Скопие, което в действителност са допълнителни разходи за авиокомпанията, но това решение е взето с цел да бъде осигурено безопасно изпълнение на полета.
Оспорва се, че ответник не носи отговорност, защото е имало извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, като се е наложило ползване на резервно летище, за да се осигури безопасността на пътниците.
Поради изложеното се иска отхвърляне на иска, като с ОИМ се прилагат писмени доказателства, с които ответникът се е снабдил във връзка с развил се съдебен спор по ГД 29149/2025г. по опис на СРС, 46 с., като ИМ е подадена от друг пътник на същия полет срещу ответника.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявен иск намира правното си основание в чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.7, ал.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е – сключения между страните договор за въздушен превоз за редовен W64336 STR - SOF (Щутгарт, Германия - София, България) на 30.12.2024г., закъснение при кацане над 3 часа, отклоняване на полета и кацане на резервно летище в Р.Северна Македония.
СПОРНИТЕ ФАКТИ – дали е имало извънредни обстоятелства, които освобождават ответника от отговорност за плащане на обезщетение.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които произтичат правата й, а именно:
ИЩЕЦА следва да докаже – всичко посочено в ИМ, без фактите по които няма спор.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже – възраженията си ако има такива, които да изключват правата на ищец.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че са ангажирали по делото доказателства за наведените от тях твърдения.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото на представените писмени 3 документи с исковата молба/ИМ/ и тези с ОИМ.
ПРИЛАГА като доказателство към делото на предходното електронно заповедно развило се по ЧГД№ 787/2026г. по описа на РС-Ботевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца направени с ИМ, защото посочените факти не са оспорени от ответник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответник направени в ОИМ за издаване на СУ, доколкото съдът също може служебно да установи налични доказателства за подобен спор по друго дело, доколкото отговори от неучастващи в спора лица, за факти, които са идентични в два съдебни спора могат да се ползват като доказателства, без да е необходимо да се издават повторно същите СУ.
УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по дадените указания в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на ответника, че след изтичане срок за подаване на отговор на ИМ вече не може да прави нови възражения по предявените срещу него искове.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение и при наличие на останалите предпоставки по чл.239, ал.1 ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение срещу ответника на основание чл.238, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено решение срещу него или да прекрати делото, на основание чл.238, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, ч е ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40 и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва!
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
4
Прилага по делото ОИМ вх.№ 178950/04.06.2026г., заедно с всики приложения, а преписа да се прати на ищеца с призовката за о.с.з.
Акта е подписан от съдията с КЕП в деня на постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5