Определение № 399 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000367 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК вр. с чл. 275- чл. 279 Образувано е по частна жалба от „СиЕйч(Люксембург)“ (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********срещу разпореждане №3111 от 07.04.2026 г. по ч. т. д. №326/2026 г. по описа на Софийски градски съд.

С посоченото разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „СиЕйч(Люксембург)“ (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********регистрирано под № В289822 в Търговския регистър на дружествата в **********за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н. – Н. А.“, ЕИК 205374210, въз основа на влязло в сила решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, за сумите от 27 884.32 евро – неустойка за забава за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г. по договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 6168 от 15.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 9449/15.11.2018 г. по описа на нотариус М. Б., вписан в Нотариалната камара с рег. № 110 и с район на действие – Районен съд – Несебър, както и 9 349.81 лв. – разноски по производството.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на закона и при наличие на законово основание за уважаване на искането за издаване на изпълнителен лист. Оспорва се изводът на първата инстанция, че не е установено редовно връчване на исковата молба и арбитражното решение. Твърди се, че в случая са налице и залепени уведомления от органи по принудително изпълнение (ЧСИ), което е найвисоката степен на сигурност при връчване. Поддържа, че на 10.12.2025 г. решението е изпратено по електронната поща, предоставена от ответника като 1 официален електронен адрес за кореспонденция в договора, основание за завеждане на иска и постановяване на решението, а именно:

***[email protected]. Ответникът не е потвърдил получаването на съобщението, действал е недобросъвестно. Също така се поддържа, че е необоснован и тенденциозен изводът на първоинстанционния съд, че спорът е неарбитрируем, тъй като длъжникът е потребител, въпреки че е сключил договора в качеството си на ЕТ. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди издаването в полза на молителя на изпълнителен лист. Иска се въззивният съд да приеме доказателствата за връчване на арбитражното решение, като новонастъпили, предвид че към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, „СиЕйч(Люксембург)“ не е водело преговори с Н. А. и не е разполагало със същите.

Съдът, като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч. т. д. № 326/2026 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по реда па чл.405, ал. 3 ГПК, въз основа на молба, подадена от „СиЕйч(Люксембург)“ (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на

Великото

Херцогство

**********регистрирано под № В289822 в Търговския регистър на дружествата в **********за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н. – Н.

А.“, ЕИК 205374210, въз основа на влязло в сила решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация Пловдив.

Видно е от решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, че Н. Х. А. в качеството на ЕТ „Н. – Н. А.“, ЕИК 205374210, е осъдена да заплати на „СиЕйч(Люксембург)“ ООД (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на

Великото

Херцогство

**********сумите 27 884.32 евро – неустойка за забава за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г. по договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 6168 от 15.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 9449/15.11.2018 г. по описа на нотариус М. Б., вписан в Нотариалната камара с рег. № 110 и с район на действие – Районен съд – гр. Несебър, както и 9 349.81 лв. – разноски по производството. От мотивите на решението се установява, че молителят и ищец по арбитражното дело, в чиято полза е постановено решението, не е страна по договора за кредит, от който произтича вземането, а е придобил същото по силата на договор за цесия с кредитодателя, посочен в решението като „Ленно“ АД, сключен на 19.11.2024 г. В мотивите на арбитражното решение е посочено и че правораздавателната власт на 2 арбитражния съд произтича от изрична уговорка между страните в договора за заем, а именно – чл. 6.8 от същия, което се установява от приложения препис на договора за заем между „Ленно“ АД и ЕТ „Н. – Н. А.“.

Разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК предвижда, че изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. С действащата понастоящем правна уредба, предвидена в чл. 405, ал. 5 ГПК (нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.), се забранява издаване от съда на изпълнителен лист въз основа на нищожни арбитражни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила.

В случая валидността на арбитражното решение следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗА. В тази насока преценката за наличие на изпълнителното основания по чл. 404, ал. 1,т. 1, предл. последно ГПК и неговата удостоверителна стойност се извършва при съобразяване на следните предпоставки: наличието на правораздавателна власт на постановилия арбитражното решение арбитър; наличието на арбитражно споразумение и постигнато съгласие между страните по спора за разглеждането му от посочения в арбитражното решение арбитър; компетентността на постановилия арбитражното решение арбитър с оглед изискванията, на които същия следва да отговаря според действащия ЗА (предходно заглавие ЗМТА изм. ДВ бр. 63/2025 г.), а също така решението да е постановено по спор, който е арбитрируем по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай се установява, че една от страните (Н. А.) по спора, по който е поставено арбитражното решение, е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП на понятието потребител, такъв е физическо лице, което придобИ. стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Безспорно е съдебната практика, включително на ВКС и СЕС, че е задължение на съда да извърши служебна проверка в едностранни производство, каквото е настоящото, за качеството на длъжника – ответник, при данни за заобикаляне на закона във връзка с потребителската защита.

При проверка съдът е възможно да се позове на служебно известни или на общоизвестни факти. В случая решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив има за предмет вземания срещу ЕТ „Н. – Н. А.“, произтичащи в действителност от договор за потребителски кредит с физическото лице Н. А., въпреки че договорът е именуван „за бизнес кредит. Основателно първата инстанция е изтъкнала, че са налице десетките дела - първоинстанционни и въззивни, с предмет действителността на договори за бизнес кредити, сключени с физически лица еднолични търговци, по които заемодател е именно цедента „Лено“ АД (с предишно наименование „Ленно“ АД). По тези съдебни 3 производства се установява, че договорите са сключени с оглед изискването на заемодателя да бъде регистриран заемополучателят като едноличен търговец, без той фактически да е бил търговец и да е имал намерения да развИ. стопанска дейност. Настоящият съдебен състав напълно споделя застъпено разрешение например в решение № 57/17.05.2024 г. по т. д. № 2418/2022 г. на ВКС, I т. о., което е постановено именно по т. н. договор „за бизнес кредит“ с длъжник ЕТ и кредитор „Лено“ АД. Въз основа на данните в ТР относно момента на регистрация на ЕТ „Н. – Н. А.“, липсата на регистрирани годишни финансови отчети в търговския регистър, обезпечаването на договора с ипотека върху закупен със средствата от договора имот и др., става ясно, че договорът „за бизнес кредит“ е сключен от едноличния търговец извън рамките на неговата търговска, професионална или стопанска дейност. Тези изводи не се променят от обстоятелството, че процесното вземане е било цедирано от „Лено“ АД в полза на „СиЕйч(Люксембург)“, което дружество е молител в производството за издаване на изпълнителен лист.

Освен това, в случая изпълнителното основание е решение на арбитър, което не е било връчено надлежно на ответника, поради което не е влязло в законна сила и не е изпълняемо по смисъла на чл. 41, ал. 3 ЗА. Въззивният съд констатира, че от представените доказателства по арбитражното дело не се установява редовно връчване на исковата молба по арбитражното дело, призоваване за откритото заседание и връчване на постановеното от арбитражния съд решение на ЕТ „Н. – Н. А.“. За установяване на тези обстоятелства са представени известия – обратни разписки за изпратени по пощата документи, видно от които пратките са върнати с отбелязване „непотърсени“. При връчването на постановеното решение, възложено на ЧСИ И.н Х., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе, на регистрираните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на Н. А. в гр.

Русе е установено, че адресатът живее от 13 години в чужбина. Връчването на адреса по седалище и адрес на управление на едноличния търговец също е неуспешно. То е възложено на ЧСИ М. П. рег. № на КЧСИ, с район на действие СГС. Видно от приложената разписка, на адреса в гр. София не са установени фирмени знаци и табели на търговеца, а по данни на живущ на адреса посоченото физическо лице от 10 години не живее на адреса. На адреса на ипотекирания имот лицето също не е намерено. Съгласно чл. 32, ал. 7 ЗА (нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.), когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 4 и 5, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство. В случая въпреки неуспешните опити за връчване на исковата молба и призовката за откритото заседание на 13.10.2025 г. на ответника, арбитражният съд няма данни да е констатирал нередовното призоваване и в приложение 4 на действащата към този момент процесуална разпоредба на чл. 32, ал.7 от ЗА да е направил нов опит за връчване в срок до 3 месеца от последния опит. Следователно ответникът не е бил надлежно уведомен в арбитражното производство и не е могъл да вземе участие в него. Пороците при връзването на препис от арбитражното решение не могат да бъдат санирани от действия на молителя в хода на производството по обжалване на разпореждането за отказ за издаване на изпълнителен лист. Поради тази причина представените към частната жалба извадки от електронна кореспонденция, изобщо не следва да бъдат обсъждани. Преценката за редовността на процедурата по връчване на арбитражното решение съобразно нормата на чл. 51, ал. 1 ЗА е предоставена на съда, разглеждащ молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. По тези съображения, съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 51, ал. 1 in fine от ЗА за издаване на изпълнителният лист въз основа на арбитражното решение - същото да е било връчено на длъжника по изпълнението. Ето защо обжалваното разпореждане и на това основание следва да бъде потвърдено.