Определение № 475 от 12.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Варна, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000187 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, о бразувано по молба вх. № 4033/03.06.2026г., подадена от адв. Д. Н. от АК- гр. София в качеството на процесуален представител на „КАЛИПСО ДВ“ ООД- гр. София, ЕИК *********, с искане за отмяна на постановеното по делото определение № 245/05.05.2026г. в частта за разноските, с търговското дружество е осъдено да заплати на насрещната страна „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК *********, сумата 950 евро, представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.

78, ал. 2 ГПК.

В молба се сочи, че липсва правно основание за присъждане на разноски, тъй като производството по т. д. № 679/2025г. по описа на Варненски окръжен съд е прекратено на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на иска предвид липсата на процесуална предпоставка, а съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е връчил препис от частната жалба на насрещната страна, която не е била въведена в първоинстанционния процес чрез връчване на исковата молба.

В евентуалност е направено искане за изменение на определение № 245/05.05.2026г. и намаляване на присъдената сума за разноски поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано 1 лице и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ФЕНИКС ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, на която е редовно връчен препис, изразява становище за неоснователност на молбата, с подробно изложени съображения и доводи.

Съдебният състав извърши повторна преценка на относимите за реализиране на отговорността за разноски, по правилата на чл. 78 ГПК, факти и обстоятелства и намери следното:

Правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите, когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от предвидените от закона основания, се съдържа в разпоредбата на чл.

78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

Преди всичко следва да се посочи, че в случая ответното дружество „Феникс ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, представлявано от адв. Р. Х. от АК- Варна, е уведомено за образуваното производство, по което е постановено обжалваното определение по чл. 130 ГПК, в качеството на ответник по предявен иск от „Калипсо ДВ“ ЕООД с правно основание чл. 108 ЗС по гр. д. № 587/2024г. по описа на ВОС. По посоченото дело е бил представен препис от искова молба вх. № 31686/04.11.2025г. във връзка с искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК въз основа на твърдения, че производството по исковете, предмет на т. д. № 679/2025г. по описа на ВОС, ТО, е преюдициално спрямо ревандикационния иск.

При подаване на въззивна частна жалба вх. № 4109/05.02.2026г. на „Калипсо ДВ“ ООД- гр. София, срещу определение № 5/05.01.2026г., с което е прекратено производството по установителен иск, предявен от частния жалбоподател срещу „Феникс ЗПЗ“ ЕООД- гр. Варна, на основание чл. 130 ГПК, жалбоподателят е представил препис от частната жалба, който, съобразно изричното му изявление, е предназначен за връчването му на насрещната страна.

С разпореждане № 1288/27.02.2026г. администриращият частната жалба първоинстанционен съд е разпоредил връчване на препис от жалбата и приложенията на насрещната страна „Феникс ЗПЗ“ ЕООД, с указания за възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от съобщението. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е представен отговор, в който е 2 изразено становище за неоснователност на жалбата от адвокатапълномощник на ответното дружество, с подробно изложени съображения и доводи, които са взети под внимание от въззивния състав при постановяване на определение № 245/05.05.2026г. Към отговора са приложени доказателства за реално направени съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид посочените факти и обстоятелства, преценени съобразно приложимите правни норми, съдът не намери основание за промяна на извода относно възникнало в полза на ответника право да поиска и да му бъдат присъдени направените съдебно- деловодни разноски за частното производство по обжалване на определение по чл. 130 ГПК, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно общите принципи за реализиране на отговорност за разноски, извлечени от правилата на чл. 78 от ГПК, когато съдът дава ход на процедура за размяна на книжа във връзка с подадена жалба и указва на насрещната страна, че има възможност да подаде писмен отговор, ползването на адвокатска помощ за изразяване на становище съобразно указанията е правно обосновано, и ако жалба бъде отхвърлена като неоснователна, подалият отговор ответник има право на разноски. Отделно от това, в случая се установява, че ответникът е уведомен за подадената от жалбоподателя искова молба, по която е образувано прекратеното първоинстанционно производство.

Евентуалното искане за изменение размера на присъдената сума за разноски по възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение също е неоснователно, като съображенията за този извод са следните:

При произнасяне по въпроса за прага на отговорността за разноски при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от насрещната страна съдът не разполага с нормативна база за точна оценка на положения труд от адвоката, а преценява дали вече заплатената сума от страната, с права на репариране на разноски по правилата на чл. 78 ГПК, е прекомерна с оглед обичайната цена на предоставената услуга на пазара на адвокатски труд, която цена трябва да е справедлива и обоснована съобразно: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко- с оглед фактическата и 3 правна сложност на делото.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение №2282 от 16.08.2024 г. по т. д. №1925/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждение в НЗПП на адвокатските възнаграждения, могат да служат за ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга, която, както беше посочено по- горе в мотивите, 4 трябва да е справедлива и обоснована, съобразно: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

При съобразяване на посочените по-горе критерии за конкретния казус, с оглед на това, че спорът за допустимостта на предявения от частния жалбоподател установителен иск разкрива съществена фактическа сложност, съдебният състав намира, че отсъства основание за намаляване на присъдената с определение № 245/05.05.2026г. сума от 950 евро, съставляваща реално заплатено възнаграждение, уговорено с договор за правна помощ, сключен между адвоката и клиента- насрещна страна по делото, .

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, IIIти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, обективирани в молба вх. № 4033/03.06.2026г., подадена от адв. Д. Н. от АК- гр. София в качеството на процесуален представител на „КАЛИПСО ДВ“ ООД- гр. София, ЕИК *********, за отмяна, и в евентуалност, за изменение на постановеното по делото определение № 245/05.05.2026г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5