Решение № 1773 от 29.08.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 9582/2016
- Вид
- Решение № 1773
- Подписан
- 29.08.2018
- В сила
- 31.07.2020
- Състав
- ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 245, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 29.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9582 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
Ищецът - „Ю.Б.“
АД, твърди, че на 24.07.2008 г. сключил с ответника „Б.Б.к.“ ООД договор за кредит, по силата на който за него са възникнали парични вземания към ответника, чиято дължимост е призната с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Перник, потвърдено с решение, постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение, постановено по т.д. № 2072/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о., както следва: вземане за заплащане на сума в размер на 4 090, 37 евро, представляваща главница по договора за кредит от 24.07.2008 г., дължима за периода от 21.06.2010 г. до 21.10.2011 г.; вземане за заплащане на сума в размер на 25 158, 81 евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит от 24.07.2008 г., дължима за периода от 21.06.2010 г. до 21.10.2011 г.; вземане за заплащане на сума в размер на 1 986, 59 евро, представляваща такси по договора за кредит от 24.07.2008 г., дължими за периода от 21.08.2009 г. до 21.10.2011 г.; вземане за заплащане на сума в размер на 590, 47 лв., представляваща дължима застрахователна премия по договора за кредит от 24.07.2008 г.; вземане за получаване на сума в размер на 4 145, 66 лв., представляваща разноски, направени в съдебното производство за събиране на посочените вземания. Ищецът заявява, че по силата на тази сделка за банков кредит в негова полза е възникнало и друго парично вземане срещу ответника „Б.Б.к.“ ООД - за връщане на остатъка от получената в заем парична сума, което задължение е обявено за предсрочно изискуемо с изявление на банката, което е достигнало до кредитополучателя, като предсрочната изискуемост е настъпила на 02.02.2017 г.
„Ю.Б.“ АД твърди, че на 21.04.2008 г. е сключил с ответника „Б.Б.к.“ ООД и втори договор за кредит, по силата на който за последното дружество е възникнало задължението да върне на банката, получената в заем парична сума в размер на 74 000 лв., което задължение е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 08.03.2017 г.
Със съдебното решение, постановено по т.д. № 2072/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о., са отхвърлени част от предявените от ищеца срещу „Б.Б.к.“ ООД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, за разглеждане на които е образувано първоинстанционното исково производство по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Перник, поради което той е осъден да заплати на този ответник сума в размер на 45 275, 92 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред трите съдебни инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете. Предвид отхвърлянето на част от предявените искове с влязло в сила решение и доколкото въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение в хода на започнало принудително изпълнение от „Б.Б.к.“ ООД е събрана сума в размер на 94 283,
23 лв., в полза на това дружество е издаден обратен изпълнителен лист срещу „Ю.Б.“ АД за получаване на така платената без основание сума.
Ищецът посочва, че на 02.12.2016 г. „Б.Б.к.“ ООД се е разпоредил със своите вземания срещу „Ю.Б.“ АД, произтичащи от окончателно съдебно решение от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о., които са тези за получаване на сума в размер на 45 275, 92 лв., представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски, както и на сума в размер на 94 283, 23 лв., представляваща присъдена такава с издадения обратен изпълнителен лист, като сключил договор за цесия, с който ги прехвърлил в патримониума на ответника „К.К.**“ ООД. Договорът за цесия е съобщен на длъжника по прехвърлените вземания - „Ю.Б.“ АД, с уведомление, получено на 05.12.2016 г. Ищецът заявява, че така сключеният договор за цесия го уврежда, тъй като в резултат от него той е лишен от възможността да извърши прихващане между своите вземания към „Б.Б.к.“ ООД, възникнали по описаните два договора за кредит, и задълженията си към това дружество за заплащане на сумата от 45 275, 92 лв. – присъдени разноски, и на сумата от 94 283, 23 лв. – присъдена с издадения обратен изпълнителен лист. Освен това със сключването на договора за цесия „Б.Б.к.“ ООД е намалил имуществото си като се е разпоредил с актив на значителна стойност. С оглед на тези факти това юридическо лице е затруднило възможността на ищеца да се удовлетвори от неговото имущество. Ищецът твърди, че и двете ответни дружества са знаели, че със сключването на договора за цесия го увреждат.
Поради изложеното „Ю.Б.“ АД моли съдът да обяви за недействителен по отношение на него договор за цесия, сключен на 02.12.2016 г. между „Б.Б.к.“ ООД и „К.К.**“ ООД. Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответниците по иска - „Б.Б.к.“ ООД и „К.К.**“ ООД, го оспорват. Твърдят, че „Ю.Б.“ АД не е кредитор на „Б.Б.к.“ ООД, тъй като към момента вземанията, които е признато, че съществуват в полза на банката по договор за кредит от 24.07.2008 г. с влязло в сила съдебно решение, са погасени чрез извършено съдебно прихващане по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК с насрещни вземания, които „Б.Б.к.“ ООД има към „Ю.Б.“ АД за връщане на суми, получени без правно основание в хода на образувано изпълнително производство по и.д. № 20138410406307/ 2013 г. Посочват, че в полза на ищеца не съществува и вземане към „Б.Б.к.“ ООД, което да е възникнало по договор за кредит от 21.04.2008 г., което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 343/2016 по описа на САС, 13 състав. В случай, че съдът счете, че по сделката от 21.04.2008 г. са възникнали парични вземания за ищеца, ответникът „Б.Б.к.“ ООД прави възражение за погасяването им по давност. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.
Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2008 г. е сключен договор за банков кредит, с който „Ю.И Е.Д.Б.” АД, с ново наименование „Ю.Б.” АД, предоставя на „Б.Б.К.” ООД, като кредитополучател, кредит в размер на 155 000 евро, който последният се задължава да върне, заедно с дължимите лихви, при условията на договора. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят заплаща годишна лихва за предоставения кредит, която включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми за евро, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1, 25 пункта. В тази клауза е посочено, че към датата на подписване на договора обявеният от банката базов лихвен процент – малки фирми за евро е в размер на 9, 05 процента. В чл. 3, ал. 4 от договора е предвидено, че дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. С чл. 25, б. „г” от договора страните са уговорили, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е задължение, поето по силата на този договор и на договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с банката договори за кредит, включително когато не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.
С решение № 101 от 28.11.2014 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е признато за установено по предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД следните суми, които произтичат от договор за банков кредит от 24.07.2008 г.: главница в размер на 159 031, 34 евро, договорна лихва в размер на 42 557, 72 евро, такси в размер на 1 986, 59 евро, такси /застраховки/ в размер на 590, 47 лв., които суми са предмет на заповед № 5071 от 04.11.2011 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд.
С решение № 846 от 27.04.2015 г., постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 101 от 28.11.2014 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд,
С решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о. е отменено решение № 846 от 27.04.2015 г., постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пернишки окръжен съд, с което е признато за установено, че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД главница за разликата между сумата от 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34 евро, възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25 158, 81 евро до пълния предявен размер от 42 557, 72 евро, и вместо него е отхвърлен иска на „Ю.Б.” АД срещу „Б.Б.К.” ООД за признаване за установено съществуването на вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение, в частта за главница за разликата между сумата от 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34 евро, възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25 158, 81 евро до пълния предявен размер от 42 557, 72 евро, поради недоказана предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит от 24.07.2008 г. и анекс към него от 21.05.2009 г. С това решение е оставено в сила решението, постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. Върховният касационен съд се е произнесъл и по разпределяне на отговорността за разноски между страните в това производство, като е осъдил „Б.Б.К.” ООД да заплати на „Ю.Б.” АД сума от 2 881, 08 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 1 264, 58 лв. – разноски за исковото производство, и е осъдил „Ю.Б.” АД да заплати на „Б.Б.К.” ООД сумата от 45 275, 92 лв. – разноски по делото за трите съдебни инстанции.
С разпореждане № 507 от 23.12.2016 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд „Ю.Б.” АД е осъдено да заплати на „Б.Б.К.” ООД сумата от 105 116, 30 лв., ведно със законните лихви, считано от 14.12.2.013 г. до окончателното изплащане, която сума е получена от „Ю.Б.” АД по изп.д. № 2013814104063307/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.М..
С разпореждането съдът е извършил компенсация на разноските, присъдени в полза на двете страни с решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о., и в резултат на това е постановил, че осъжда „Ю.Б.” АД да заплати на „Б.Б.К.” ООД сумата от 41 130, 26 лв., представляваща остатъка от присъдените разноски след извършената компенсация. Съдът е разпоредил в полза на „Б.Б.К.” ООД да бъде издаден обратен изпълнителен лист за присъдените с разпореждането суми срещу „Ю.Б.” АД.
С определение № 789 от 03.07.2017 г., постановено по т.д. № 751/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 6 състав е отменено разпореждане № 507 от 23.12.2016 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на ответника за сумата над 94 283, 23 лв., получена от ищеца по изп.д. № 2013814104063307/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение № 5071 от 04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд, и издаденият обратен изпълнителен лист е обезсилен в тази му част.
Разпореждането, постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е потвърдено в останалата му обжаклвана част с акта на Софийски апелативен съд.
Разпечатката съдържа 28 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd5e944d-0985-4cf3-903d-c85d8138a302