Определение № 1633 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20261100602500 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК във вр. с Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по повод частна жалба, депозирана лично от подсъдимия С.

К., чрез адв. А., срещу определение № 20150972 от 10.03.2026 г., постановено по НЧХД № 6835 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 104-и състав за 2020 г., в частта, с която молбата на С. Ж. К. за направените разноски за адвокатско възнаграждение е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди, че с постановеното определение първоинстанционният съд е нарушил материалния и процесуалния закон.

Излага доводи, че от протокола на последното съдебно заседание по НЧХД № 6835/20 г. по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 104-и състав волеизявление за възлагане на разноски е направено. Съдът не е бил отчел съдебното производство пред 101-и състав. Председателят на 104-и състав са е произнесъл само за тези сторени при предходното разглеждане на казуса.

Поради това моли за допълнително произнасяне.

С оглед наведените съображение се отправя молба до въззивната инстанция за отмяна на контролирания акт и постановяване на нов такъв, с който молбата на подсъдимия К. за присъждане на разноските за адвокатски хонорар, направени пред първоинстанционния съд, да бъде уважена.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С присъда от 11.06.2024 г., СРС, НО, 104-и състав е оправдал подсъдимия С. Ж. К. в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 НК и е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител да заплати разноски в размер 1 на 920,33 евро /1200 лева/ на оправданото лице С. К..

С молба от 06.03.2026 г. оправданото лице С. К., чрез адв. А. Д. е отправено искане за допълнително произнасяне в частта за разноските в размер на 971,45 евро.

С определение СРС е оставил без уважение искането на оправданото лице с мотиви, че с влязлата в сила присъда на 11.06.2024 г. вече е присъдил разноски в размер 920,33 евро за адвокатско възнаграждение. Излагайки съображения, че присъдата е обявена публично, в присъствие на страните и не подлежи на обжалване, поради което искането било недопустимо. Присъдата вече била влязла в сила и съдът, който я постановил нямал правомощия да я изменя, включително и в тази част.

Именно, горепосоченото определение подлежи на контрол от настоящата инстанция.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество, същото е основателно. Съображенията за това са следните:

Съдът се произнася по разноските с присъдата /чл. 301, т.12 от НПК/ или с определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. Процесуалният закон урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното производство в разпоредбите на чл. 187 - чл.190 от НПК.

В разпоредбата на чл. 190 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в тежест на коя страна остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер, пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия случай - на частния тъжител. Частният тъжител при оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В конкретиката на настоящия случай се установява, че жалбоподателят С. Ж. К. добросъвестно и законосъобразно е ангажирал процесуален представител – адв. А. Д., който да осъществява адвокатската му защита в първоинстанционното производство по НЧХД № 6835 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 101-и и 104-и състав за 2020 г, във връзка с което е съставен и подписан от страните договор за правна помощ и съдействие от 04.11.2020 г. с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро /1200 лева/, като в допълнение е записано, че за всяко следващо проведено заседание ще дължи по 100 лева. Така подписаният договор за адвокатски услуги служи за разписка за получаване на договорената в него 2 сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. При така ангажираните доказателства за извършения разход и срочно релевираното искане, в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени сторените от подсъдимото лице разноски на основание чл.

190, ал. 1 НПК.

Следователно направените от С. Ж. К. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат за сметка на Е.Х.Г..

В разпоредбата на 306, ал. 3, във вр, с ал. 1 изрично са посочени случаите, в които съдът може да се произнесе допълнително с определение след постановяване на присъдата. В конкретния случай СРС, 104-и състав заедно с присъдата се е произнесъл в частта за разноските, но не изцяло.

Постановил е акт, с който се е произнесъл само за част от сумата посочена в договора за правна помощ, а именно само за размерна от 1200 лева. С определението си от 10.03.2026 г. е имал тази възможност, тъй като на чл. 306, ал. 3 във вр. ал. 1 НПК дава възможност съдът допълнително да се произнесе в частта за разноските. В този смисъл постановилият съд присъдата не я изменя, както се посочва в определението ОТ 10.03.2026 г. на СРС, 104-и състав.

С оглед на гореизложеното, въззивният състав намира, че следва да бъдат присъдени и останалите осъществени разноски по делото, за което са и приложени и разписки съот. от 08.12.2022 г. (л. 131), от 19.10.2022 г.

(л.155/132), от 28.04.2022 г. (л. 133), от 06.04.2023 г. (л. 156).

Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично определение № 20150972 от 10.03.2026 г., постановено по НЧХД № 6835 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 104-и състав за 2020 г., в частта в която е оставил молбата на С. Ж. К. за допълнително произнасяне на разноските без уважение.

ОСЪЖДА частния тъжител Е.Х.Г. да заплати на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на С. Ж. К., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 971,45 евро.

В останалата част определението е влязло в сила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4