Решение № 117 от 18.04.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. П., 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100966 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД – за заплащането на конкретни парични суми, представляващи главница по договор за търговска продажба (доставка) на стоки, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторна лихва.

Инициирано е по молба на „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, ет. 1, представлявано от управителя И.Х., срещу „П.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от управителя А.З..

Ищцовото дружество твърди, че през 2016 г. е установило търговски отношения с ответното такова, с предмет на тези отношения - доставки на стоки извършвани от ищеца към ответника, съобразно договорени доставки и цени, като за всяка доставка е издавана надлежна данъчна фактура, с посочени в нея стойност и падеж.

Посочва се в исковата молба, че за извършени доставки и с оглед заплащането им, на ответника при предаване на съответните стоки са издадени два броя фактури - *** от 14.07.2017 г., на стойност 4 227.00 (четири хиляди двеста двадесет и седем) лв. с ДДС и надлежно посочен падеж 14.07.2021 г., и *** от 04.12.2017 г., на стойност 661.20 (шестстотин шестдесет и един лева и двадесет стотинки) лв. с ДДС и надлежно посочен падеж 04.12.2017 г. Твърди се, че сумите, които са материализирани в цитираните фактури са надлежно осчетоводени от „Б.Ф.“ ЕООД и отразени в дневника за продажбите по ДДС и в справката - декларация по ДДС за месеците юли 2017 г. и декември 2017 г., които са подадени до НАП и съответно приети от нея. Ищцовото дружество е обявило обективираните във фактурите доставки и е платило дължимия ДДС по тях, като изразява становище, че това е възможно единствено при неоспорено предоставяне на стоки и ангажимент от страна на контрагента да извърши плащане.

Касателно облигационните отношения между страните, както и изпълнение от страна на ищеца на всички елементи на постигнатите между двете дружества договорености, ищцовото дружество твърди, че макар да липсва договор за покупко-продажба на стоки между страните, редовно водените търговски книги и записванията в тях се приемат като 1 доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, за които са издадени процесните фактури, тяхното реално осъществяване и приемането им от ответното дружество.

Посочва се, че ответното дружество е приело изпълнението/доставката на стоките без възражения, като не е изпълнило задължението си да плати за доставените стоки, въпреки, че датите, на които е следвало да се извърши плащането за извършените от ищцовото дружество доставки, са посочени в самите фактури, предвид което ответното дружество е изпаднало в забава, считано от деня, следващ датата на падежа на фактурата. Ответникът многократно е канен от страна на ищцовото дружество да изпълни задължението си, но и до настоящия момент не е извършило плащане по процесните фактури.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество незаплатената цена на извършени от ищеца доставки, съгласно фактури № 0300000139/14.07.2017 г. и ***/04.12.2017 г. в общ размер на 4 888,20 (четири хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки) лв., ведно със законната лихва за забава върху тази стойност, считано от 15.07.2017 г. за сумата от 4 227,00 лв. и считано от 05.12.2017 г. за сумата от 661,20 лв. до датата на подаване на исковата молба, в общ размер на 2 451,76 (две хиляди четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) лв., и ведно със законната лихва върху главницата от 4 888,20 лв. от датата на исковата молба до окончателното заплащане.

Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество по делото, в който оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди, че претендираните суми, произтичащи от цитираните фактури, не били заплатени, тъй като не било ясно за какви стоки се дължат, същите не били индивидуализирани, нито по вид, нито по количество, не била посочена стойността на всеки един доставен артикул, респективно не било ясно посочената обща стойност за „спортни стоки“ отговаря ли на стойността на доставените артикули. Сочи, че макар отправените молби, ищцовото дружество не представило количествена фактура или стокова разписка.

Не отрича, че фактура № 0300000139/14.07.2017 г. е осчетоводена в Дневник за покупките на ответното дружество от м.10.2017 г., като твърди, че другата фактура с № 0300000156/04.12.2017 г. не е предоставена на дружеството, поради което и същата не е отразена в счетоводството на дружеството.

Изразява становище за неоснователност на предявения иск поради недоказаност, в резултат на което счита, че и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за главница, договорна лихва и лихва за забава за търсеното плащане по фактура № 0300000139/14.07.2017 г., тъй като в същата е посочено, че данъчното събитие е на 14.07.2017 г., в кориците на делото липсват доказателства за уговорки между страните за отлагане на плащането във времето, а исковата молба е депозирана на 15.07.2022 г. - един ден след изтичане на преклузивния петгодишен давностен срок за предявяване на вземанията.

Прави възражение и за недължимост на законна лихва за забава върху главницата по отношение и на двете фактури, както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, поради изтекла тригодишна погасителна давност.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, от процесуалния представител на ищеца е депозирана молба, с която се поддържат изложените в исковата молба съображения за основателност на исковете и се моли за уважаване на предявената искова претенция. Претендира сторените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа възраженията наведени с отговора на исковата молба, претендира разноски. Депозира писмени бележки, в които навежда допълнителни съображения за основателността на твърденията си.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Въз основа на неформални договори за доставка на стоки и услуги, ищцовото дружество е доставило стоки на ответното такова, за което е издало Фактура № 0300000139 от 14.07.2017 г. на стойност 4 727,00 лв. с включен ДДС и дата на данъчно събитие 14.07.2017 г., и Фактура № 0300000156 от 04.12.2017 г. на стойност 661,20 лв. с включен ДДС и дата на данъчно събитие 04.12.2017 г.

Така съставените фактури са включени в дневника на продажбите на ищцовото дружество, съответно за данъчен период юли 2017г. (Фактура № 0300000139 от 14.07.2017 г.) и за данъчен период декември 2017г. (Фактура № 0300000156 от 04.12.2017 г.) /л.5 и л.9 от делото/.

Фактура № 0300000139 от 14.07.2017г. е отразена в справка-декларация за данък върху добавената стойност за месец юли 2017 г. и данните са подадени до НАП съгласно приложено копие на Уведомление за приемане на постъпилите от дружеството ищец данни от Справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период юли 2017 г., получило Вх. номер на данните ДДС.2210-3129090 от 11.08.2017 г.

Фактура № 0300000139 от 14.07.2017 г. е включена и в дневника за покупките за месец ноември 2017 г. на ответното дружество.

Фактура № 0300000156 от 04.12.2017 г. е отразена в справка-декларация за данък върху добавената стойност за месец декември 2017 г. и данните са подадени до НАП съгласно приложено копие на Уведомление за приемане на постъпилите от дружеството ищец данни от Справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период декември 2017 г., получило Вх. номер на данните ДДС.2210-3249319 от 10.01.2018 г.

От ответното дружество са представени Справка-декларация за ДДС за данъчен период 10.2017 г., както и Уведомление за приемане на постъпилите от дружеството ответник данни от Справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период октомври 2017 г., получило Вх. номер на данните ДДС.01002175152 от 14.11.2017 г.

По делото е приложена и стокова разписка за доставени от „Б“ ЕООД, ЕИК **** на дружество (името не се чете) с ЕИК ****, стоки на обща стойност 4726,99 лв., от които данъчна основа - 3939,16 лв. и ДДС - 787,83 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Основателността на иска с правно основание чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обуславена от кумулативното наличие на валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока и/или услуга) срещу заплащане на парична сума – нейна цена, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията на кредитора да иска изпълнението на задължението - реално престиране на цена на доставена стока и/или услуга.

В тази връзка, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно сключен договор, по силата на който е предоставил на ответника стоките по процесните фактури, обстоятелството, че се явява изправна страна в облигационната връзка, поради което му се дължи плащане в претендирания размер.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително че е заплатил сумите.

Паралелно с изложеното, договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ по своята правна природа е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - предмет на договора и цена, а също и уговорки за срок, местоизпълнение, начин на плащане, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време и място на сключване на продажбата.

3

Фактурата, като първичен счетоводен документ, е предназначена да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга. Съгласно трайно установената и последователна съдебна практика, отразена в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и услуги и доказва неговото съществуване.

С оглед прецизност на изложението, съдът ще разгледа вземанията по двете фактури поотделно.

По отношение Фактура № 0300000139 от 14.07.2017 г., съдът намира следното: