Решение № 81 от 21.10.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Сливница, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20201890200462 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „********“ ЕООД, с която на основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23003561/18.09.2020 г., издадено от Е.И.А. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.

В жалбата се посочва, че не е приложен правилно материалния закон, а конкретното нарушение не е извършено. Излагат се доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – на чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал.

1, т. 7 от ЗАНН, както и несъответствие между АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. М., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. В., който оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

1

Жалбоподателят „********“ ЕООД развивал дейност като предприятие, което осигурявало временна работа. „********“ ЕООД бил регистриран за извършването на тази дейност с удостоверение № 79 от 21.07.2014 г. на Министерството на труда и социалната политика със срок до 21.07.2019 г.

На 28.08.2019 г. между „********“ ЕООД като изпълнител и „Ю.Б.“ ЕООД като възложител, бил сключен договор за предоставяне на изнесени услуги, по силата на който изпълнителят „********“ ЕООД се задължил да подпомага срещу възнаграждение възложителя в дейността му по разтоварване на контейнери в логистичната база на възложителя. В договора било уговорено „********“ ЕООД да извършва подпомагането със свой персонал. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца до 01.09.2020 г.

На 25.10.2019 г. „********“ ЕООД подал заявление за регистрация на предприятие, което осигурява временна работа с рег. № 10-0014339/25.10.2019 г. С решение № 21 от 10.12.2019 г. на зам. министъра на труда и социалната политика било отказано да бъде издадено ново удостоверение за регистрация на жалбоподателя ********“ ЕООД като предприятие, което осигурява временна работа.

Междувременно на 01.11.2019 г. между „********“ ЕООД и „Ю.Б.“ ЕООД бил сключен договор за услуги, по силата на който „Ю.Б.“ ЕООД възложил на „********“ ЕООД да извършва срещу възнаграждение услугата по подбор, намиране и отдаване на персонал под наем. Услугата обхващала администриране на трудовите договори на служителите. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца от датата на пописването му.

На 28.07.2020 година свидетелите Г.Г., К. К. и АД. К. - служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на обект: дистрибуционен център на „Ю.Б.“ ЕООД с адрес гр. Б., ул. „Л.Л.“ № 1. Проверката е продължила по документи на 10.08.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. При проверката е представен договор за услуги от 01.11.2019 г., сключен между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД, от който е констатирано, че жалбоподателят в качеството му на предприятие, което предоставя временна заетост по смисъла на параграф 1, т. 17 от ДР на КТ осъществява дейност по осигуряване на временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта. Проверяващите са констатирали, че по силата на посочения договор жалбоподателят се е задължил по възлагане на „Ю.Б.“ ЕООД да подбира, намира и отдава под наем персонал срещу заплащане.

Представена е писмена декларация от „Ю.Б.“ ЕООД, че общият брой на лицата, които използват от предприятие за временна заетост е 58 като 31 от тях са предоставени от жалбоподателя. Проверяващите установили, че на територията на дистрибуционния център на „Ю.Б.“ ЕООД се намират както работници на „Ю.Б.“ ЕООД, така и работници на „********“ ЕООД.

За констатираното нарушение на 10.08.2020 г. свидетелката Г. ЦВ. Г. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” 2 съставила срещу „********“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-003561.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които оспорва нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, на 18.09.2020 г. инж. Е.И.А. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - С. издала и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 107р, ал. 7 от КТ, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства , съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. ЦВ. Г., К. Г. К., В. ЦВ.

СТ., М. Н. П., ИВ. В. Т.; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-003561 от 10.08.2020 г., протокол № ПР2021210 за извършена проверка от 07.08.2020 г., договор за предоставяне на изнесени услуги от 28.08.2019 г., сключен между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД, договор за услуги от 01.11.2019 г., сключен между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД, заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 01841/19.06.2020 г., трудов договор № 02225 от 24.10.2019 г., трудов договор № 02224 от 24.10.2019 г., трудов договор № 02226 от 24.10.2019 г., заявление за регистрация на предприятие, което осигурява временна работа с рег. № 10-00-14339/25.10.2019 г., решение № 21 от 10.12.2019 г. на зам. министъра на труда и социалната политика, удостоверение № 79 от 21.07.2014 г., заповед № 3-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 30025/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, служебна бележка изх. № 21003581 от 26.01.2021 г., заповед № ЧР-85/24.01.2014 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“, служебна бележка изх. № 20082977 от 18.12.2020 г.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Г.Г., К. К. и АД. К., които са очевидци на нарушението. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията се установява, че при извършената проверка е констатирано нарушението. В показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и обстоятелствата около нарушението.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите В.С. и М.П..

Свидетелката С. като служител на „Ю.Б.“ ЕООД споделя, че между това 3 дружество и жалбоподателя има сключен договор за отдаване на служители под наем. При проверката свидетелката е представила този договор на проверяващите. Свидетелката разяснява, че по време на проверката на територията на склада е имало служители на „Ю.Б.“ ЕООД и служители на „********“ ЕООД като такива от предприятие осигуряващо временна работа.

Посочва, че графиците за работа са били изготвяни от ръководителите от „Ю.Б.“ ЕООД.

Свидетелката М.П. от своя страна съобщава в показанията си, че между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД има сключени два договора. Свидетелката споделя, че по договора за изнесени услуги се предостяват под наем работници. Свидетелката посочва, че длъжностните характеристики на служителите на „********“ ЕООД се изготвят от тях, но във връзка с дейностите, които ще се извършват в склада на „Ю.Б.“ ЕООД. Свидетелката посочва, че дейностите се извършват съвместно от служителите на двете дружества. Свидетелката разяснява на следващо място, че през целия период „********“ ЕООД е предоставяло работници под наем. Тя посочва, че преки ръководители на тези работници са служители на „Ю.Б.“ ЕООД и съответно те са възлагали конкретни задачи. Съдът кредитира показанията на свидетелката доколкото същите са последователни, тя не е заинтересована от изхода на делото и се подкрепят от останалите доказателства.

Съдът извърши анализ и на показанията на свидетеля И.Т., който е служител при дружеството жалбоподател. Според показанията на този свидетел по време на проверката работници на „********“ ЕООД са полагали труд при „Ю.Б.“ ЕООД по изпълнение на договора от 28.08.2019 г. и тези работници не са били под наем. Свидетелят посочва, че на територията на „Ю.Б.“ ЕООД има техен служител, който е ръководил работниците на „********“ ЕООД.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до 4 отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и служебни бележки/.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и представител на нарушителя.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП като неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.

По съществото на нарушението следва да се има предвид, че съдът не споделя изложените от страна на жалбоподателя твърдения за несъставомерност на деянието, за което е била ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател. При анализа на събраният по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ е осигурявало временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ. Именно този факт се явява спорният момент в настоящото производство. Според цитираната разпоредба на т. 17 "предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. В случая именно такова се явява дружеството жалбоподател, което независимо от факта, че е сключило безсрочни трудови договори със своите служители, ги изпраща да осъществяват трудовата си функция в различно от работодателя предприятие.