Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 405 от 23.10.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 612/2026
Вид
Решение № 405
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Надежда Трифонова, Пламен Дацов, Иван Стойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Трифонова

Членове:

Пламен Дацов

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Ася Б. Петрова като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200612 по описа за 2026 година Производството по чл. 423, ал. 1 НПК е образувано по искане на осъдения П. П. П., подадено чрез адв.Д., за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 20243630202280 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен, потвърдена с решение по ВНОХД № 701/2025г. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за проведеното срещу него съдебно производство, поради което същото е протекло в негово отсъствие. Иска се възобновяване на производството, отмяна на актовете на двете съдебни инстанции и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият не се явява.

Защитникът му- адв.Д. поддържа искането, основано на твърдения за проведено задочно производство, накърнило правата на подзащитния му. Излага доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Не споделя аргументите, че са засегнати просецуалните права на осъдения, чрез осъждането му, без да е присъставал лично на проведения на съдебния процес.

Подкрепя становището си с данните за уведомяване на осъдения за воденото срещу него 1 наказателно производство, чрез родителите му.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе, констатира следното:

С присъда № 56 от 13.11.2025г., постановена по НОХД № 20243630202280 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен, подсъдимият П. П. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1-во, 2-ро, 3-то и 4-то, б. „а“, пр. 1, алт. 2 НК, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, като му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1 НК подсъдимият П. П. П. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

С решение № 12 от 22.01.2026 г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по ВНОХД № 701/2025 г., присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Увеличени са наложените от първоинстанционния съд наказания, както следва: наказанието „лишаване от свобода“ е увеличено от една на две години, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е увеличено от три на четири години. Присъдата е потвърдена в останалата част, като подсъдимият е осъден да заплати направените разноски.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е депозирано от процесуален представител на осъдения на 17.06.2026г. в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 НПК и касае акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 НПК, а именно влязло в сила решение, с което е потвърдена присъда.

Разгледано по същество, искането е основателно.

В съответствие с изискванията на чл. 6, т. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 55 НПК на подсъдимия се гарантира правото да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда при вземането на решението за неговото осъждане.

В този смисъл разпоредбата на чл. 423, ал.1 НПК, в последната й редакция /ДВ бр.59/2026г./предоставя възможност на задочно осъдения да поиска по реда на възобновяването отмяна на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е проведено в негово отсъствие. Изменените предпоставки на законовия текст с последната му редакция в ДВ бр.59/2026г. го правят адекватен на критериите, заложени в параграф 8 и 9 на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директивата). Искането за възобновяване на задочно проведено наказателно производство се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство и след като е бил уведомен за последиците от неявяването му пред съответния орган и възможността делото 2 да се разгледа в негово отсъствие, или след като е упълномощил защитник или се е съгласил назначеният служебен защитник да го защитава в цялото наказателно производство, се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК не може да бъде изпълнена.

Предвидена е и хипотеза, в която искането не се уважава, ако след изпълнение на процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.

В конкретния случай, видно от данните по делото, П. е привлечен като обвиняем по реда на чл. 206 НПК на 13.10.2023 г. за извършване на престъпление по чл. 343, ал.3 НК.

Органът на досъдебното производство е отбелязал, че П. се намира извън страната и че местоживеенето му не е известно. Обвинението е предявено на упълномощен от П. защитник – адв. Д.. В приложеното копие от пълномощното, без дата, на т. 1, стр. 77 от ДП е отбелязано, че защитникът е упълномощен да представлява П. до приключване на делата пред всички инстанции. По отношение на обвиняемия не е взета мярка за неотклонение.

Усилията на органа на досъдебното производство да издири обвиняемия и да го призове да се яви лично са илюстрирани с приложените писмени доказателства за призоваването му на известните по делото адреси, но са останали безрезултатни. От получената информация от родителите на П. и от неговата приятелка става ясно, че той живее в Англия.

С постановление от 17.05.2023 г. на следователя той е обявен за местно, а впоследствие и за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“ – т. 2, стр. 229, с телеграма № 13710/23.05.2023 г. на ГДНП – т. 2, стр. 231.

Неприсъствено е било извършено и последващо предявяването на обвинение на 09.12.2024г., като и при това процесуално действие обвиняемият е бил представляван от защитника си адв. Д.. На последния е било предявено и разследването по делото, в края на досъдебното производство.

До приключване на наказателното производство изисканите справки от разследващия орган и от съда относно резултатите от издирването удостоверяват, че същото не е дало желания резултат и П. не е открит. От значение е и обстоятелството, че през цялото наказателно производство по отношение на П. не е била вземана мярка за неотклонение, въпреки невъзможността той да бъде открит.

В съдебното заседание на 20.02.2025 г. по НОХД № 2280/2024 г., образувано пред Районен съд – Шумен, защитникът му е уведомил съда, че се е чувал с подсъдимия по телефона и че не лично той, а родителите му са получили обвинителния акт. Защитникът не се е противопоставил да бъде даден ход на делото в отсъствие на подзащитния му.

Подобни данни са изложени и в повторно проведеното разпоредително заседание на 01.04.2025 г., за което подсъдимият е бил призован чрез майка си.

В отсъствие на подсъдимия е протекло и производството пред въззивния съд, който е изискал справка за хода на издирването, но е получил отрицателен отговор – стр. 48 от делото пред ОС – Шумен. Призовката за съдебното заседание на 12.01.2026г. е изпратена и 3 получена от защитника – стр. 43. За проведеното на 12.01.2026г. заседание пред Окръжния съд е прието, че подсъдимият е редовно уведомен чрез защитника си. Адв. Д. е заявил пред съда, че е провел телефонен разговор с подзащитния си и че последният му е заявил, че е получил призовката си по електронна поща.

От изложеното дотук съдът не може да приеме, че П. П. е бил надлежно уведомен за воденото срещу него наказателно производство и за последиците от неявяването му пред съда. Той не е бил привлечен към наказателна отговорност и не му е било предявено обвинение лично. Още на досъдебното производство не е бил открит на известните адреси.

Това е направило невъзможно и информирането му по категоричен начин относно възможността спрямо него да бъде постановен съдебен акт в рамките на неприсъствено производство.

Обстоятелството, че обвинението му е било предявено на упълномощен от самия него защитник, не компенсира отсъствието на уведомяване за започналото срещу него наказателно производство, нито липсата на информация за възможността делото да бъде разгледано в рамките на задочно производство. Предвид невъзможността П. да бъде открит, съдебното производство срещу него също е протекло в негово отсъствие. Той не е бил уведомен за разглеждането на делото от съда, а книжата във връзка с воденото срещу него производство не са му били връчени лично. Данните по делото дават основание да се приеме, че същите са били предадени на неговите родители, които неколкократно са заявявали, че той живее в Англия.

Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че в хода на цялото наказателно производство спрямо П. не е била определяна мярка за неотклонение, въпреки че той е бил обявен за общодържавно издирване с цел установяване на местонахождението му.

Задочното производство е допустимо, когато подсъдимият е бил своевременно уведомен не само за самото наказателно производство, но и за последиците от неявяването си пред съда, включително за възможността процесът да бъде проведен в негово отсъствие.

Поради това предварителното знание на лицето за тези правни последици представлява съществена процесуална предпоставка, чието неспазване от органите на наказателното производство обуславя правото му на нов съдебен процес.

За пълнота трябва да се отбележи, че съобразно тълкуването, дадено на в решението на СЕС по дело C-135/25, дори знанието на обвиняемия за привличането му като обвиняем да може да бъде прието като разбиране, че ще бъде проведен и съдебен процес, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице, защото П. е привлечен към наказателна отговорност неприсъствено, само това знание не позволява да се направи извод, че лицето е разбирало последиците от неявяването си в този процес (§ 40 от решението на СЕС по дело C-135/25).

Следва да се отбележи и обстоятелството, че решението на Съда на Европейския съюз по дело C-135/25, което не изключва напълно съвместимостта на националната норма с нормите на правото на Европейския съюз, поставя допълнителни изисквания, които съдът е длъжен да съблюдава в производството по възобновяване. В тази връзка следва да бъде 4 извършена преценка дали компетентните органи са използвали всички разумни средства, до които са могли да прибегнат, за да установят местонахождението на осъденото лице преди началото на съдебния процес срещу него.

В § 55–56 от решението на СЕС се посочва, че при наличие на данни за местонахождението на подсъдимия извън страната ефективно средство, което може да допринесе за установяването му и съответно за уведомяването му за съдебния процес, е въвеждането на сигнал по реда на Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването,функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По настоящото дело няма данни този механизъм да е бил използван от компетентните органи.

Що се отнася до изискванията обвиняемият, след предявяване на обвинението, да се е представлявал от упълномощен защитник или да е имал служебно назначен такъв — участието на защитник в задочното производство следва да бъде съпроводено с достатъчно ясно обективирано изявление на осъдения, че е упълномощил защитника си, включително служебно назначения такъв, да го представлява пред съда в случай на негово отсъствие (§ 61 от решението на СЕС по дело C-135/25).