Определение № 2075 от 09.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 09.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500986 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 139419/16.12.2024 г. по описа на

Софийски градски съд, подадена от Е. В. И. против определение № 19396 от 29.11.2024 г., постановено по в. гр.д. № 11355/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателката молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на определение № 16025 от

14.10.2024г., с което е обезсилено решение

№ 15206/05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 45447/2023г. на Софийски районен съд, производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането на Е. В. И. за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Жалбоподателката обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно като твърди, че съдът неправилно е приел, че молбата й по чл.248

ГПК е недопустима, тъй като по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК.

В тази връзка поддържа, че производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание и тя реално не е имала възможност да представи доказателства за направените разноски и съответно списък за тях преди получаване на прекратителното определение. Намира, че в такава хипотеза тези доказателства могат да се представят направо с молбата по чл.248 ГПК. Излага доводи и по отношение основателността на искането си за присъждане на разноски.

С оглед горното иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество на молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

По делото е постъпил отговор от ответника по частната жалба Г. Г. Г., с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че производството по в. гр.д. № 11355/2024 г. по описа на Софийски градски съд е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. Г. Г. против решение № 15206 от 05.08.2024г., постановено по гр.д. № 45447/2023 г. на Софийски районен съд, с което е

1 отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК срещу Е. В. И..

След преценка на редовността и допустимостта на въззивната жалба съдът е връчил препис от нея на насрещната страна, в резултат от което тя е подала отговор, поддържайки доводи за нейната неоснователност.

С оглед твърденията на страните и събраните доказателства по делото с определение № 16025 от 14.10.2024 г., постановено по в. гр.д. № 11355/2024 г. по описа на Софийски градски съд, съдът е обезсилил първоинстанционното решение, прекратил е производството по делото и е оставил без уважение искането на Е. В. И. за присъждане на разноски поР. недоказаност на разходите, като е съобразил, че в хода на делото детето на страните е навършило 18 години, поР. което предявеният иск с правно основание чл.59, ал.9 СК е без предмет. Определението е връчено на настоящата жалбоподателка на 08.11.2024г. като още преди това – на 01.11.2024 г. същата е подала молба по чл.248 ГПК с искане да й се присъдят разноски за реализираната защита по въззивната жалба, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за процесуалния й представител. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното възнаграждение за процесуално представителство по делото е в размер на 1 000 лв. Представени са и доказателства за заплащане на посочената сума по банкова сметка.

С обжалваното определение № 19396 от 29.11.2024г., постановено по в.гр.д.№11355/2024г. по описа на Софийски градски съд, съдът е оставил молбата с правно основание чл.248 ГПК без разглеждане като е приел, че молителката не е представила списък по чл.80 ГПК с отговора на въззивната жалба, нито в последващ момент до постановяване на прекратителното определение, поР. което искането й за изменение на последното в частта за разноските се явява недопустимо.

За пълнота съдът е изложил и мотиви по основателността на претенцията.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно т.8 на ТР № 6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

Съгласно т.11 на ТР № 6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най - късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В своята практика ВКС приема, че това тълкуване касае случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания.

Когато обаче делото е прекратено в закрито заседание, без страните да бъдат уведомени предварително за това, правоимащата страна може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им и в срока и по реда на чл.248 ГПК / така и определение № 4388 от 19.12.2022г. по гр.д.№ 4538/2022г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС; определение №736 от 23.12.2010г. по ч.гр.д.№ 689/2010г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 166 от 24.03.2017г. по ч.т.д. № 504/2017г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 4184 от 24.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2400/2024г., Г.К., III г. о. на ВКС и др./.

В случая, при съобразяване на горното, след като производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание, без страните да са уведомени за това предварително, като съдът е оставил искането на страната за присъждане на разноски без уважение, поР. липсата на доказателства за сторени такива, а в срока по чл.248 ГПК страната е направила искане за присъждане на разноски и е представила доказателства, че 2 такива са направени, но съдът е оставил същата без разглеждане, не са налице предпоставките за приложение на правилото на чл.80, изречение последно от ГПК, както неправилно е приел съдът в обжалваното определение. Да се приеме противното е неправилно, тъй като непредставянето на списък по чл.80 ГПК не е било основание за отказ за присъждане на разноски с прекратителното определение, постановено в закрито съдебно заседание, а същото е преценено като липса на положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, едва с обжалваното определение, с което молбата по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане.

Представянето на списък за разноски по чл.80 ГПК е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, за наличието на която съдът следи при искане за изменение на решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, когато е постановил съдебен акт, с който делото е приключено в съответната инстанция / чл.81 ГПК/, след провеждане на открито съдебно заседание и постановяване на определение, с което е обявил края на съдебното дирене и е дал ход по същество на спора.

Ако се приеме, че, след като съдът се е произнесъл по искането за разноски с определение, с което делото е прекратено в закрито заседание, без страните да са уведомени предварително за това, молбата по чл.248 ГПК е процесуално недопустима, тъй като страната не е представила списък по чл.80 ГПК, няма да се постигне целта на производството по допълване и изменение на съдебния акт в частта за разноските, а именно отстраняване на допуснати от съда пропуски и грешки при произнасянето му, които са довели до ограничаване на правата на страните.

След като съдът е допуснал пропуски и грешки при произнасянето си относно разноските, дължи произнасяне по същество по редовно подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК, както липсата на представен списък по чл.80 ГПК не следва да бъде основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, както е разяснено в т.8 на ТР № 6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Останалите доводи и възражения на страните, обективирани в частната жалба и отговора й касаят основателността на искането и не са предмет на разглеждане в настоящето производство, предвид което съдът не следва да ги обсъжда.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за произнасяне по същество на подадената от настоящата жалбоподателка молба по чл.248 ГПК.

Воден от тези мотиви Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19396 от 29.11.2024г., постановено по в.гр.д.№11355/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане по същество на молба вх.№ 119456 от 01.11.2024г. по описа на съда с правно основание чл.248 ГПК, подадена от Е. В. И., с искане за изменение на определение №16025 от 14.10.2024 г. по в. гр.д. № 11355/2024 г. по описа на Софийски градски съд в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4