Определение № 798 от 22.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 525/2023
- Вид
- Определение № 798
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Татяна Христова Костадинова, Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798 гр. Кюстендил, 22.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Хр. Костадинова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК
Постъпила е частна жалба от „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ №19, подадена чрез пълномощник гл.юрк.Галя Кирилова, насочена против определение №1193/12.10.2023г., постановено по ч.гр.д.
№2136/2023г. по описа на РС-Кюстендил.
С обжалваното определение заповедният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от заявителя „********“ АД, е оставил без разглеждане заявлението, мотивирайки се, че вземанията за парични суми с цена на иска над 25 000 лева не са подсъдни на районния съд като първа инстанция и не попадат в приложното поле на чл.410, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и е прекратил производството по делото.
С жалбата се оспорва правилността на акта на заповедния съд. Основният въведен довод е, че в хипотезата на чл.417 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, основавайки се на някой от документите, изброени в т.1 – т.9 на цитираната разпоредба, независимо от цената на вземането. Акцентирано е, че разпоредбата на чл.417 от ГПК представлява отклонение от общото изискване на чл.410, ал.1, т.1 ГПК относно родовата подсъдност на спора, защото определя като допустимо издаването на заповед за изпълнение на вземане, независимо от неговата цена. Заключава се, че доколкото в случая, депозираното от „********“ АД заявление е по чл.417 ГПК, то сезираният съд е следвало да го разгледа по същество. По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира се заплащане на сторените в производството разноски.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
РС-Кюстендил е бил сезиран от заявителя „********“ АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против К. С. М. за парично вземане, както следва: 50761.07 лева – дължима главница по 1
Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.02.2021 г.; 1959.89 лева – дължима договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 28.12.2022г. до 26.09.2023г. включително;
125.02 лева – размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 28.01.2023г. до 26.09.2023г. включително; 240.5 лева – размер на законната лихва за периода от 27.09.2023г. до 10.10.2023г.; 120.00 лв. дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски –1064.13 лева – платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното определение заповедният съд приемайки, че е сезиран със заявление по чл.410 ГПК и отчитайки, че цената на вземането за главница е в размер на 50 761.07 лева, е оставил без разглеждане заявлението. Аргументирал се е с довода, че вземанията за парични суми с цена на иска над 25 000 лева не са подсъдни на районния съд като първа инстанция, съобразно нормата на чл.104, т.4 ГПК, поради което и не попадат в приложното поле на чл.410, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, където са изчерпателно изброени хипотезите, при които страната може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Настоящият въззивен състав не споделя аргументите на районния съд за недопустимост на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В действителност изложените от районния съд правни мотиви са правилни, но същите са относими в хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В случая обаче районният съд е сезиран от заявителя „********“ АД със заявление по чл.417 ГПК, която разпоредба регламентира, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от цената, се основава на някой от изчерпателно изброените в т.1 – т.9 от цитираната разпоредба документи. Заявителят „********“ АД основава вземането си на извлечение от счетоводните книги на банката, който документ е посочен в т.2 на чл.417, ал.1 ГПК. Безспорно в тази хипотеза заповедният съд не следва да съблюдава дали искът е подсъден на районния съд, доколкото специалната норма на чл.417 ГПК въвежда отклонение от общото изискване на чл.410, ал.1, т.1 ГПК относно родовата подсъдност на спора, тъй като определя като допустимо издаването на заповед за изпълнение за вземане, независимо от неговата цена, стига вземането да е основано на някой от изброените в разпоредбата документи.
По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и ще бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по основателността на депозираното заявление по чл.417 ГПК.
Поради това, че съдът не се произнася по основателността на искането, не дължи произнасяне и по искането за заплащане на деловодни разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1193/12.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№2136/2023г. по описа на РС-Кюстендил, с което е оставено без разглеждане, като недопустимо, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 10.10.2023г., подадено от „********“ АД, ЕИК ********, и е прекратено производството по ч.гр.д.№2136/2023г. по описа на КнРС.
В Р Ъ Щ А делото на Кюстендилския районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по ч.гр.д.№2136/2023г. по описа на съда.
2 на
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3