Решение № 865 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Г. Въззивно гражданско дело № 20265300500072 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Р. В., чрез процесуалния представител адв. Д. Б. против Решение № 4353/12.10.2025 г., постановено по гр.д. № 15499/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. състав, в частта, с която се признава за установено, че Г. Р. В. дължи на „******* следните суми: 3703,55 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 7001021779 от 06.08.2019г., сключен с „*********, вземанията по който са прехвърлени на „********** с Приложение № 1 от 30.10.2023г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 30.10.2023г.;

1681,22 лева - договорна лихва за периода 10.07.2021г. – 15.09.2022г.; 1288,75 лева обезщетение за забава за периода 10.07.2021г. – 10.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.07.2024г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена Заповед № 6207 от 22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12076/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, ХV гр. с.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. Р. В. дължи на „************” ЕАД сумата над 3703, 55 лева до пълния претендиран размер от 4918, 74 лева – главница, като неоснователен; договорна лихва за периода от 07.01.2021г. до 09.07.2021г., като погасен по давност, както и сумата над 1288, 75 лева до пълния претендиран размер от 4127, 27 лв. – обезщетение за забава, както и за периода от 08.01.2021г. до 10.07.2021г., като погасен по давност, за които суми и периоди в полза на ищеца е била издадена Заповед № 6207 от 22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12076/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната част. Сочи, че на 06.08.2019г. бил подписан договор за потребителски кредит 1 между Г. В. и „********, по силата на който кредитополучателят получил заемна сума в размер на 10 000 лв. Освен тази сума обаче, в дълга се включвала и еднократна такса за оценка на риск от 1200 лв., като била уговорена договорна лихва от 29.96 %. От допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза се установявало, че ако еднократната такса била включена в ГПР, то размерът на ГПР щял да бъде 49.73 %, при посочен размер на ГПР в договора за кредит от 48.19 %. Сочи, че тази еднократна такса за оценка на риска била включена в главницата и се олихвявала заедно с нея.

Незаконосъобразно било да се олихвяват разходи по кредита, доколкото същите не представлявали получена в заем сума. Освен това, тази клауза за заплащане на таксата била нищожна на основание чл. 10а ЗПК, тъй като била разход, свързан с отпускането на кредита.

В случай, че тази такса не се олихвявала, то щели да се получат различни параметри на ГПР, на погасителна вноска и на общодължимата сума. Поради това договорът бил недействителен. Установявало се, че заемната сума била в размер на 10 000 лв., а доверителят върнал на дружеството сума от 11 269,85 лв., поради което и не се дължало връщане на чистата стойност по кредита на основание чл. 23 ЗПК. Искането е за отмяна решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „*******“ ЕАД, с който се взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Иска се същата да се остави без уважение и да се потвърди решението в обжалваната част.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „********* ЕАД против Г. Р. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12078/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, 15 гр. състав, а именно: 4918,74 лв., представляваща главница;

1681,22 лв. - договорна лихва за периода 07.01.2021г. до 15.09.2022г.; 4127,27 лв.обезщетение за забава за периода от 08.01.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ищцовото дружество твърди, че на 30.10.2023г. между „*******“ ЕАД и „********“ ЕАД било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 30.10.2023г., по силата на което вземанията на „********“ срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит № 7001021779 от дата 06.08.2019г. били прехвърлени изцяло с всички обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Общите условия на договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на цедента. В случай, че уведомяването за извършена цесия се счете за ненадлежно, ищецът моли да бъде връчено на ответника представено от него Уведомително писмо с предявяването на настоящия иск. Излагат се твърдения, че на 06.08.2019г. “*******“ ЕАД като заемодател и ответникът сключили процесния договор за потребителски кредит при спазване на разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Сочи се, че съгласно сключения договор заемодателят се задължил да представи на заемателя под формата на паричен заем сумата в размер на 11 200 лв., представляващи главница и чиста стойност на кредит, като кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 15 700,67 лв., като договорната лихва възлизала на 4500,67 лв. Сумата следвало да се върне в срок до 15.09.2022г. на 28 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна вноска, като първите 27 броя вноски били в размер на 560,74 лв., а 2 последната била в размер на 560,69 лв. При забава в плащането ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница, като на него му била начислена лихва за забава от 08.01.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, общият размер на начислената лихва бил 4127,27 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че не е спорно сключването на договора за паричен заем от 06.08.2019г. и получаването на заемната сума по него, като той носел белезите на договор за потребителски кредит по ЗПК. Счита, че ГПР бил неправилно изчислен, тъй като в него не била включена уговорената еднократна такса за оценка на риска от 1200 лева, като това означавало, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и потребителят следвало да върне единствено заемната сума според чл. 23 ЗПК, а последната била изчислена към момента на образуване на заповедното производство, като това било достатъчно основание да бъде отхвърлен иска.

Излагат се съображения, че еднократната такса за оценка на риска била включена в главницата по кредита и била олихвявана с уговорената лихва от 29,96%. Според ответника оценката на риска при сключване на договор за потребителски кредит била безплатна услуга по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗПК, от една страна, а от друга страна, клаузата за заплащането й противоречала на материалния закон - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за такса, свързана с отпускането на кредита. Счита, че ако договорът бъде приет за действителен, той следвало да се преизчисли, като се изключи дължимостта на таксата от 1200 лева, както и начислената върху нея договорна лихва. Прави се възражение, че част от вземанията били погасени по давност.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит № 7001021779, сключен на 06.08.2019г. между „********** ЕАД и Г. Р. В.. Като размер на кредита е посочена сумата от 10 000 лв., със срок на договора до 15.12.2021г. Уговорена е еднократна такса за оценка на риска в размер на 1200 лв., като е посочено, че тази такса е дължима в деня на подписването на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Като общ размер на кредита е посочена сумата от 11 200 лв. В чл. 9.1. е договорен годишен лихвен процент в размер на 29.96 %, а ГПР е уговорен в размер на 48.19 %. Като обща сума, дължима от потребителя е посочено 15 700,67 лв. Приложен към договора е и погасителен план, с посочени 28 на бр. месечни погасителни вноски, първата от която дължима на 15.09.2019г., а последната на 15.12.2021г. Всички месечни погасителни вноски са посочени в размер от 560,74 лв., като само последната погасителна вноска е посочена в различен размер – 560,69 лв.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза. В констативносъобразителната част вещото лице е отбелязано, че с договор за потребителски кредит № 7001021779 от 06.08.2019г. „**********“ ЕАД предоставило на Г. В. потребителски кредит в размер на 10 000 лв., при еднократна такса за оценка на риска в размер на 1200 лв., за срок до 15.12.2021г., при общ размер на кредита от 11 200 лв., с уговорен лихвен процент в размер на 29.96 % и ГПР от 48.19 %, при обща дължима сума, към момента на сключване на договора – 15 700,67 лв.

В заключението е посочено, че при извършена проверка на извлечение от сметката на Г. Р. В., по която бил обслужван кредитът, вещото лице е констатирало, че сумата в размер на 11 200 лв. постъпила по сметката на длъжника на 07.08.2019г.

Въз основа на представените от ищцовото дружество документи по договора за кредит, вещото лице е констатирало, че ответникът извършил плащания в общ размер на 11 269,85 лв., от които 11 109,85 лв. били преведени в полза на „********** а 160 лв. били внесени след прехвърлянето на вземането на „*****“ ЕАД.

С внесените суми в общ размер на 11 109,85 лв. в полза на „*******“ ЕАД били погасени задължения за главница в размер на 6 296,45 лв., за договорна лихва в размер на 4 551,99 лв. и наказателна лихва – 261,41 лв. С извършените плащания след прехвърляне на вземането в полза на „****“ ЕАД в размер на 160 лв. била погасена договорна лихва.

3

По въпроса какъв е размерът на непогасената главница по договора за кредит, вещото лице е дало отговор, че по договора била предоставена сума от 11 200 лв., като след приспадане на погасената главница с извършените плащания от длъжника в размер на 6 296,45 лв., оставала непогасена главница в размер на 4 903,55 лв.

По отношение размера на непогасената договорна лихва по процесния договор, вещото лице е дало отговор, че по погасителен план начислената договорна лихва за срока на действие на договора била в общ размер на 4 500,67 лв. Поради нередовно обслужване на кредита след 12.03.2020г. лихвата била начислявана върху остатъчна главница при лихвен процент от 29.96 %. Начислената договорна лихва за периода от 12.03.2020г. до 15.09.2022г. била в размер на 6 393,21 лв., а след приспадане на платените от длъжника лихви в размер на 4 551,99 лв. оставала непогасена лихва в размер на 1841,22 лв., а след приспадане на платените след прехвърлянето на вземането суми оставала непогасена част от 1681,22 лв. По отношение лихвата за забава, вещото лице е определило, че към 10.07.2024г. непогасената част на същата възлизала на 4 127,27 лв.