Решение № 260010 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260010 Година 2023, 14.07 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд .…………...………… граждански състав ………………………

На пети април ..………………..…….....……

Година две хиляди и двадесет и трета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ………………………………

Съдебни заседатели: ………………………………

Секретар …………………………..

Жана Кметска .….......………………………………

Прокурор

……….....………….………………………........…….........……………………… като разгледа докладваното от ……..…...……… Радостина Калиманова ………… гражданско дело номер …… 66 …… по описа за ……. 2017 .….. година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на М.К.Г.,

ЕГН **********,***, офис *, чрез процесуалния му пълномощник, против В.Н.Н., ЕГН **********,*** и Н.В.Н., ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключеният между ответниците с нотариален акт вх. рег. № 7411/ 19.10.2016 година, акт № 82, том 22, дело № 4298 по описа на Агенция по вписванията в Несебър, а по описа на нотариус с рег.

№ 110 с район на действие Несебърския районен съд акт № 27, том IX, рег. № 7188, дело № 1155 от 18.10.2016 година договор за дарение на недвижим имот, по силата на който ответникът В.Н.Н., ЕГН ********** е дарил на ответницата Н.В.Н., ЕГН **********, следните недвижими имоти, а именно: сграда с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК, с адрес град Свети Влас, п. к. 8229 Св. Василий, която сграда е разположена в поземлен имот № ***, със застроена площ 46 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение на сградата: курортна, туристическа сграда, ведно с 90 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 2592 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 395, квартал 60, парцел II, при граници ПИ № №***, ***,

***, *** и ***, които недвижими имоти съгласно предходен документ за собственост са описани като масивно бунгало № 2, със застроена площ от 50 кв. м., разгъната площ от 100 кв. м., изградено в парцел ІІ-395, в кв. 60 по плана на Свети Влас, област Бургас, урегулиран от 2650 кв. м., при граници: улица, парцел III- 396, път, парцел І-405. Претендира се от ищеца и присъждането на направените от него съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 16.10.2015 година страните по делото сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищеца или на посочено от него лице своята ¼ /3/4 от 1/3/ идеална част от недвижим имот, находящ се в град Бургас, ***, представляващ дворно място с площ 153.50 кв. м. идеални части, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ ІХ-24, 25, целия с площ 307 кв. м., в кв. 144, бивш парцел VII, в бивш кв. 118 по ПУП на град Бургас, които заснети по кадастралната карта били поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 135 кв. м., при граници: изток - улица „Шейново” № ***, запад - поземлен имот № ***, север - поземлен имот

№***, юг - поземлен имот № *** и поземлен имот с идентификатор №***, с площ 137 кв. м., при граници изток - улица „Шейново” № ***, запад - поземлен имот № ***, север - поземлен имот № ***, юг - улица

„Цар Самуил” № ***, ведно със съсобствените на продавача идеални части от сгради и подобрения в имота срещу заплащане от страна на последния на продажна цена в размер на 50 000 евро, равняващи се на 97 792 лева, от която към момента на подписване на договора той бил заплатил сумата от 53 500 лева. Остатъкът се задължил да заплати при подписване на нотариалния акт за покупко-продажба.

Страните се задължили да сключат окончателен договор в срок от 45 работни дни, считано от подписване на предварителния договор за покупко-продажба, а именно до 18.12.2015 година. На тази дата такъв не бил сключен поради неизпълнение на задълженията на продавача да предостави всички необходими документи за изповядване на сделката по нотариален ред. В същото време ищецът му заплатил допълнително и сумата от 2 500 евро. Било постигнато съгласие срока за изповядване сделката във формата на нотариален акт да бъде удължен до 15.01.2016 година, но и на тази дата продавачът не е изпълнил задължението си по същите причини. Последвало ново писмено споразумение между страните срокът да бъде удължен още веднъж. За тази цел уговорили новата дата за сключване на окончателен договор да бъде 21.01.2016 година. На тази дата ищецът заплатил и останалите 39 402 лева. Въпреки неколкократно проведените разговори, ответникът не изпълнил задължението си да сключи окончателен договор по нотариален ред.

Това негово поведение обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, както и съобразно предоставената с т. 4 от договора възможност за това от предявяване на осъдителен иск за сумата от 10 000 евро, платена на отпаднало основание поради наличие на неизпълнение на продавача по договора да прехвърли имота в уговорените срокове и свързаното с това упражняване на потестативното му право по по съдебен ред чрез предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

По тези негови искови претенции било образувано гражданско дело № 1088/2016 година по описа на Бургаския районен съд, които с определение на съдията-докладчик по него били разделени. По иска за заплащане на сумата от 10 000 евро като платена на отпаднало основание било образувано гражданско дело № 1713/2016 по описа на Бургаския районен съд, което било спряно до приключване на гражданско дело № 1088/2016 година по описа на Бургаския районен съд с влязъл в сила съдебен акт, по което продължило да се разглежда производството по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С решение по посоченото по-горе гражданско дело съдът обявил за окончателен сключения на 16.10.2015 година предварителен договор за покупко- продажба на гореописания недвижим имот.

След справка в имотния регистър ищецът установил, че малко преди произнасянето на съда с решение по гражданско дело № 1088/2016 година по описа на Бургаският районен съд, на 19.10.2016 година, първият ответник дарил на втория ответник - дъщеря си Невена Владимирова Николова следните недвижими имоти, а именно: сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК, с адрес град Свети Влас, п. к.

8229 Св. Василий, която сграда е разположена в поземлен имот № ***, със застроена площ 46 кв. м., брой етажи 2, с предназначение на сградата: курортни, туристическа сграда, ведно с 90 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, целия с площ от 2592 кв. м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, номер на предходен план: 395, квартал 60, парцел II, при граници: ПИ №№ ***, ***, ***,

*** и ***, които недвижими имоти съгласно предходен документ за собственост били описани като масивно бунгало № 2, застроена площ от 50 кв. м., разгъната площ от 100 кв. м., изградено в парцел ІІ-395, в кв. 60 по плана на Свети Влас, област Бургас, урегулиран от 2650 кв. м., при граници: улица, парцел ІІІ-396, път, парцел I - 405. Данъчната оценка на дарените недвижими имоти била 57 895.70 лева.

По смисъла на чл. 135 от ЗЗД кредиторът можел да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го увреждал, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.

Основателността на иска предполагала кумулативно наличие на две предпоставки: обективна - да е налице увреждане на кредитора и субективна - да е налице знание за това увреждане от страна на длъжника. Знанието за увреждане интересите на кредитора у третите лица -приобретатели в конкретната правна хипотеза било ирелевантно, тъй като сделката била безвъзмездна и те не били извършили насрещна престация.

Първата предпоставка за уважаване на иска била налице, тъй като ищецът бил кредитор на ответника В.Н.. Той имал парично вземане от него, възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска, доколкото вземането било претендирано с искова молба на 27.01.2016 година, която той лично бил получил на 20.04.2016 година, а увреждащото кредитора действие било извършено на 19.10.2016 година.

На 28.04.2016 година ответникът Н. се бил запознал и с материалите по гражданско дело № 1713/2016 по описа на Бургаския районен съд, видно от заявката му за копиране на същите по делото.

Втората предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск била извършване на действие, което увреждало кредитора. В случая длъжникът дарил на дъщеря си свои недвижими имоти и по този начин увредил интересите на кредитора си, тъй като с договора за дарение се намалявало общото обезпечение, за каквото служело цялото имущество на длъжника, съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Следващото условие, а именно наличие на знание за увреждане също било налице. Когато действието било безвъзмездно, какъвто бил настоящия случай, правото да се иска отмяна възниквало, щом длъжникът е знаел за увреждането. Не било необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно било в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор и че действието го уврежда. Всичко така изложено до тук обосновавало наличието на правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Налице били действия на ответника, които следвало да бъдат обявени за недействителни спрямо ищеца, тъй като същите били извършени с цел да бъдат увредени интересите му като кредитор по претенции за заплащане на сумата от 10 000 евро, включително разноски по гражданско дело № 1088/2016 година по описа на Бургаския районен съд и следващите инстанции, както и по гражданско дело № 1713/2016 по описа на същия съд и следващите инстанции, тъй като с тях се намалявало имуществото на длъжника.

Ответницата Н.В.Н., на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания от съда и закона срок е депозирала чрез назначения и по реда на предоставянето на безплатна правна помощ процесуален представител писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова претенция. Изтъква се в него на първо място, че иска е процесуално допустим, но неоснователен.

Оспорени са фактите по искова молба с твърдения, че същите не отговарят на обективната истина. Изтъква, че не бил осъществен фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД и не били налице предпоставките на посочената законова разпоредба за претендираното от ищеца прогласяване на относителна недействителност на сделката между ответниците.

В исковата молба ищецът твърдял, че бил кредитор на първия ответник на няколко основания, изброени хронологично, а именно сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, неизпълнение на първия ответник по него, заведена искова молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и акцесорна такава по чл. 55 от ЗЗД с включена клауза за неустойка в размер на 10 000 евро, постановяване на решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В тази връзка се изтъква, че в производството, образувано по иск по чл. 135 ЗЗД, определянето на момента на възникване на кредиторовото вземане спрямо момента на увреждащото действие било от особено значение. Този момент бил важен, тъй като ако действието предхождало възникването на вземането, това обуславяло евентуалната необходимост от доказване на намерение за увреждане на кредитора. Освен това, в този случай щяла да бъде неприложима хипотезата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и презумпцията за знание между ответниците не важела.

Оспорва твърдението, че ищецът притежавал качеството кредитор към момента на сделката, която се претендира да го увреждала. Счита, че качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД не било възникнало до постановяване на конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Оспорва това му качество да произтича от другата допълнителна претенция по чл. 55 от ЗЗД, която била в зависимост от уважаването на главния иск. Евентуално, тъй като съдебното решение било постановено след извършването на разпоредителната сделка - дарение, счита, че следвало да се приложи хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, където не важела презумпцията за знание по ал. 2 ЗЗД и ищецът следвало да докаже не само знание, а и намерение за увреждане на интереса на кредитора.