Решение № 85 от 19.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Ямбол, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20262300500057 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЕТ „Интер Универс- И. В.“, представлявано от И. В. К., подадена чрез пълномощника адв. Н. И. от АК- Бургас, против Решение рег. № 86 от 06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 426/2025 г. по описа на Елховския районен съд, с което е развален договор за аренда на земеделска земя от 06.07.2015 г., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 4390 на 06.07.2015 г. на Нотариус с рег.№451 на НК, вписан в CBЕлхово при АВ с вх. peг. № 2144 от 08.07.2015 г., акт № 289, том 2/2015г., със страни: ЕТ „Агроном- Димитър Димов“, с ЕИК 200042250, представлявано от Д.Н.Д., от една страна като арендодател и ЕТ „Интер Универс- И. В.“, с ЕИК 102004685, представлявано от И. В.

К., от друга страна като арендатор, за предоставяне за временно и възмездно ползване на следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Горска поляна, общ.Болярово, обл.Ямбол, които според представените актуални скици от СГКК-гр.Ямбол имат следната индивидуализация: 1. НИВА с площ от 13 604 кв.м., седма категория, в местността „Бял бряст“, съставляваща Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/ 18.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 010014, при граници: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, *** и

***; 2. НИВА с площ от 25 772 кв.м., шеста категория, в местността „Равнище“, съставляваща Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/ 18.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 010065, при граници: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, *** и

***; 3. НИВА с площ от 59 292 кв.м., четвърта категория, в местността „Домус орман“, съставляваща Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/18.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 020014, при граници: имоти с идентификатори №***, ***, ***, *** и ***; 4.

ЛИВАДА с площ от 2 399 кв.м., пета категория, в местността ,,Излата“, съставляваща 1

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/ 18.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 050026, при граници: имоти с идентификатори № ***, *** и ***; 5. НИВА с площ от 13 286 кв.м., седма категория, в местността ,,Драпела“, съставляваща Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/ 18.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 050047, при граници: имоти с идентификатори № ***, *** и ***; 6. НИВА с площ от 4

126 кв.м., седма категория, в местността „Зайкова кория“, съставляваща Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/18.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 060085, при граници: имоти с идентификатори № ***, ***, *** и *** и ответника ЕТ „Интер Универс- И. В.“ е осъден да заплати на ищеца ЕТ „Агроном– Димитър Димов“ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото в общ размер на 650.00 лева.

Оплакването на въззивника е за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и установеното фактическо положение. Изложени са доводи за некоректно съставена фактура от ищеца, въз основа на която той претендира пращане от ответника, тъй като от съдържанието на същата не е възможно да се установи, че тя касае вземане по процесния договор, а начинът на формиране на задължението по фактурата не съответства на договореното между страните по договора. Въззивникът оспорва извода на съда относно наличието на основания за разваляне на договорът за аренда, като се позовава на разпоредбите на чл.21 от договора и чл.28 от ЗАЗ, съгласно които, за да възникне правото на ищеца да развали договора, следва да е налице неплащане на две арендни вноски със забава с повече от три месеца, а такова в случая не е налице. Въззивникът счита, че в процесния договор не е посочено мястото на изпълнение на задължението, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.68, б. „б“ от ЗЗД- местоизпълнението е по седалището на арендодателя, което обаче не е конкретизирано в достатъчна степен в договора за аренда, тъй като липсва посочен точен адрес както в процесния договор, така и в обявените в Търговския регистър данни по отношение на седалището на ищеца. Въз основа на тези свои твърдения, въззивникът поддържа, че ищецът като арендодател по договора е заявил желанието си за заплащане на дължимото арендно плащане в брой от арендатора едва с подаването на исковата молба и това е момента, от който би могло да се приеме, че ответникът евентуално е изпаднал в забава, към който момент обаче размерът на задължението не е бил конкретно определен. Според въззивника този размер е бил установен едва със заключението на вещото лице по назначената експертиза, като след установяването му задължението към ищеца е било заплатено изцяло, за което пред районния съд са представени доказателства. По изложените в жалбата подробни съображения, въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск против него да бъдат отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените по делото разноски.

С подадения писмен отговор въззиваемият ЕТ „Агроном- Димитър Димов“, чрез пълномощника адв. Ст. Т. от АК- Ямбол, е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци. Поддържа се, че фактическата обстановка по делото е изяснена пълно и обективно от първоинстанционния съд, който е извършил всеобхватен и последователен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи. Като неоснователни са оспорени доводите на въззивника по отношение на издадената фактура за дължимите по договора суми, като се излага, че фактурата е първичен счетоводен документ, който не поражда вземането и не е основание за неговото възникване и се споделят изводите на районния съд, че правното основание, което обвързва страните и от което произтича задължението на насрещната страна за плащане е арендния договор, както и тези, че с издаването на фактурата и довеждайки я до знанието на арендатора по договора, арендодателят е направил избор относно това как желае да му бъде изпълнено, посочвайки паричната равностойност на арендното плащане. С твърдения, че по 2 договора за аренда не са извършени плащания от арендатора до предявяване на иска, въззиваемият оспорва доводите на жалбоподателя за липсата на забавено плащане по договора, като споделя изцяло изводите на ЕРС относно извършените от ответника плащания в хода на висящото производство, които са приети за забавени и неточни в такава степен, че не са в състояние да санират допуснатата от длъжника забава при изпълнението и не следва да бъдат разглеждани като изпълнение, освобождаващо арендатора от задължението му за плащане. Споделят се изцяло изводите на районния съд, че в случая не се касае за незначително неизпълнение, а за съществено такова, което е породило и интерес у кредитора да иска разваляне на договора. Изтъква се, че не той, а въззивникът е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по договора, като тази забава е продължителна и съществена и последиците от нея не могат да бъдат преодолени с извършените от въззивника последващите плащания, както и частичните такива в полза на трети лицасъсобственици на имотите, които не са страни по договора. Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.95 от ЗЗД в отношенията между страните, поради липсата на неоправдано неприемане на предложено от длъжника изпълнение на задължението му по договора или отказ да съдейства за това изпълнение, предвид доказателствата по делото за осъществена кореспонденция между страните по договора във връзка с изпълнението на насрещните задължения и наличието на достатъчна индивидуализация на арендодателя, позволяващи на арендатора да изпълни точно задължението си по договора. По изложените в отговора на въззивната жалба съображения, въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на ЕРС да бъде потвърдено като правилно и обосновано, с присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. В писмена молба, подадена чрез пълномощника адв. И., въззивната жалба се поддържа изцяло по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Т., оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно, обосновано и правилно по съображенията изложени в отговора на въззивната жалба и тези, поддържани в хода на делото по същество.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Елховският районен е сезиран с иск с правно основание чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ, предявен от ЕТ „Агроном- Димитър Димов“ с. Ружица, против ответника ЕТ „Интер Универс- И. В.“ с. Ст. Караджово, за разваляне на сключения между страните договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ- Елхово при АВ с дв. вх. peг. № 1603 от 20.05.2014 г., акт №54, том 3/2014 г., по силата на който ищецът е предоставени за ползване на ответника за срок от 20 стопански години шест недвижими имота- земеделски земи, с обща площ от 118,479 дка, находящи се в землището на с. Горска поляна, общ. Болярово, обл.Ямбол, поради забава в плащането на дължимото от ответника арендно плащане за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. с повече от три месеца.

Исковата си претенция ищецът обосновал със сключен на 06.07.2014 г. между него като арендодател и ответника като арендатор договор за аренда на земеделска земя, вписан в CB- Елхово, за срок от 20 стопански години, изменен с Анекс към договора от 20.07.2025 г., вписан в СВ- Елхово, считано от стопанската 2015/2016 г., по силата на който предоставил за временно и възмездно ползване на ответника процесните недвижими имотиземеделски земи, срещу арендно плащане в размер на 25 кг/дка зърно или паричната им равностойност към датата на получаване на рентата, по цени на зърнената борса за предоставените имоти. Съгласно договора, ответникът е следвало да заплаща рентата в следните срокове: при плащане в натура- в срок от 15 юли до 15 август за съответната стопанска година, а при плащане в левова равностойност на зърното- от 1 октомври до 31 октомври за съответната стопанска година. Ищецът е поддържал, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е извършил рентни плащания на ищеца, като за стопанската 2020/2021 г. е изпаднал в забава на 01.10.2021 г., за стопанската 2021/2022 г.- на 01.10.2022 г. и за стопанската 2022/2023 г.- на 01.10.2023 г., от които дати е 3 започнал да тече 3- месечния срок по чл.28, ал.1 от ЗАЗ.

С отговора на исковата молба ответникът ЕТ „Интер Универс- И. В.“ е оспорил предявения иск като неоснователен, като е противопоставил възражения, че е извършил погасяване на дължимите арендни плащания. Поддържал е, че до 2019 г. процесните земеделски имоти не са били изключителна собственост на ищеца, поради което и до този момент ответникът е извършвал парични плащания към собствениците на земята. Изтъкнал е, че и към настоящият момент част от процесните имоти също не са индивидуална собственост на ищеца, поради което ответникът продължавал да извършва парични плащания към съсобствениците на имотите. Тъй като ищецът не му е предявил фактура за плащане, ответникът счита, че ищецът не е претендирал плащане, съответно не е избрал дали плащането да бъде в натура или в пари. Сторил е това едва с исковата молба, поради което се счита, че ответникът е изпаднал в забава с получаването на исковата молба, от когато е започнал да тече и предвидения в закона и договора 3- месечен срок. Ответникът е поддържал, че има насрещни вземания към ищеца, подлежащи на прихващане при евентуално претендиране от страна на ищеца на парично плащане по арендния договор. В хода на производството пред първоинстанционния съд е направил признание, че е получил издадената от ищеца фактура от 04.04.2023 г., но е поддържал, че е подал възражение до ищеца за недължимост на сумите по фактурата, което възражение не е получено от ищеца, за което по делото са представени доказателства.