Решение № 18 от 19.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ямбол, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Търговско дело № 20252300900055 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ТоплофикацияЯмбол“ ЕАД- гр. Ямбол, подадена чрез пълномощника адв. Д. Д., с която против „БаневТежка индустрия“ АД гр. София, е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.179, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че договорната ипотека, учредена с Нотариален акт № 93, том I, рег. № 4763, дело № 65 от 17.03.2010 г. на нотариус Д.Л., регистрационен №322 на Нотариалната камара с район на действие съдебния район на Районен съд гр. Ямбол, вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр. Ямбол под акт №113, том I, дело №1398/2010 г., подновена с молба от 06.03.2020 г., вх. рег. №1064, том 2, стр.3, н.д. № 618, Акт №36, том I, рег. №227 на Службата по вписвания- Ямбол, е частично погасена до размера 206 000 лева, поради недължимост на тази сума по договор за заем от 14.12.2007 г., съгласно влязлото в законна сила решение от 16.11.2023 г. по гр. дело №173/2021 г. на Софийски градски съд, 7-ми състав и постановяване на частичното заличаване на договорната ипотека до посочената сума от 206 000 лв.

Исковата си претенция ищецът обосновава със следните обстоятелства:

С Нотариален акт № 93, том I, рег. № 4763, дело № 65 от 17.03.2010 г. на нотариус Д.Л., рег. № 322 на НК, с район на действие съдебния район на Районен съд гр. Ямбол, вписан в СлВ при Районен съд гр. Ямбол под Акт №113, том I, дело № 1398/2010 г., между ответника „Банев- Тежка Индустрия“ АД като кредитодател и ищеца „ТоплофикацияЯмбол" ЕАД като кредитополучател и ипотекарен длъжник, е била учредена договорна ипотека върху имоти на ищеца до сума в размер на 706 000 лв. за обезпечаване на два договора за заем от 14.12.2007 г. в размер на 206 000 лева и от 11.01.2008 г. в размер на 500 000 лева. Вписването на договорната ипотека е било подновено въз основа на молба от 06.03.2020 г., вх. рег. №1064, том 2, стр.3, н.д. 618, Акт №36, том I, рег. №227 на СлВ- Ямбол.

След две предходни частични заличавания, поради публична продажба на някои от ипотекираните имоти, същите са придобили индивидуализацията, посочена от ищеца в исковата молба, като подновяването на ипотеката се простира върху недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, Индустриална зона, ул. „Ямболен", описан както следва: ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол, одобрени със Заповед РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АГКК, с цяла площ от 50.444 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, със стар идентификатор 6830.0, квартал 161, парцел I, стар идентификатор ***, при съседи: имоти с идентификатори №***; ***; ***; ***; ***;

1

***, ***; ***; ***; ***; ***, ведно с построените в него сгради- общо 33 броя подробно описани в исковата молба.

Ищецът сочи, че с влязло в законна сила решение от 16.11.2023 г., постановено по гр. дело № 173/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7-и състав, е бил отхвърлен предявения от ответника против ищеца иск за дължимост на сумата от 206 000 лв.- главница и лихви по договор за заем от 14.12.2007 г. След като обезпеченото с ипотеката задължение е съдебно признато за несъществуващо- погасено, ищецът счита, че следва да бъде заличено и вписването на ипотеката въз основа на влязло в сила решение, с което да бъде постановено това заличаването.

По делото е изпълнена процедурата по чл.366- 373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.

В депозирания в срока и при условията по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Банев- Тежка индустрия“ АД е оспорил предявения иск като неоснователен. Изложил е твърдения, съгласно които между страните по делото е сключен договор за паричен заем от 14.12.2007 г., по който договор кредитора е предоставил на длъжника сумата от 206 000 лева с краен срок за погасяване от една година, считано от датата на отпускане на заема, като между страните по договора е било уговорено заплащане на лихва в годишен размер от 11 % от предоставената в заем сума. С Анекс № 1/01.09.2008 г. към Договор за заем от 14.12.2007 г. между същите страни, е бил променен чл.3 от Договора, като страните са уговорили нов срок за издължаване на сумите по договора от 5 години. На 17.03.2010 г. заемателят и ипотекарен длъжник „Топлофикация Ямбол" ЕАД е учредил в полза на заемодателя „Банев- Тежка индустрия" АД договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №93, том I, дело №65, рег.№1163 от 17.03.2010 г. на нотариус №322, РС- Ямбол, вписан в регистрите на СлВ- Ямбол под №113, том I, дело №1398, вх.рег. №2658 от 2010 г. за обезпечаване на предоставената в заем сума в размер на 206 000 лева, ведно с лихвите и разноските по него, за целия период и при всички условия на договора за заем до погасяването й. С Анекс №2/01.09.2014 г., страните по договора за паричен заем от 14.12.2007 г. са уговорили заплащане на нов размер лихва от 6,5 % върху предоставената в заем сума. Заемателят е учредил в полза на кредитора договорна ипотека върху свои недвижими имоти, подробно описани в акта за обезпечаване на всички вземания по договора за наем. Ответникът счита, че е настъпила изискуемост на всички дължими суми от заемополучателя, които са посочени по размер и падеж на задължението за плащането им, като падежът по договора е настъпил на 31.12.2018 г. Поддържа, че договорната ипотека обезпечава вземането на кредитора за главницата и договорената лихва за целия период на кредита до погасяването му. През 2020 г. ипотеката е подновена с молба, вписана с вх. рег.№1064, том 2, стр.3 от 06.03.2020 г. по описа на СлВ- Ямбол. До момента на подновяване на ипотеката, както и до настоящия момент не са извършвани плащания от страна на длъжника по предоставените в заем суми. С молба до СлВ от 21.12.2015 г. било поискано заличаване на учредената договорна ипотека в частта на погасения размер от общо 160 000 лв., но остатъкът от 46 000 лв. и към момента не е погасен, като крайния срок за връщане на заетата сума е до 31.12.2008 г. Ответникът поддържа, че не са налице основания да се приеме, че задължението е погасено по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 116, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че в периода от 31.12.2008 г. до 17.03.2010 г., когато е сключен договора за ипотека, не е изтекъл срок по- дълъг от предвидения в чл.110 ЗЗД. Със сключване на ипотечния акт, ответникът е признал съществуването на дълга и това признание е прекъснало изтеклата до този момент давност. От 17.03.2010 г. е започнал да тече нов давностен срок, като с конклудентни действия от страна на длъжника давността е прекъсвана, като в подкрепа на това ответникът сочи и молбата за частично заличаване на ипотеката от 21.12.2015 г., съставляваща признание на дълга. Признанието по чл. 116, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД според ответника прекъсва давността за признатата част, при което за разликата над сумата от 160 000 лв., за която ответникът потвърждава, че е налице съгласие за заличаване на ипотеката с молба с вх. рег.№11591 от 21.12.2015 г. в СлВ до сумата от 206 000 лв., счита, че не може да бъде прието годно основание за погасяване на задължението, вкл. и погасяването му по давност. По тези съображения ответникът настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен с присъждане на разноски по делото.

В депозираната при условията и в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова 2 молба ищецът е оспорил релевираните от ответното дружество възражения, направени с отговора на исковата молба, като неоснователни. Заявил е, че поддържа предявения иск по основание и размер.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа заявените възражения по основателността на предявения иск с отговора на исковата молба.

В о.с.з. предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца- адв. Д. Д., който в хода на делото по същество акцентира на влязлото в сила решение по т.д. №173/2023 г. по описа на СГС, с което е признато за погасено по давност главното задължение, което е довело и до наличието на предпоставките за заличаване на акцесорното обезпечаващо го ипотечно право. Поддържа се искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

В о.с.з. ответникът не изпраща законен или процесуален представител. В представена по делото писмена молба моли за постановяване на решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.

Поддържа възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

ЯОС, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №93, том I, рег.№ 1163, дело №65 от 17.03.2010 г. на нотариус № 322 на НотК, с район на действие съдебния район на Ямболския районен съд, вписан в регистрите на СлВЯмбол под №113, том I, дело №1398, вх.рег.№2658 от 2010 г., за обезпечаване на предоставени в заем суми от ответника „Банев- тежка индустрия“ АД на ищеца „Топлофикация- Ямбол“ ЕАД по договор за паричен заем от 14.12.2007 г. в размер на 206 000 лв. с краен срок на издължаване 31.12.2008 г. и по договор за паричен заем от 11.01.2009 г. в размер на 500 000 лв. с краен срок на издължаване 31.12.2009 г., ведно с лихвите и разноските по тях, ищцовото дружество е учредило в полза на ответното дружество ипотека върху свои недвижими имоти, находящи се в гр. Ямбол: идеални части от ПИ с идентификатор № 87374.516..1, в едно с построените в имота 23 сгради, всички индивидуализирани подробно в нотариалния акт.

Вписването на договорната ипотека е било подновено въз основа на молба от 06.03.2020 г. на кредитора „Банев- Тежка индустрия“ АД, рег. №1064, том 2, стр.3, н.д. 618, акт №36, том I, рег. №227 на СлВп- Ямбол, като при подновяване на ипотеката са отчетени две предходни частични заличавания, поради продажба на част от ипотекираното имущество.

От изисканото и приложено в цялост по настоящото дело т.д. № 173/2021 г. по описа на СГС, се установява, че предмет на разглеждане по това дело е бил предявеният от „Банев- Тежка индустрия“ АД против „Топлофикация- Ямбол“ ЕАД иск за признаване за установено по отношение на ответника „Топлофикация- Ямбол“ ЕАД, че дължи на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД сумата от 206 000 лв.- връщане на заем съгласно договор за заем от 14.12.2007 г. и Анекс №1 от 01.09.2008 г.към него, с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата от 154 465,00 лв.- договорна лихва за периода от 02.04.2007 г. до 01.09.2014 г.; на основание чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата от 71 896,86 лв.- договорна лихва за периода от 02.04.2014 г. до 17.12.2010 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1323/2020 г. по описа на СРС, 74- ти състав.

С Решение № 260397 от 16.11.2023 г., постановено по т.д. № 173/2021 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 23.02.2024 г., предявените от „Банев- Тежка индустрия“ АД против „Топлофикация- Ямбол“ ЕАД искове, както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи връщане на сумата от 206 000 лв. съгласно договор за заем от 14.12.2007 г. и Анекс №1 от 01.09.2008 г. към него, с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД за признаване за 3 установено, че ответника дължи сумата от 154 465,00 лв.- договорна лихва за периода от 02.04.2007 г. до 01.09.2014 г.; иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД да признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 71 896,86 лв.- договорна лихва за периода от 02.04.2014 г. до 17.12.2010 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1323/2020 г. по описа на СРС, 74- ти състав, са отхвърлени. За да постанови този резултат, видно от мотивите към решението, съдът е приел, че направените от ответника правопогасяващи възражения, че задължението е частично погасено чрез плащане и по давност, са основателни. Прието е, че извършеното плащане на сумата от 160 000 лв. от „Топлофикация- Ямбол“ ЕАД, във връзка с което „Банев- Тежка индустрия“ АД е поискал заличаване на учредената договорна ипотека в частта на погасения размер, е послужило за погасяване на главницата по заема от 14.12.2007 г., като след извършеното плащане, остатъка на дължимата сума по този заем за главница е в размер на 46 000 лева. По отношение на сумата от 46 000 лв.- главница, съдът е отхвърлил иска, като е приел, че задължението в този размер е погасено по давност. Като се е позовал на разпоредбата на чл.119 ЗЗС, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, съдът е отхвърлил като погасени по давност и претенциите за договорна лихва и лихва за забава.