Определение № 2709 от 03.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2709 гр. София, 02.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно дело № 20241100605368 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по частна жалба, наименована „ молба“, изходяща от Д.

Д. В., търпящ наказание вид „ лишаване от свобода“ в размер на две години, постановено по дело № 949/2024г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав.

Оспорва се определение на СРС по горепосоченото дело от 03.07.2024г. с номер 2553. С първоинстанционния съдебен акт в прoизводство по реда на член 306, ал.1, т. 4, предложение второ от НПК СРС е осъдил жалбоподателя да заплати разноските за назначения му служебен защитник – адв. С. Т.Д. при САК за всички фази на проведения наказателен процес, възлизащи в размер на деветстотин и деветдесет лева.

Относно допустимостта на жалбата, лицето, от което пр oизхожда, притежава качеството осъден, възложени са му разноските от протеклия съдебен процес, съответно притежава правен интерес от обжалване на определението на първоинстанционния съд. По отношение на срока за обжалване, уреден в член 342, ал. 1, предложение второ от НПК, то жалбата е депозирана на 25.07.2024г, а препис от съдебния акт на СРС е връчен на осъдения на 19.07.2024г, в рамките на законоустановения седемдневен срок. С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

С жалбата се иска горепосоченото определение на СРС да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като В. не е разполагал с достатъчно средства за упълномощаване на защитник, а му е било разяснено в хода на разследване, че предоставения му служебен адвокат е безплатен.

След обстойно запознаване с частната жалба и материалите по делото, настоящият състав на СГС установи следната фактическа обстановка:

1

НОХД № 949/2024г по описа на СРС, НО, сто и пети състав, е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д. Д. В. като същият е предаден на съд за престъпления по член 196 от НК и член 339 от НК. Делото е приключило с протоколно определение на СРС, в сила от 01.02.2024г, с който акт е одобрено споразумение между подсъдимия и държавното обвинение.

По време на досъдебната фаза на делото, на обвиняемия е назначен служебен защитник – С. Т.Д., с постановление, намиращо се на лист 9, ТОМ № 1 от ДП. Както правилно е отчел първостепенният съд, служебният защитник е осъществявал процесуалното представителство на жалбоподателят в продължение на целият наказателен процес в двете му фази до приключването му, включително в производства по взимане и контрол на мерки за процесуална принуда и в частност за неотклонение.

В определението си по член 306 от НПК с дата 03.07.2024г правилно СРС е посочил, че разноски за служебен защитник се присъждат, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен – съгласно член 189, ал. 3 от НПК. По отношение на разноските, то в ТР № 6/2012г. на ОСГТК експлицитно е въздигнато в изискване реалното им заплащане. Доказателства за това са налице в Решение на НБПП от 19.03.2024г./ л. 81 от СЧ/. Видно от цитираният документ, бюрото за правна помощ е изплатило на адв. Д. възнаграждение в размер на деветстотин и деветдесет лева. Размерът е съобразен с разпоредбите на Наредбата за заплащане на правна помощ като въззивният съд не намира основание за неговата промяна.

Досежно възраженията на осъдения срещу обжалваното определение, то хипотезата, при която е назначен адв. Д., е такава на задължителна защита, на правно основание член 94, ал. 1, т. 6 от НПК. В. към този момент е бил задържан с постановление на прокурор и е било внесено искане за взимане на мярка „ Задържане под стража“ пред компетентния съд. В този случай независимо от материалното положение, а дори и волята на самия подсъдим, делото не би могло да се проведе без участието на адвокат. Още повече, както вече наказателноправната наука е затвърдила, отказът от право на защита е нищожен. Още повече, с пълна сила казусът се обхваща и от задължителната тълкувателна практика на ВКС в ТР № 4/2009г. на ОСНК, която и по силата на член 130, ал. 2 от ЗСВ настоящият състав не би могъл да пренебрегне.

Цитираното решение е безпротиворечиво в заключението си, че осъденият дължи разноските за служебен защитник на НБПП във всички случаи на задължителна защита. Разглеждайки твърдението на осъдения В. за липса за средства за упълномощаване на адвокат, както и за незнание за задължението му да възстанови разходите по защитата си от служебен такъв в случай на осъждане, то в светлината на цитиранато тълкувателно решение на ВКС, СГС ги намира за ирелевантни.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира жалбата, инициирала настоящото производство за НЕОСНОВАТЕЛНА, а определението на СРС от 2

03.07.2024г. по НОХД № 949/2024г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което на осъдения Д. Д. В. са възложени разноските за служебен защитник в размер на 990 / деветстотин и деветдесет/ лева, за правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова счита, че следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на правно основание чл. 345, ал.1, предложение първо от НПК, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС от 03.07.2024г. по НОХД № 949/2024г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което на осъдения Д. Д. В. са възложени разноските за служебен защитник в размер на 990 / деветстотин и деветдесет/ лева.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3