Решение № 176 от 05.03.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1404/2023
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 06.06.2025
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Сливен, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230101404 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. Б. П. срещу З. М. К. и М. Б. Д., с която е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Приети за съвместно разглеждане в производството са и евентуално предявени искове от М. Б. Д. срещу З. М. К. с правна квалификация чл. 189, ал. 1, изр. първо ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
По главния иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът твърди, че придобил собствеността върху процесния имот - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на поземления имот гр. Сливен, м.
„Селището“ , с площ от 2089 кв. м., с начин на трайно ползване: за вилна сграда, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв. м. на един етаж, с предназначение - вилна страда - еднофамилна, на основание Договор за дарение от своите родители Б. П. Б. и М. М. Б. обективиран в Нотариален акт № 82, т. VII, рег. № 10059, н. д. № 845/2012 г. на нотариус Николина Стойчева, с рег. № 123 на НК. Бащата на ищеца - Б. П. Б., придобил собствеността върху имота в режим на СИО със съпругата си М. М. Б. през 1992 г. на основание Договор за покупко 1 продажба, сключен с ответника З. М. К., обективиран в Нотариален акт № 115, т. IV, н. д. № 1388/1992 г. на РС - Сливен. Ищецът излага, че през лятото на 2022 г. разбрал от полицейски служител, повикал го за разпит като свидетел, че през 2008 г. ответникът З. К. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижимия имот на основание наследяване и давностно владение № 125, т. IV, рег. № 6029, н. д. № 492/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, с рег. № 524 на НК. Непосредствено след това ответникът З. К. продал имота на ответницата М. Д. с Договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 126, т. IV, рег. № 6031, н. д. № 528/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, с рег. № 524 на НК. Ищецът твърди, че в периода от 1992 г. до 2012 г. владението на имота се е упражнявало от неговите родители, а след дарението през 2012 г. лично от ищеца или чрез неговите родители. Излага, че ответникът З. К. не е придобил правото на собственост върху имота чрез упражнено давностно владение, поради което и не е прехвърлил собствеността върху имота на ответницата М. Д.. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявения иск. Прави искане, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът да отмени Нотариалния акт № 125, т. IV, рег. № 6029, н. д. № 492/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, с рег.
№ 524 на НК. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът З. К. е подал в срок отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че през 1992 г. е продал имота на Б. П. Б., но заявява, че в периода от 1992 г. до 2008 г. новият собственик не е декларирал собствеността си в Община Сливен, поради което данъците за имота продължил да заплаща ответникът К..
Ответникът излага, че със своите син и дъщеря периодично посещавали имота. Ответникът няколко пъти правил опити да ремонтира оградата и да постави врата на стаята, защото имотът бил разграбван, сигнализирал и органите на РУ на МВР - Сливен, но му било отказано съдействие, защото не е собственик на имота. Ответникът К. описва, че през 2008 г. се консултирал с адвокат и разбрал, че след като плаща данъка на имота и същият е изоставен от собственика, има право да го придобие по давност. Ето защо, ответникът К. се снабдил с нотариален акт и продал имота на ответницата М. Д., която от своя страна придобила собствеността върху имота. На изложените основания ответникът К. моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и претендира присъждане на направените по делото разноски.
2
Ответницата М. Д. също е подала отговор на исковата молба в срок, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излага, че е придобила собствеността върху имота на основание Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 126, т. IV, рег. № 6031, н. д. № 528/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, с рег. № 524 на НК, като към момента на сделката продавачът е представил несъмнени доказателства за собствеността си върху имота, а в СлВп не са били отразени никакви вписвания, разколебаващи извода за принадлежност на пълния обем на правото на собственост в лицето на продавача. Ответницата излага, че упражнява фактическата власт върху имота от момента на придобиването на собствеността върху него през 2008 г. В условията на евентуалност заявява, че е придобила собствеността върху имота на първично придобивно основание, а именно изтеклата в нейна полза придобивна давност, тъй като ответницата има качеството на добросъвестен владелец, получил владението върху имота на основание действителна правна сделка, като при сключване на договора за покупко-продажба не е знаела и не е могла да узнае дали прехвърлителят е действителен собственик на имота. На изложените основания моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
По евентуалните искове с правна квалификация чл. 189, ал. 1, изр. първо ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД ищцата М. Д. твърди, че при сключване на Договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 126, т. IV, рег. № 6031, н. д. № 528/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, с рег. № 524 на НК е заплатила на продавача З. К. цената на имота в размер на 21855,40 лв. В случай, че съдът уважи предявения установителен иск по чл. 124 ГПК, ищцата ще бъде съдебно отстранена от имота и в качеството си на евинциран купувач има право по чл. 189, ал. 1 ЗЗД да поиска разваляне на договора. Ето защо моли исковата й молба да се счита за волеизявление за разваляне на договора поради пълно неизпълнение на дължимата престация от страна на продавача по договора да прехвърли собствеността върху имота на купувача.
С оглед развалянето на договора за продажба от 19.12.2008 г., отпада с обратна сила основанието на продавача да задържи получената продажна цена, заплатена от купувача. Ето защо, ищцата моли за уважаване на предявените искове за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, 3 обективиран в Нотариален акт № 126, том IV, рег. № 6031, дело № 521/2008 г. на Нотариус Райна Стойнева, рег. № 524 на НК и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 21855,40 лв., представляваща заплатена продажна цена по договора, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ищцата претендира и присъждане на направените по тези искове разноски.
Ответникът З. К. е подал отговор на предявената срещу него от ищцата М. Д. искова молба, с който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Излага, че е придобил собствеността върху процесния имот на основание придобивна давност чрез упражнено давностно владение в периода от 1996 г. до 2008 г., като при сключване на договора за продажба с ищцата М. Д. през 2008 г. е изпълнил пълно и точно задължението си по договора за прехвърляне на правото на собственост върху имота на купувача М. Д.. Наред с това заявява, че ищцата М. Д., в качеството си на добросъвестен владелец, е придобила собствеността върху имота на основание придобивна давност чрез упражнено давностно владение върху имота в петгодишен период след закупуването му през 2008 г. Предвид изложеното счита, че предявеният главен установителен иск следва да бъде отхвърлен, а евентуално предявените срещу него искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД не следва да се разглеждат от съда по същество. Предвид изложеното, моли ищцата по исковете да бъде осъдена да му заплати направените разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.
Ответникът З. К., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на предявения главен иск и моли да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Ответницата М. Д., редовно призована, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за 4 неоснователност на предявения главен иск и моли да бъде отхвърлен.
Евентуално, в случай на уважаване на главния иск, моли да бъдат разгледани и уважени предявените от нея срещу ответника К. искове. Претендира направените по делото разноски.
Страните са депозирали и подробни писмени защити по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 115 от 21.05.1992 г., т. IV, дело № 1388/1992 г. на РС - Сливен, ответникът З. М. К. продал на Б. П. Б. собствения си недвижим имот - полски имот, находящ се в местността „Селището“ в землището на гр. Сливен, състоящ се от 2 дка, с пл.
№ 259, ведно със застроената в имота вила върху 30 кв. м. площ.
С Договор за дарение от 01.11.2012 г., обективиран в Нотариален акт № 82, т. VII, рег. № 10059, н. д. № 845/2012 г. на нотариус Николина Стойчева, с рег. № 123 на НК, Б. П. П. и М. М. Б. дарили на сина си П. Б. П. процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, с адрес на поземления имот гр. Сливен, м. „Селището“ , с площ от 2089 кв. м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв. м. на един етаж, с предназначение - вилна страда.
По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на наследяване и давностно владение № 125 от 19.12.2008 г., т. IV, рег. № 6029, н. д. № 492/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, с рег. № 524 на НК, ответникът З. М. К. бил признат за собственик на 1090/2090 ид. ч. от процесния имот, а с Договор за покупко-продажба от 19.12.2018 г., обективиран в Нотариален акт № 126, т. IV, рег. № 6031, н. д. № 528/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, ответникът З. М. К. продал имота на ответницата М. Б. Д. за сумата от 21855,40 лв.
От представените от ответника К. удостоверение за наследници и преписи на нотариални актове се установява, че на 29.09.1975 г. бащата на ответника З. К. бил признат за собственик по покупка и давностно владение на лозе и овощна градина в местността „Селището“ с площ от един декар. На 23.07.1991 г. ответникът З. К. бил признат за собственик по давностно 5 владение и наследство на 1000/2000 ид. ч. от имота. Видно от представената справка от Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Сливен, партидата на ответника за имота в местността „Селището“ била закрита на 31.12.2018 г.
От представената от ответницата М. Д. справка от Агенция по вписванията се установява, че Нотариалният акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на наследяване и давностно владение № 125 от 19.12.2008 г., т. IV, рег. № 6029, н. д. № 492/2008 г. на нотариус Райна Стойнева, и Нотариалният акт за продажба на недвижим имот № 126, т. IV, рег. № 6031, н. д. № 528/2008 г. на нотариус Райна Стойнева били надлежно вписани в имотния регистър.
Видно от приетия по делото препис на Определение № 924 от 23.10.2023 г. по ч. н. д. № 1261/2023 г. по описа на СлРС се установява, че по жалба на ответницата М. Д. от 26.05.2022 г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Наказателното производство било прекратено с постановление на прокурора поради липса на осъществено престъпление от общ характер и поради изтекла погасителна давност, като със своето определение съдът отменил постановлението в частта, с която било прекратено производството на основание липса на осъществено престъпление от общ характер и потвърдил постановлението в частта за прекратяването на основание изтекла погасителна давност.