Решение № 42 от 15.04.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 85/2023
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 11.01.2025
- Състав
- Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.430 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. гр. ***, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20233200900085 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от искова молба от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу Е. Н. В., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, ул. „****“ № 2, вх.Б, ет.1, ап.4, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата банка следните вземания, за които е издадена Заповед № 783 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.06.2022г. по ч.гр.д. № 1690/2022г. по описа на Районен съд – ***:
31 071.69 лева, представляваща неиздължена главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2022г. до окончателно плащане;
1877.79 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.06.2021г. – 29.05.2022г.;
158.07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2021г. до 29.05.2022г.;
77.68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.05.2022г. до 08.06.2022г.
1
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и ответника, като кредитополучател бил сключен договор за кредит за текущо потребление на 01.08.2018г., съгласно който банката отпуснала на ответника сумата от 40000 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Договорена била дължимата от кредитополучателя лихва – променлив лихвен процент в размер на 7,15% годишно, който е формиран от „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинствата, със срок на 1 до 2 години“, който към момента на подписване на договора е имал стойност 0,220% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,930% при изпълнение на условията по програма „ДСК лидер“, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и договореният лихвен процент се увеличавал чрез надбавката до максимална стойност лихвеният процент, приложим при стандартните потребителски кредити. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 20-то число на месеца.
„Банка ДСК“ АД изпълнила задължението си по договора и на 01.08.2018г. кредитът бил предоставен безкасово на кредитополучателя по посочената в договора негова разплащателна сметка, по която следвало да се извършва и обслужването на кредита.
Последното плащане по кредита било на 19.07.2021г., когато били внесени 500 лева, след което липсвали плащания. Налице била забава над 90 дни при плащане на суми по кредита, като банката предприела действия по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – изпратена била поканауведомление до ответника, връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК, с която ищецът направил изявление, че счита остатъка от кредита за изцяло предсрочно изискуем.
След получаване на уведомлението задължението си по договора за кредит. ответникът не изпълнил
На 08.06.2022г. банката подала по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл.417 ГПК.
2
По заявлението било образувано ч.гр. д № 1690/2022г. по описа на Районен съд – ***, искането на банката било уважено и били издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на основание представената с исковата молба покана – уведомление на 08.04.2022г., ищецът заявява, че с предявяване на исковата молба обявява предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за кредит в размер на пълния му неплатен остатък.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковете се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни.
Оспорва се наличието на облигационни правоотношения между Е. Н. В. и „ Банка ДСК“ АД, възникнали по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2018г. Оспорва се също, че приложените към исковата молба Договор за кредит за текущо потребление, Общи условия, Погасителен план и ГПР съдържат подпис на ответника и се прави искане за откриване на производство по чл.193 ГПК.
Въвеждат се възражения за недействителност на процесния договор за кредит, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от Закона за потребителския кредит.
Договора и елементите към него не били изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, тъй като върху договора били вписвани данни с ръкописен текст.
В отговора се поддържа, че ищецът претендира кумулативно договорна лихва и лихвена надбавка за забава за един и същи период, което противоречало на основания принцип на гражданското право, забраняващ неоснователно обогатяване.
Оспорва се също настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Липсвало валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, а в исковото производство ответникът се представлявал от особен представител и изявлението в исковата молба за обявяване на предсрочна изискуемост също не можело да се счита за достигнало до ответника.
3
В допълнителна искова молба ищецът заявява, че ще се ползва от оспорените от ответника документи – Договор за кредит за текущо потребление, Общи условия, Погасителен план и ГПР.
Посочва, че ответникът е погасявал задълженията си по кредита за известен период от време, което също било показателно за действителното сключване на договора и изпълнението на задълженията на банката по него.
Изискването за размер на шрифта не следвало да се преценява механично, а с оглед възможността на потребителя да прецени обхвата на своите задължения по договора, като приложението на санкцията по чл.22 ЗПК само на основание размера на шрифта било непропорционално тежко.
Разпоредбите на чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК касаели договори за кредит овърдрафт и били неотносими към процесния договор за кредит.
Уговорената клауза за лихва за забава само върху просрочената главница в размер на 10% била в синхрон с правните норми.
Неоснователно се явявало и възражението, че не била настъпила предсрочната изискуемост. Изявлението на банката било връчено на кредитополучателя преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а дори да се приемело за ненадлежно връчено, то с връчването на препис на исковата молба изявлението отново следвало да се счита за достигнало до ответника и породило целените от банката правни последици.
В отговор на допълнителната искова молба са изложени съображения на особения представител на ответника за оспорване на подписите положени за последния в представените с исковата молба документи.
В открито съдебно заседание ищецът моли за уважаване на предявените искове като доказани от назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, която установявала предоставянето на кредита, погасяването на задълженията на ответника за известен период от време и размера на непогасените му задължения по договора. Процесуалния представител на ищеца поддържа, че уведомление за предсрочна изискуемост е връчено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което и банката имала право да търси цялата сума по договора за кредит. Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
4
Изразява становище, че заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза установява сключването на договор за банков кредит, изпълнението на задълженията на банката по него и частичното изпълнение на кредитополучателя, но не било установено, че кредитополучател и лице, получило сумата по кредита бил именно ответникът. Поддържат се и направените с отговора на исковата молба възражения.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С исковата молба са представени заверени за вярност копия от Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2018г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Погасителен план и ГПР към договора /л.6-11/.
Върху всеки един от посочените документи е положен подпис за ответника Е. Н. В..
В чл.183 ГПК е предвидена възможността страните да представят документи в заверен от тях препис, но с изрично условие, че при поискване страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него.
С отговора на исковата молба е оспорена истинността на представените от ищеца документи, като с Определение № 390/14.11.2023г. ищецът е задължен от съда да представи оспорените документи в оригинал. Срокът за представяне на документите в оригинал е продължаван от съда няколкократно до 16.02.2024г., като с протоколно определение от 15.03.2024г. оспорените документи изрично са изключени от доказателствата по делото в съответствие с нормата на чл.183 ГПК, като е оттеглено определението на съда, с което са допуснати съдебно-почеркова и съдебнотехническа експертиза за изследване истинността на документите и изпълнението на изискванията за вид и размер на шрифта на договора и приложенията към него по ЗПК.
При постановяване на протоколното определение от 15.03.2024г. е съобразено изричното оспорване на документите от ответника, задължението на ищеца да представи същите в оригинал и невъзможността на страната да 5 изпълни това задължение в продължителен период от време след образуване на заповедното производство и след получаване на изрични указания от съда за представяне на документите в оригинал. С оглед изричното определение за изключване на оспорените документи на основание чл.183 ГПК тяхното съдържание не следва да бъде обсъждано и преценявано при разрешаване на спора между страните.
С исковата молба е представена и покана – уведомление от 21.02.2022г., с която ищцовата банка отправя изявление до ответника, че поради забава в погасяване на задълженията му по Договор за банков кредит от 01.08.2018г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Поканата е връчена чрез ЧСИ № 739 Слави Сербезов, който в констативен протокол от 09.04.2022г. е отразил извършените действия по връчване на поканата чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на ответника Е. Н. В.. Съдебният изпълнител е удостоверил извършването на необходимия брой посещения на адреса, установяването, че жилището е продадено от две години и там живее друго семейство, както и липсата на данни за работодател и телефон на ответника.
Съдебният изпълнител е удостоверил спазването на изискванията по чл.47 ГПК за връчване на поканата – уведомление чрез залепване на уведомление по регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника, поради което и същата следва да се счита за получена от ответника по силата на изрично предвидената в закона фикция за това.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-икономическа експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че на 01.08.2018г. банкова сметка с IBAN **** и титуляр Е. Н. В. е заверена със сумата от 40000 лева, с основание „усвояване КТП“. Вещото лице посочва, че кредита се е отчитал в ищцовата банка по заемна сметка № 25466646, като в периода от 20.08.2018г. до 16.09.2021г. по нея са постъпили суми в общ размер на 16606.83 лева.
Дадено е заключение относно размера на дължимите суми по договора за кредит според счетоводните записвания на банката и според установеното при изчисленията на вещото лице, което е описало и ползваните данни за направените изчисления. В табличен вид е представена справка за дължими суми по договора за кредит за текущо потребление от 01.08.2018г. към датата 6 на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към датата на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението.