Решение № 4656 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4656 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100101249 по описа за 2023 година

Предявен са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то /КЗ/ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Ищцата – Т. Н. Д. твърди, че на 02.09.2020г., около 12:35 часа, в гр.

София, ж. к. Люлин 3 в района на паркинга на бл. 432 настъпва ПТП между: т.а. марка „ивеко“, модел „35 Ц 15“ е per. №*******, управляван от Т.П.Г. и пешеходеца — Н.Т. Д.. С присъда №19/20.10.2021г. постановена по нохд №3048/2021г. по описа на СГС, Н. О., 25 състав е признато, че виновен за настъпване на описаното ПТП е водача на товарния автомобил, който при движение на заден ход прегазва пешеходеца. Ищцата посочва, че е дъщеря на починалия пешеходец. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП за товарния автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника. На 13.04.2022г. ищцата е депозирана претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП. Ответникът е изплатил на ищцата сумата от 60 000 лв. като обезщетение на 23.08.2022г.

Ищецът счита, че справедливото обезщетение за настоящия случай е сумата от 150 000 лв. Ищцата посочва, че е единствено дете, цял живот е живяла в общо домакинство с баща си и той е бил останал нейн единствен жив родител.

Посочва, че през целия й живот баща й е бил нейна морална и житейска опора, помагал й е във всичко и я е подкрепял. Ищцата описва, че след инцидента е станал затворена, отказва да общува с други хора извън семейния й кръг - деца и внуци, станала е по - неуверена и несигурна. Болката на 1 ищцата е засилена и поради факта, че смъртта е настъпила по този начин и тя не е могла да се сбогува с баща си. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:

- 90

000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 13.04.2022г. /датата, на която е депозирала искане до ответника за заплащане на обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата, - 2 966, 90 лева - представляваща обезщетение за забава върху главницата от 60 000 лв./която е изплатена от ответника на ищеца на 07.10.2022г. – съгласно молба – уточнение от 19.01.2024г./ в размер на законната лихва за периода 13.04.2022г. - 07.10.2022г., както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 141/. В това заседание процесуалният представител на ищеца е направил и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ЗАД „ОЗК – З.“ АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Ответникът поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което се изразява в това, че е имал е обективна възможност да възприеме товарния автомобил и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на процесното ПТП. Поддържа, че с получаване на сумата от 60 000 лв. като обезщетение ищецът се е съгласил с неговия размер. Относно претенцията за лихва се поддържа, че същата се дължи от момента на поканата, а това е направено едва с получаване на отговор на исковата молба - 09.05.2023г. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, като му се присъдят направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 136/. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно товарния 2 автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,

- настъпване на процесното ПТП и

- починалото от процесното ПТП лице е баща на ищцата.

По делото е представена Присъда № 19 от 20.10.2021г., постановена по н.о.х.д. № 3 048/2021г. по описа на СРС, Н. О., 25-ти състав, с която Т. П.Г. е признат за виновен в това, че на 02.09.2020 г. около 12:35 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ивеко”, модел “35 Ц 15” с рег.№ ******* в ж.к. ******* на паркинга пред блок 432 при движение на “заден ход” с посока от ул.’’Райко Даскалов” към ул.”Батошево” нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал.2 от ЗДвП, като по време на движението си назад реализирал пътно транспортно произшествие с пешеходеца Н.Т. Д. и по непредпазливост причинил смъртта му.

На страници 57-63 е представена писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че на 13.04.2022г. ищцата е предявила до ответника искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди относно процесното ПТП, като последният е определил и изплатил сума в размер на 60 000 лева.

По делото на страници 69-70 е представен амбулаторен лист и рецепта, от които се установява, че на 06.02.2023г. ищцата е посетила д-р К.С. – психиатър, като последният е назначил медикаментозна терапия.

По искане на ответника пред настоящия съдебен състав е допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и пълно. Вещото лице посочва, че водачът на товарния автомобил е имал видимост само чрез външните ляво и дясно огледала. Не е имал видимост в пространството, намиращо се зад задната част на каросерията на автомобила, където се е намирал пешеходецът и затова е бил ударен и повален на асфалта. Вещото лице посочва, че при произшествия на заден ход на автомобила не се изследва предотвратимост на удара и ПТП чрез опасна зона, тъй като единствено водачът а автомобила следва да осигури безопасност на маневрата си още преди да я започне и по време на изпълнението й. В разглеждания случай водачът а товарния автомобил няма видимост зад задната част на автомобила си, затова правилните му действия са да си намери помощник, който да го ръководи и сигнализира при поява на опасност. Появата на пешеходец в зоната на паркинг с напречно разположение на автомобилистите не е неочаквано събитие, а от техническа и професионална гледна точка е очаквана опасност.

Вещото лице обосновава извод, че ако пешеходецът е бил разположен с лице към автомобила или напречно-странично на него, пешеходецът е имал възможност да вижда приближаващият го автомобил. Ако е бил с гръб към 3 него е имал възможност само да чува шума от двигателя и гумите на автомобила, и е бил добре със слуха. В този случай, пострадалият е имал възможност да излезе извън коридора на движение на автомобила. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че има изградени тротоари, които обикалят целия паркинг.

По искане на ищцата пред настоящия съдебен състав са изслушани свидетелите Ц.В. Д. и И.Ц. Д..

Свидетелят Ц.В. Д. – дъщеря на ищцата, сочи в показанията си, че приживе дядо Н. Д. живял в едно домакинство с единствената си дъщеря – Т. Д.. Имали близки отношения, разбирали се добре. Когато разбрала за инцидента, ищцата припаднала. Била в шок, отказвала да приеме. Преживява го тежко, всеки ден плаче. Свидетелят сочи, че приживе Н. не е имал проблем със зрението и със слуха. Т. често посещава гроба на баща си. След инцидента Т. спряла да общува, има проблеми със съня, сънува кошмари, спряла да се храни. Ищцата посещава психолог, ходила и на психиатър, приема антидепресанти.

Свидетелят И. Д. – внук на ищцата, сочи в показанията, че ищцата припаднала, когато разбрала за случилото се. Била съкрушена, тъжна, депресирана. Посещава психолог, приема антидепресанти и се възстановява.

Н. и Т. живели заедно, помагали си. Имали близки отношения. На погребението на Н., на ищцата прилошало. Тежко приема загубата на баща си.

При така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Относно предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то /КЗ/ за претърпени неимуществени вреди

Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. претърпени вреди от ищеца - описаните в исковата молба;

3. причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на бащата на ищцата;

4. на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,

5. представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета и

6. какви отношения са съществували между ищеца и пострадалия преди настъпване на процесното ПТП,

- в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

4

1. съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - че пострадалото лице е имало обективна възможност да възприеме товарния автомобил и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на процесното ПТП.

По делото е представена влязла в сила присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.

От представената и описана по-горе писмени доказателства, се установява, че ищцата е предявила писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 13.04.2022г., както и че последният е определил и заплатил на 07.10.2022г. по посочена от ищеца банкова сметка сума в размер на 60 000 лева.

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.

52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии формират съдържанието на понятието "справедливост", което е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка 5