Решение № 776 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря ИвА. Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330206323 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 67/01.10.2025г. на Кмета на Община Раковски, с което на А. Г. М., ЕГН **********, на основание чл. 36, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на общиствения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на Община Раковски /НПООРЧОИОБДТОР/, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6, т. 2 от НПООРЧОИОБДТОР.

Жалбоподателят А. Г. М., обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, несъобразено с фактическата обстановка по делото, като излага доводи в тази насока. Редовно и своевременно призована не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от адв. Х., която поддържа жалбата си и отново моли за отмяна на обжалваното НП.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като декларира че е поела защитата безплатно тъй като жалбоподателката е социално слаба и 1 майка на болно дете.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав прие че от фактическа страна се установи следното:

А. М. е жител на гр. Раковски. Същата е майка на В. М. която към 07.07.2025г. била на 14 години. На посочената дата, непълнолетното момиче се прибрало в дома си в неадекватно състояние. Жалбоподателката много се разтревожила от вида на дъщеря си. Тъй като момичето не споделило нищо, тя го оставила да заспи. След като се събудило от сън, тя оставила съпруга си да поговори с нея за да разбере какво се било случило. Жалбоподателката излезнала от дома си, с другото си дете, което страдало от аутизъм. Така семейството разбрало че приятеля на момичето – М.М.М. от гр. Раковски, бил му предоставил наркотични вещества.

В близост до дома си, жалбоподателката видяла приятеля на дъщеря си и неговото семейство. Между нея и семейството на М. възникнал скандал, по време на който имало груби думи и нецензурни изрази употребени от жалбоподателката М.. Същевременно семейството на М. нападнало жалбоподателката, и, й причинило лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания в областта на главата, десен и ляв горен крайник, гръдния кош и десен долен крайник.

Жалбоподателката отишла в съдебна медицина и си извадила СМУ № 836/2025г. от 08.07.2025г. в което било отразени посочените телесни увреждания.

Тъй като състоянието на непълнолетното дете В. М. се влошило, на 08.07.2025г. то било прието в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св.

2

Георги“. В епикризата предоставена на родителите при изписването й, било отразено че поставената окончателна диагноза е лечение на отравяния и токсични ефекти от Канабис /производни/. За това че на непълнолетното й дете, били предоставени наркотични вещества от М. М., жалбоподателката сигнализирала РП Пловдив.

На 23.07.2025г. от св. Х. К. – служител на РУ Раковски, бил съставен АУАН № 93/23.07.2025г., с бланков № 815308, срещу А. Г. М. за извършено на 07.07.2025г. нарушение на чл. 6, т. 2 от НПООРЧОИОБДТОР изразяващо се в участие в скарвания и скандални действия с които се нарушава спокойствието на кражданите в ромската махала на гр. Раковски, непристойно и неморално поведение изразяващо се в жестове и словесни изрази спрямо М.М.М., ЕГН ********** от гр. Раковски и неговото семейство. Акта бил съставен от св. К., който не е очевидец на случилото се и в присъствието на негов колега, свидетел на съставянето на акта. Той бил подписан от жалбоподателя, която не направила възражения. Преси от акта бил връчен на жалбоподателя, за което била оформена надлежна разписка.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 2 от НПООРЧОИОБДТОР, на основание чл. 36, ал. 2, т. 7 от НПООРЧОИОБДТОР.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Х. Г. К., заявява че поддържа констатираните в АУАН обстоятелства, но че той не е очевидец на случилото се, нито неговия колега свидетел по акта. Завявява че акта е съставен във връзка с извършена проверка за възникнал скандал между жалбоподателката и едно момче. Свидетелят заяви че не може да каже какво било неморалното и неетично поведение на жалбоподателяката, тъй като не бил запознат. Свидетеля заяви че не знае подробности за случая, както и че не знае кой точно е водил преписката. Съдът кредитира напълно показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са ясни, обективни и логични и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства – АУАН.

Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства – жалба до РП Пловдив от 07.07.2025г., СМУ № 836/25г. на А. Г. М., Епикриза на В. М. от клиника по 3 педиатрия.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН е съставен от лице посочено в чл. 35 от НПООРЧОИОБДТОР, а НП е издадено от Кмета на Община Раковски, съобразно указаното в чл. 37 от НПООРЧОИОБДТОР.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По делото се установи че действително на 07.07.2025г. жалбоподателката М. е участвала с скарване с М. М. и неговото семейство.

Установи се и обстоятелството че причината за това било лошото здравословно състояние на нейната 14 годишна дъщеря която споделила че е пушила цигара предоставена й от приятеля й, М. М.. Установи се и че на жалбоподателката са били нанесени телесни повреди при възникналото сбиване както и че здравословното състояние на дъщеря й довело до хоспитализирането й в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“ за лечение на интоксикация от наркотични вещества. Описаната по-горе фактическа обстановка се установи от писмените доказателства ангажирани от жалбоподателката. На база на така установената фактическа обстановка, съдът приема че макар и да е участвала в скарване, то това е станалао за да защити пострадалото си дете. Посоченото води до извод за намалена обществена опасност както на нарушителката, така и на извършеното от нея деяние. Съвсем разбираемо е било за една майка, виждайки неадекватното състояние на своята дъщеря, тя да се притесни и да потърси сметка от човека за който предполага че е виновен за случилото се. Действията на жалбоподателката не са били насочени срещу обществения ред, а пряко срещу М.. Водещ в случая е личния мотив и именно поради това и извършеното би следвало да се приеме за маловажен случай.

На следващо място, от описанието на нарушението направено в АУАН и НП не може с категоричност да се установи какво точно се е случило и какви действия са били предприети от жалбоподателката, като бланкетното преповтаряне на нормата от наредбата която се твърди че е нарушена, в конкретния казус не е достатъчно за да се прецени дали е налице извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от НПООРЧОИОБДТОР. Липсва яснота какъв е повода за възникналото сбиване, какви точно жестове и думи са били 4 предприети от жалбоподателката и спрямо кого. Наказващия орган не можа да докаже в какво се е изразило скандалното поведение на жалбоподателката.

Съдът напълно споделя и възражението сторено от страна на жалбоподателката че при съставянето на Актът, в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Алинея 1 на посочената разпоредба указва че за установяване на административното нарушение АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.

Съобразно ал. 3 на посочената разпоредба единствено при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай АУАН е съставен от лице което не е било очевидец на извършеното нарушение, нито на установяването му, и в присъствието на един свидетел на съставянето на акта. Посоченото в чл. 40 от ЗАНН изискване не е случайно. То е свързано с необходимост да бъдат установени свидетели на нарушението които да могат да докажат извършването на нарушението.

Изискването за наличие на двама свидетели е императивно в хипотезата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН, която изисква актът да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, когато липсват свидетели при извършването или установяването на нарушението, която хипотеза не е приложима в конкретния казус. По делото се установи че е имало сегнал на който са се отзовали полицейски служители които пряко са възприели ситуацията. Те не само не са били свидетели по съставения АУАН, но и изобщо не се знае кои са тези служители. Именно положен подпис от свидетел-очевидец е изискването, което в най-голяма степен гарантира истинността на констатираните факти.

При наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране, в акта за установяване на административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на административно-наказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина /Постановление № 10 от 28.09.1973 г., Пленум на ВС/. И в конкретния случай, от страна на възиваемата страна не са предоставени никакви доказателства които да са в подкрепа на съставения АУАН, а той се оспорва от жалбоподателя. По делото се установи гледната точка на жалбопадетялката за развилата се ситуация, но не се устанои какво е 5 било констатирано при извършената проверка. Целия комплекс от нарушения извършени при докментирането на нарушението за което е издадено обжалваното НП, и допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, водят до извода че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като нарушението за което е издадено НП остана недоказано по делото и тъй като са допуснати съществени процесуални нарушение. Разпитания актосъставител се оказа че не е запознат със случая, като не е присъствал при установяването на нарушението. Показанията му не допринесоха за изясняване на развилите се събития.

Настоящият съдебен състав счита, че дори и да се приеме че е осъществен състава на административното нарушение, в конкретния казус не следва да се ангажира административната отговорност на санкционираното лице, тъй като са налице предпоставките за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид /чл.93, т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/. В конкретния случай се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – тежкото здравословно състояние в което е попаднала 14 годишната дъщеря на жалбоподателката под въздействието на вещества които тя е предполагала че са били предоставени на детето именно от М. М., обстоятелството че жалбоподателката е била нападната и е следвало също да се защитава, прие което са й били нанесени телесни повреди., липсата на данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя. Тези обстоятелства сочат на по-ниска степен на обществена опасност на соченото нарушение и дават основание за извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При това положение налагането на имуществена санкция, би се се явило несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Така или ииначе обаче в случая по делото не се доказа по безспорен начин какво точно се е случило при възникналия скандал, и нарушението остана недоказано от страна на наказващия орган.