Разпореждане № 70112 от 07.06.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 70112 гр. С., 07.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно гражданско дело № 20231110128907 по описа за 2023 година

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от „С.К.“ ООД, срещу Р. Т. В. за сумата от 300лв., представляваща задължение по договор за паричен заем №744101/30.09.2022г. ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 15,34 лв. за периода от 30.09.2022 г. до 16.12.2022г., неустойка поради непредставяне на поръчителство или банкова гаранция в размер на 91,66лв. за периода от 30.09.2022г.-16.12.2022г., лихва за забава в размер на 22,17лв. за периода от 01.12.2022г.-01.05.2023г.., неустойка за забава в размер на 75лв. и разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 260 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава 1 принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 91.66 лева. Макар сама по себе си претендираната сума да е малка, се касае за вземане, произтичащо от нищожна клауза, което се явява недължимо. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 149806/30.05.2023г. на „С.К. “ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Т. В. в частта за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 91,66лв. за периода от 30.09.2022г.-16.12.2022г.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2