Определение № 332 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002900695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по КЖ от страна на процесуалния представител на сдружение „Следваща стъпка“ ЕИК 177195845 срещу решение № 1348 / 11.11.2022 г. по в.гр.дело №1054/22 г. на САС-ГО , с което е потвърдено решение от 07.01.2022 г. по гр.д. № 2067 /21 на СГС, ГО с което с а били уважени предявените от Ц. –София БУЛСТАТ 130047747 срещу сдружение „Следваща стъпка” кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14760 евро, представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание (Договор за финансова подкрепа № 2018-1- BG01-KA105047761/30.05.2018 г.), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., до окончателното й заплащане, както и за заплащане на сумата от 1363,21 лв. – законна лихва за забава върху главното парично притезание, изтекла за периода от 31.08.2020 г. до 16.02.2021 г..

Навеждат се оплаквания за обоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по КЖ изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения:

С Договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA1051 047761/30.05.2018 г., сключен между страните спора, се установява, че по одобрения образователен проект „Традиции и перспективи”, по програма „Еразъм+” финансиращ орган се явява и щ е ц ъ т Ц.

–София, координатор(бенефициер) е ответникът сдружение „Следваща стъпка”, а друг бенефициер се явява „London Mobility Company 2000” Ltd (този факт се установява от проектното предложение – раздел „Партньорски организации”; в Приложение II, Анекс II). Съгласно клаузата, уговорена в чл. I.4.1. от договора, финансиращият орган – ищецът (Националната агенция), следва да заплати на ответника (координатора) авансово определена сума, която е насочена към финансиране на бенефициерите (третите ползващи се лица от това финансиране – изпълнители по одобрения проект). Според въззивния съд, договорът между Националната агенция и координатора и договорът между координатора и бенефициера разкриват една неразривна връзка, един правен и житейски конекситет , с цел да се постигне социалното назначение на извършеното публично финансиране, което се разкрива и от клаузата, уговорена в чл. II.25.1.18 от договора, съгласно която Националната агенция може да изиска непосредствено от бенефициерите (третите ползващи се лица – изпълнители по проекта) да предоставят за нуждите на надзорната дейност на финансиращия орган „всякаква информация”, а когато проверка или одит започва след плащането на баланса, тази информация се предоставя от „съответния бенефициер” и в случай че те откажат тази информация, Националната агенция може да счете за недопустими всички разходи, които не са достатъчно обосновани с представената от бенефициера информация и за недължима всяка единична сума, която не е достатъчно обоснована с представената от бенефициера информация. Тази неразривна правна връзка в отношенията между всички правни субекти, заели се да осъществяват целите на съответната образователна програма, финансирана от фондовете на ЕС, според съда, е подчертана и от уговорките в сключения на 24.06.2018 г. между координатора (ответника) и третото ползващо се лице (бенефициера – изпълнителя по проекта) - „London Mobility Company 2000” Ltd, и поконкретно от клаузите на чл. 10 от договора („Прекратяване на договора”) .

Така в чл. 10, б. „г” е уговорено– „в случай че бенефициерът установи или има сериозни подозрения за осъществяването на измама, корупция, участие в престъпна организация или други незаконни действия, неблагоприятни от гледна точка на финансовите интереси на ЕС, от страна на бенефициера или свързано с него физическо или юридическо лице или на техен представител, вкл. за извършване на опит и приготовление за горните действия”; чл. 10, б.

„д” – „в случай че бенефициерът установи предоставяне на неверни декларации, данни и твърдения относно изпълнението на договора, в това число и нарушения относно изискванията за предотвратяване на конфликт на интереси”. По този начин координаторът е обезпечил своите интереси по договора с финансиращия орган, а именно да изпълни своите задължения, уговорени в Общите условия към процесния договор .Съгласно чл. II.5.2.

„бенефициерите уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация, която 2 представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси”. Те незабавно предприемат всички необходими мерки за коригиране на тази ситуация” (в чл. II.1 от Общите условия страните са изяснили понятието на следните термини: „конфликт на интереси” – „положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициер е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционален живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора”; „измама” – „всяко преднамерено действие или бездействие, което засяга финансовите интереси на Съюза и е свързано с използването или предоставяне на фалшиви, неверни или непълни отчети или документи, и с неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение”; „нередност” – всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, което произтича от действие или бездействие на бенефициер и което засяга или ще засегне бюджета на Съюза”; „ свързано лице” – „всяко лице, което има правото да представлява бенефициера или да взима решение от негово име”). Неизпълнението на тези правни задължения е прието от страните за толкова съществено, че то би породило потестативното право за разваляне на договора между финансиращия орган и координатора – арг. чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия – „Комисията може да прекрати договора или участието на един или няколко бенефициери, ако Комисията разполага с доказателства, че бенефициер или свързано с него лица са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по предоставяне на средства или по време на изпълнението на договора, вкл. когато този бенефициер или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали изисканата информация”. На база горните уговорки въззивният съд е извел правния извод, че ответникът-координатор е обещал третото лице – бенефициерът-изпълнител „London Mobility Company 2000” Ltd, да действа добросъвестно в „в рамките на процедурата по предоставяне на средства или по време на изпълнението на договора”, който трябва да предоставя всяка съществено информация до Националната агенция, свързана с пораждане или вероятност за пораждане на конфликт на интереси. Позовал се е и на правната норма, уредена в чл. 23 ЗЗД, която урежда възможност на страна по договора да обещае задължението или действието на едно трето лице като отговаря спрямо отсрещната страна за изпълнението от страна на това трето лице, като е приел за такова бенефициера „London Mobility Company 2000” Ltd) , и че координаторът носи отговорност като при неизпълнение за свое задължения . В изпълнение на това обещание координаторът е сключил договор с бенефициера, по силата на който „London Mobility Company 2000” Ltd е поело правно задължение да уведоми координатора за всяко обстоятелство, което поражда дори и „сериозни подозрения” за осъществяването на измама или други незаконни действия, неблагоприятни от гледна точка на финансовите интереси на ЕС, от страна на 3 бенефициера или свързано с него физическо или юридическо лице или на техен представител, вкл. за извършване на опит и приготовление за горните действия”, както и когато установи предоставяне на неверни декларации, в това число и нарушения относно изискванията за предотвратяване на конфликт на интереси. В основния договор с ищеца , координаторът е обещал в клаузата на чл. II.5.2. задължението на бенефициерите да уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси, като неизпълнението на това задължение („обещание”) представлява съществено за страните по договора нарушение, обуславящо възникването на преобразуващото право с едностранно волеизявление ищецът да развали с обратна сила договора на основание чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия.

От своя страна координаторът е поел задължение да информира Националната агенция - лично или чрез бенефициера, за всяко съмнение („подозрение”) за наличие на конфликт на интереси между участващите правни субекти и при одобряването на проекта („в рамките на процедурата по предоставяне на средства” – изрично в този смисъл е клаузата на чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия, предоставяща правна възможност на финансиращия орган да развали с едностранно волеизявление процесния договор). Ето защо, според въззивния състав, не могат да се приемат за основателни правните доводи на въззивника-ответник по иска , че възприетото от страните по делото понятие „конфликт на интереси” представлява „единствено положение, при което е опорочено безпристрастното и обективното изпълнение на договора”, а „не обхваща отношенията между страните преди сключване на договора”. Съдът се е позовал на приетото от ВКС в Решение № 60153 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 686/2020 г., II т. о., ТК, че Програма „Еразъм +” е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на ЕП и на Съвета от 11.12.2013 г., като е предназначена за насърчаване развитието и подпомагане дейностите в областта на образованието, обучението, младежта и спорта за постигане установените в чл. 4 цели, чийто основен елемент е безвъзмездното предоставяне на финансови средства от бюджета на ЕС. Позовал се е и на чл. 26 от Регламента като е приел, че на национално равнище тази програма се изпълнява от съответната национална агенция в държавата-членка, каквато се явява ищецът, на която е вменена отговорността за правилното управление на преведените от ЕК в рамките на програмата средства (чл. 27, т. 12) и възложени контролни функции за използването им по предназначение и в съответствие с приложимите правила на Съюза (чл. 31, т. 3). Тези правила са установени в Регламент № 966/2012 на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г., уреждащ общите принципи при предоставянето, управлението, разходването и отчетността на финансовите средства от общия бюджет на ЕС; редът и условията за кандидатстване по програми за безвъзмездно финансиране; критериите за подбор и процедура за оценяване на проектите; условията, на които следва да отговарят кандидатите и всички участници в този процес;

4 правила за плащане и контрол. Според изложеното от състава на САС, чл.

135, т. 2 от този Регламент предписва, че ако се установи, че процедурата за отпускане на безвъзмездните средства е опорочена поради съществени грешки, нередности или измами, отговорният разпоредител с бюджетни кредити спира временно процедурата и може да предприеме всички необходими мерки, включително отмяна на процедурата, а съгласно т. 3 ако впоследствие се установи, че процедурата по отпускането или усвояването на безвъзмездните средства са опорочени от съществени грешки, нередности, измами или неизпълнение на задължения, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може, в зависимост от достигнатия етап в процедурата и при условие, че на заявителя или бенефициера е дадена възможност да представи своите забележки, да упражни някое от правата по б. „а” до б. „в”, вкл. да развали („прекрати) договора. Едно от изискванията за целевото финансиране със средства на ЕС е участниците в тази процедура да не са в конфликт на интереси (чл. 32, т. 3, б. „в” – „Ефективният вътрешен контрол се основава на най-добрите международни практики и включва поспециално следното:… предотвратяване на конфликти на интереси”). Ето закщо, според въззивния съд, конфликтът на интереси е порок в процедурата както преди, така и след сключване на договора в хода на неговото изпълнение, който попада в приложното поле на чл. 135 от Регламент № 966/2012 г. и може да послужи като основание за налагането на определени санкционни мерки, вкл. да се достигне и до 6 разваляне („прекратяване”) на договора.