Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 11.10.2026, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Административно наказателно дело 302/2026
Вид
Решение № 65
Подписан
11.10.2026
Състав
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КАРАГЬОЗОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Нови пазар, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20263620200302 по описа за 2026 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. А. М., ЕГН: *** чрез адв. Г. Х. при АК - С. против НП № 26 – 0280 – 000134 от 22.06.2026 год. на Началника на РУ - К. при ОД на МВР – Шумен (НП), с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С депозираната жалба не се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП, но се навеждат доводи за субективна несъставомерност на посоченото в НП деяние. Твърди се, че на жалбоподателя не му било известно обстоятелството, че е изтекъл срокът на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, както и че към посочената в НП дата превозното средство било с прекратена регистрация, тъй като не е бил уведомен.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. Г. Х. при АК - С., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП са бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи, както и претендира заплащане в полза на въззивника на сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрк. И.С. със становище по същество на делото. В същите се излага 1 твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на въззивника. Прави се искане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение и се противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.04.2026 г., в 11:08 ч., в село Т., община К., по ул. „***“, до дом № 10 в посока към град К., въззивникът управлявал собствен л. а. „***“, с ДК № ***. Същият бил спрян за проверка от полицейски екип към РУ - К. в състав от полицейските служители С. И. С. и М. И. О..

В хода на проверката била установена самоличността на водача. След извършена справка било констатирано, че по отношение на процесното МПС няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 03.02.2026 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

При така установените факти на въззивника бил съставен АУАН, серия GA № 3224714/26.04.2026 г. Впоследствие с мотивирана резолюция № 26 – 0280 - М000018/11.05.2026 г. на Началника на РУ - К., административнонаказателното производство е прекратено и преписката е изпратена на РП - Шумен с оглед преценка за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Въз основа на постъпилите материали е образувана пр. пр. № ***/2026 г. по описа на РП - Шумен.

С постановление от 07.05.2026 г. прокурор при РП - Шумен е отказал да образува наказателно производство по случая като е приел, че от субективна страна не е доказано осъществено деяние по чл.345, ал.2 от НК от водача.

Материалите по преписката, ведно с постановлението на РП - Шумен са изпратени на РУ – К. за сведение. Въз основа на същите, на 22.06.2026 г. е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели полицейските служители полицейските служители С. И. С. и М. И.

О.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите по пр. пр. № ***/2026 г. по описа на РП - Шумен.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 26 – 0280 - 000132/22.06.2026 г. е 2 издадено от компетентен орган – Началникът на РУ - К., видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно - наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като АУАН и НП са съобразени с нормите на чл. 42 съотв. на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

В контекста на изложените доводи, следва да се отбележи, че в случая не е нарушен и принципът „nоn bis in idem“, който се свързва със забраната конкретно лице да бъде съдено или наказвано два пъти за едно и също деяние.

Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН изрично предвижда възможността в случаите, когато представител на прокуратурата установи, че не са налице обективните и субективните признаци на престъпление, което обуславя отказът да се образува наказателно производство, да изпрати материалите на компетентния орган, който по силата на закона е компетентен да извърши преценка за подобна съставомерност на деянието във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност за случая. С оглед на изложеното и доколкото не е ангажирана два пъти отговорността на въззивника в производство, което има наказателен характер и доколкото произнасянето на представителя на РП – Шумен и АНО е по същество, но в обхвата на конкретната им компетентност, соченият принцип не е нарушен с провеждането на процесното административнонаказателно производство.

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, възз. Н. А. М. управлявал личен лек автомобил, при което имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към процесната дата, било със служебно прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил била извършена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, т. е. обективните обстоятелствата от състава на деянието да са намерили отражение в съзнанието му, съотв. респ. ако не е предвиждал същите да е могъл и да е бил длъжен да ги предвиди.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I - 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно 3 превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването й, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Същевременно в материалите по административно - наказателната преписка и приобщените материали по преписката на РП - Шумен не са налични доказателства установяващи, че собственикът на превозното средство е получил изпратеното му уведомление от Гаранционния фонд за прекратяване на регистрацията на автомобила, съотв. че въззивникът е узнал, че регистрацията на превозното средство е прекратена. Такива доказателства не са били приобщени и чрез извършените процесуално - следствени действия в хода на съдебното производство. Липсата на знание у водача за посочения релевантен факт се подкрепя и от обстоятелството, че към момента на извършената проверка от полицейските служители превозното средство било с регистрационни табели.

От изложеното, следва изводът, че възз. Н. А. М. не е съзнавал, съотв. не е бил длъжен и не е могъл да съзнава, че регистрацията на превозното средство е прекратена. Същият е собственик на процесния автомобил и следва да е бил уведомен в това си качество за прекратената регистрация. По делото липсват доказателства, че последният е знаел за прекратяването на регистрация на процесното МПС. Поради изложеното, съдът намира, че липсват доказателства въззивникът да е извършил описаното в НП деяние виновно, при форма на вина умисъл или непредпазливост.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл.143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по 4 производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ и съдействие между въззивника и адв. Х., видно от който на процесуалния представител е заплатено възнаграждение в размер на 300 (триста) евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящият случай, при интерес до 1000 лв. – адвокатско възнаграждение е 400 (четиристотин) лева или 204,52 евро. В писменото становище на представителя на административнонаказващия орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, и с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за възнагражденията за адвокатска работа, съдът определя тези разноски в размер от 204,52 евро, като следва да осъди ОДМВР – Шумен като юридическото лице, от структурата на което е наказващият орган, да ги заплати в полза на жалбоподателя.