Решение № 1407 от 31.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Варна, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20223110203459 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. М. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000254/ 20.05.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че при издаване на постановлението наказващият орган не е извършил проверка съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН, че постановлението е издадено при неизяснена фактическа обстановка, че наложеното наказание не е съобразено с нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и др. В заключение се иска цялостна отмяна на постановлението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание , въз.

М., редовно призован, не се явява , не се представлява. Постъпили са писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител, в които отново се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че фактическата обстановка не е била изяснена в цялост и че неправилно е било прието , че въз. М. е допуснал нарушение, доколкото автомобила му е бил с поставени на местата си регистрационни табели и няма доказателства да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията от Гаранционния фонд.Поради тези и 1 други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2021г. въз.М. управлявал л.а. „ Опел Омега“ с рег. № СВ 57 03 РН, собственост на Г.К., като се движел в гр.Варна. За този автомобил имало сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, който обаче поради неплащане на съответната вноска, бил прекратен на 15.10.2021г. След подаване на информация за това до сектор „ПП“-Варна, регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 15.12.2021г.

На 25.12.2021г. въз.М. посетил офис на застраховател, за да сключи нова застраховка за автомобила.Неправилно обаче в договора бил посочен модела и регистрационния номер на друг автомобил, също „Опел“, като и той бил собственост на Г.К., с която двамата живеели във фактическо съжителство. Около 20,14ч., на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока центъра на града, въз.М. бил спрян за проверка от полицейски служители. При нея и след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от 15.12.2021г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Поради това била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП. С Постановление на ВРП от 18.05.2022г. бил поставен отказ да се образува наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил направен анализ на действията на въз. М. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нямало доказателства обаче за това, че въз. М. е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. На следващо място, от проведеното разследване и изисканите от застрахователни компании справки, било установено, че въз.М. е бил уверен, че е заплатил застраховката за този автомобил, въпреки допуснатата грешка в съставения на 25.12.2021г. договор. Поради това и било прието , че деянието му не е съставомерно от субективна страна. По тези съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а материалите били върнати в ІV РУ-Варна.

Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.

М. на

25.12.2021г. в 20.14ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз.

М. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни

2 доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 22-0442-000254/ 20.05.2022г е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма предвижда, че административнонаказателна преписка се образува без приложен акт само когато производството е било прекратено от прокурора. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. М. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. Отново от постановлението на ВРП се установява , че не са били събрани доказателства за това, че въз.М. е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията , доколкото автомобила е бил собственост на жената, с която живее във фактическо съжителство.

Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз.

М., който пък не е и собственик на автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване. На следващо място, от постановлението на ВРП се установява, че в деня на установяване на нарушението -25.12.2021г., въз.М. е сключил договор за застраховка, но по погрешка в него са били посочени данните за друго превозно средство, също собственост на Кръстева, което обаче вече и било бракувано.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз.

3

М. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.По делото не се налице доказателства за това, че въз.М. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз.

М. да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе предвид че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на въз. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0442-000254/ 20.05.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на М. И. М. , е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. И. М. – ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на 4 съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5