Решение № 403 от 19.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. гр. Д.град, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101040 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключени между страните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция, а при условията на евентуалност –иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за паричен заем.

Ищецът С. Г. С. твърди в искова молба, че 24.12.2024 г. сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 5317140, придружен от Погасителен план към него, както и с втория ответник “Файненшъл България“ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №5317140. Съгласно чл.2 от Договора, заемодателя предал в заем на заемателя сумата от 1250 лева, като заемателя се задължил да върне същата за срок от 6 месеца, на шест месечни вноски, всяка в размер от 236,52 лева. Първата вноска била дължима на 26.01.2025г., а последната на 25.06.2025. Договорен бил фиксиран ГЛП в размер на 45%. Размерът в лева на договорната лихва се равнявал на разликата между общо дължима, посочен в т.7 и заемната сума. Всяка една погасителна вноска съдържала главница и лихва. Общата сума, дължима от заемателя била в размер на 1419,12 лева. Годишен процент на разходите бил 54,52 %. Съгласно чл.3 ал. 1 от Договора, с подписването на същия страните се съгласили да се рефинансира текущ заем на Заемателя, като задълженията по него в размер на 693 лева се погасявали изцяло. Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи 1

Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен“;

Поръчителят подписвал договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки.

Съобразно погасителния план към Договора, ищецът следвало да внася по 345 лева, като в тази сума се включвал размера на вноската по кредита (236,52 лева) и ежемесечният размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция възлизащо на 108,48 лева. Към Договора за паричен заем бил налице и Договор за предоставяне на гаранция № 5317140 от 24.12.2024 г, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на гарант и ищеца. Съгласно чл.1 ал.1 от Договора за гаранция, Потребителят възлагал, а Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща задължението за връщане на заемната сума в размер на 1250 лева и задължението за плащане на възнаградителна лихва, задължението за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.

Съгласно чл.3 ал.1 от Договора за поемане на задължението по чл.1, потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 650,88 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 108,48 лева. Според чл.3 ал.3 от Договора, "Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение и всички други вземания на гаранта по този Договор. Счита, за необходимо да посочи, че „Файненшъл България“ ЕООД е дъщерно дружество на "Изи Асет Мениджмънт" АД като е налице свързаност между двете дружества. Заявява, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Договор за предоставяне на гаранция не било посочено какво точно се включва в ГПР.

Поддържа, че ищецът имал качеството потребител по смисъла на чл.9 ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 Договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Заявява, че Договора за паричен заем № 5317140 е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК всички заплатени по последния суми (извън главницата) били недължимо платени и подлежали на възстановяване от страна на дружеството на ищеца. Не се посочвало кои точно разходи формират ГПР. Не било достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а било нужно споразумението да съдържа яснота кои точно 2 разходи формират ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д ал.1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явявало част от сключването на договора за потребителски кредит, т.е. те следвало да се разглеждат като едно цяло - договорът за потребителски кредит не можел да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като била налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя по негова сметка. Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласявал да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, давали основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето защо възнаграждението на поръчителя следвало да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не било извършено.

На следващо място, възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това било предвидено като негово задължение в Договора за потребителски кредит. Ищецът нямал възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и била задължително условие за получаването на кредита.

Счита, че клаузата за възнаградителната лихва е нищожна, тъй като така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави. В правната доктрина и съдебната практика се приемало, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил 3 добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Съглашение за плащане на възнаградителна лихва било действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ се установявало, че към датата на сключване на договора – 24.12.2024 г., основният лихвен процент е 3.04 %, от което следвало, че размерът на законната лихва е 13.04 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал три пъти законната лихва.

Поддържа, че Договорът за предоставяне на гаранция е недействителен, тъй като договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК. Съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. Предвид обстоятелството, че се касаело за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства изискването за осигуряване на обезпечение превръщало сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита – аргумент от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата по едно и също време. При съпоставяне на размера на отпуснатия кредит от 1250 лева и размера на възнаграждението на поръчителя 650,88 лв. нямало житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение на толкова висока цена, ако имаше избор дали да се съгласи с обезпечението или да откаже.

Поставянето на условие за усвояване на кредита чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществява фактическия състав на неравноправността и разкрива недобросъвестността на кредитодателя, тъй като ако последният беше постъпил справедливо и добросъвестно с кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с клауза за толкова високо възнаграждение при индивидуални преговори. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен, то недействителността на главния договор за потребителски кредит водело до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание за неговото сключване.

На последно място, размерът на възнаградителната лихва надхвърлял три пъти размера на законната лихва, с което в разрез с добросъвестността кредиторът използвал материалната затрудненост на ищеца, за да получи престация, значително неравностойна на предоставения кредитен ресурс. Ето защо, моли при условие, че съдът отхвърли първия главен иск за прогласяване нищожността на целия договор, да обяви за недействителна клаузата на чл.2, т.6 от същия на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за паричен заем № 5317140, сключен между С. Г. С. и "Изи Асет 4