Решение № 290 от 08.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502478 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.

Образувано е по две постъпили въззивни жалби - от ищеца в първоинстанционното производство С. Т., чрез адв. П. Т., и от ответниците в първоинстанционното производство Р. К. и Ж. К., чрез адв. Р., против решение №260055/01.07.2022 г., постановено по гр.д. №1116/2020 г. на РС *****, І гр.с., с което са осъдени Ж. К. и Р. К. да заплатят солидарно на С. Т. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени на 25.10.2017 г. в гр. ***** травматични увреждания - контузия на лицето; кръвонасядане и охлузване по долния клепач на ляво око, охлузване по долна устна и под брадата, охлузвания по шията и гръдния кош, охлузване по първи пръст на лява ръка и кръвонасядане и оток на лява длан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането 25.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 849,50 лв. направени по производството разноски, като е отхвърлен предявения иск за заплащане сумата от 30 лв., 1 представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за извършен преглед, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 26.10.2017 г. до окончателното заплащане.

С. Т. е осъден да заплати на Ж. К. сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от причинена на 20.10.2019 г. в гр. ***** обида – „*****“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането 20.10.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр.

***** заплаха с жест, означаващ прерязване на гърло, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.10.2019 г. до окончателното заплащане и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.10.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, до пълния му размер от 1600 лв.

С. П. Т. е осъден да заплати на Р. П. К. сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. ***** заплаха с жест, означаващ прерязване на гърло, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.10.2019 г. до окончателното заплащане, и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, ведно с обезщетение за забава върху сумата в размер на законната лихва от датата на увреждането 23.10.2019 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправена на 22.10.2019 г. в гр. ***** заплаха с жест, 2 означаващ прерязване на гърло до пълния му размер от 400 лв., и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и изживявания от отправени на 23.10.2019 г. в гр. ***** закани и обиди на висок глас – „*****“, „Ще ви счупя тиквите“, „Мъртви сте“, „Ще ви смачкам“, до пълния му размер от 1600 лв.

С въззивната жалба, депозирана от Р. К. и Ж. К., се обжалва решенето в частта, в която е уважен предявеният от С. Т. иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски, както и в частта, в която са отхвърлени насрещните искове. Навеждат се доводи за неправилност, незаконосъобразност - нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Считат, че съдът не се е произнесъл по всички възражения на ответниците. Твърди се, че действията са извършени при условията на неизбежна отбрана, като в този случай деликтната отговорност се изключва. Излагат се подробни съображения за недоказаност на исковете на Т., като се прави позоваване на опитните правила. Твърди се, че е налице съпричиняване, както и, че размерът на обезщетението е несправедлив. Навеждат се и доводи за неправилност на решението по отношение на насрещните искове - неправилно е определен периода на негативните изживявания. Иска се отмяна на решенето в атакуваната част, отхвърляне на първоначалния иск и уважаване изцяло на насрещните искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С. Т., като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се първоинстанционното решение в тази част да се потвърди. Твърди се, че съдът е обсъдил доводите за неизбежна отбрана, а позоваването във въззивната жалба на СМЕ е избирателно. С въззивната жалба се излагат нови фактически твърдения за механизма на настъпване на уврежданията, съпричиняването не е наведено в процеса като възражение. Излагат се и подробни съображения за неоснователност на насрещните искове в отхвърлената им част.

Срещу съдебния акт е депозирана и въззивна жалба от С. Т., като се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди, уважени са предявените насрещните искове и за разноските. Излагат се подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тези части. Твърди се, че в случая не следва да се има предвид влязлото 3 в сила решение по ЗЗДН, това би довело до невъзможност за защита в производството за обезщетение за вреди от деликт с оглед специфичното разпределение на доказателствената тежест по специалния закон. Навеждат се и доводи за неправилност на решението в частта за разноските. Прави се възражение за прихващане между присъдените на страните разноски. Иска се уважаване на първоначално предявения иск за имуществени вреди, както и отхвърляне на насрещните искове за неимуществени вреди за деянията на 20.10.2019 г. и 22.10.2019 г., а за деянието на 23.10.2019 г. да се намали размера до 200 лв. за всяка от ищците по насрещния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца (ищците по насрещните искове) твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с предявени осъдителни искове – първоначални и насрещни - с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като от Т. е предявен и иск за заплащане на причинени имуществени вреди. Предявени са и акцесорни искове за заплащане на лихви върху исковите суми.

4

Ищецът Т. твърди, че на 25.10.2017 г. слизал по стълбите на жилищната сграда, в която живее, и видял, че ответницата Ж. К. реже с нож кабела на осветлението. До нея стояла майка й – ответницата Р. К., негова сестра. Няколко пъти казал на Ж. да спре да реже кабела, но тя продължила.

Когато ищецът се приближил до стълбищната площадка на втория етаж, Р. К. започнала да се държи агресивно, да го бута, удря и драска с нокти по лицето.

В този момент Ж. К. тръгнала нападателно срещу него с нож в ръцете, но Т. успял да го избие. Тогава тя също започнала да го удря и драска с нокти по лицето. В този момент се намесил бащата на ищеца, като успял за кратко да прекрати спречкването. Двамата тръгнали да слизат надолу по стълбите, но Р. и Ж. тръгнали след тях и се опитали да го ударят. Тогава се намесила майката на ищеца, която избутала ножа от ръцете на Ж., но последната я ритнала.

Ищецът застанал между майка си и двете ответници, които отново му нанесли удари с ръце, драскали го с нокти, скъсали връхната му дреха. След известно време се оттеглили, а той успял да се обади на телефон 112, за да повика помощ. Скоро пристигнали полицаи и линейка. Бил прегледан от лекар, който установил, че кръвното му налягане е 170 на 90, а сърдечната честота – 80.

Поставил му диагноза „контузия на лицето“. На другия ден му било издадено съдебно-медицинско удостоверение (СМУ), в което били отразени констатациите на съдебния лекар, че са причинени контузия на лицето, кръвонасядане и охлузване по долния клепач на лявото око, охлузване на долната устна и под брадата, охлузвания по шията и гръдния кош, охлузвания по първия пръст на лява ръка, кръвонасядане и оток на лявата длан. Сочи, че действията на ответниците са противоправни, тъй като са му причинили имуществени и неимуществени вреди. Понесените от него увреждания на здравето и телесната цялост са му причинили болки и страдания за сравнително продължителен период от време. Променил е обичайните си навици, като е спрял да посещава места за социални контакти, отложил срещите си с приятели. Изпитвал болки в лявата половина на главата, имал замъглено зрение на лявото око, имал трудности при хранене. Наложило се да заплати 30 лева за медицински преглед. Моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 2000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането, съответно 25.10.2017 г. и 26.10.2017 г., до окончателното изплащане. Претендира направените по производството разноски.

Ответниците оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че исковата молба е нередовна, тъй като от нея не става ясно кои увреждания от кого се твърди, че са причинени, както и колко продължителен е бил периодът, през който са изпитвани болки и страдания. Липсват и конкретни факти кои точно негови навици са променени и в какво се изразява нарушеното функциониране на зрителната система и неговата продължителност. Твърдят, че С. Т. е брат на Р. К., както и, че тя и съпругът й 5 притежават втори жилищен етаж от сградата, намираща се в гр. *****, ул.