Решение № 4585 от 10.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16108/2025
- Вид
- Решение № 4585
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4585 гр. София, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110116108 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с предявени от „Ел Бонус“ ЕООД срещу „Грейт дринкс къмпани“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, които се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 711,37 евро (1391,31 лв.), представляваща дължимото възнаграждение по т. 5.1.1 от Договор за продажба на електрическа енергия № 2402009/16.02.2024 г. за периода от месец ноември до края на месец януари 2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2025 г., до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на 44,46 евро (86,96 лв.), представляваща договорна неустойка по т. 5.2.7. от Договор за продажба на електрическа енергия № 2402009/16.02.2024 г. върху главниците по Фактура № 2000009103 от 30.11.2024 г., за периода от 15.12.2024 г. до 19.03.2025 г., Фактура № 2000009391 от 31.12.2024 г., за периода от 15.01.2025 г. до 19.02.2025 г. и Фактура №2000009682 от 31.01.2025 г., за периода от 15.02.2025 г. до 19.03.2025 г. в размер на 0.1 % за всеки ден забава, но не повече от 10%.
Ищецът твърди, че между и ответника е бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия на 05.03.2024 г., по силата на който той продавал, а ответникът купувал купува активна нетна електрическа енергия по свободно договорени цени според отчетените количества
1 електроенергия от търговските електромери за обекта на ответника, находящи се на адрес: адрес, ИТН №32Z103000007346I. С приложение № 1 към договора подписано на 05.03.2024 г. са били уговорени индивидуалните условия на договора. Сочи, че цената се определяла на пазарен сегмент „Деннапред" за MWh на „Българска независима енергийна борса" ЕАД, към която се добавяли 15,00 лв./MWh (петнадесет лева за мегаватчас), без ДДС.
Уговорено е било, че продавачът фактурира за количествата доставената електрическа енергия един път месечно след месеца на доставка. В договора било посочено, че продавачът издава фактура в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на доставка купувачът заплаща на Продавача сумите, дължими по издадените фактури в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. При неплащане на задължението в срок, ответникът дължал договорна неустойка в размер на 0.1% (нула цяло и една десета процент) от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 10% (десет процента) от общия размер на задължението. Твърди, че за периода от ноември 2024 г. до края на месец януари 2025 г. доставил на ответника цялото необходимо количество електрическа енергия за задоволяване на потреблението му, както следва, но той от своя страна не заплатил дължимата цена. Сочи, че за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. е доставил на ответника 1.162 мегаватчаса при цена от 368,07983 лв. за мегаватчас, за което е била издадена Фактура № 2000009103 от 30.11.2024 г. на обща стойност 450,16 лева, която е следвало да бъде заплатена до 14.12.2024 г., а с оглед забавата на купувача той дължал и неустойка върху тази сума в размер на 42,76 лева. за периода от 15.12.2024 г. до 19.03.2025 г. Сочи, че за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. доставил на ответника 1.143 мегаватчаса при цена от 352,07 лв. за мегаватчас, за което е била издадена Фактура № 2000009391 от 31.12.2024 г. на обща стойност 424,08 лева, платима до 14.01.2025г., като с оглед възникналата забава купувачът дължал неустойка в размер на 27,14 лв. за периода 15.01.2025 г. до 19.03.2025 г. За периода от 01.01.2025 г. до 13.01.2025 г. доставил на ответника 1.451 мегаватчаса при цена от 297,81988 лв. за мегаватчас, за което е била издадена Фактура № 2000009682 от 31.01.2025 г. , платима до 14.02.2025 г., като с оглед забавата на купувача е била начислена неустойка в размер на 17,06 лв., за периода от 15.02.2025 г. до 19.03.2025 г. Твърди, че въпреки отправените покани до ответника не е постъпило плащане. Моли за уважаването на предявените 2 искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
В проведеното на 10.03.2026 г. открито съдебно заседание ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (л. 45-47 от делото). Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л. 36-38 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 45-47 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
3
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата страна. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 609,73 евро.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „Грейт Дринкс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 206849546 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Ел Бонус“ ЕООД, ЕИК 131381543, сумите, както следва: сумата от 711,37 евро (1391,31 лв.), представляваща дължимото възнаграждение по т. 5.1.1 от Договор за продажба на електрическа енергия № 2402009/16.02.2024 г. за периода от месец ноември до края на месец януари 2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2025 г., до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на 44,46 евро (86,96 лв.), представляваща договорна неустойка по т. 5.2.7. от Договор за продажба на електрическа енергия № 2402009/16.02.2024 г. върху главниците по Фактура № 2000009103 от 30.11.2024 г., за периода от 15.12.2024 г. до 19.03.2025 г., Фактура № 2000009391 от 31.12.2024 г., за периода от 15.01.2025 г. до 19.02.2025 г. и Фактура №2000009682 от 31.01.2025 г., за периода от 15.02.2025 г. до 19.03.2025 г. в размер на 0.1 % за всеки ден забава, но не повече от 10%.
ОСЪЖДА „Грейт Дринкс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 206849546 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Ел Бонус“ ЕООД, ЕИК 131381543 сумата в размер на 609,73 евро, представляваща разноски в настоящото производство, както и такива, сторени в обезпечителното производство по ЧГД № 9719/2025 г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси 4 защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5