Решение № 264714 от 13.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8919/2019
- Вид
- Решение № 264714
- Подписан
- 13.07.2021
- В сила
- 02.12.2021
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............... гр.София, 13.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ М. при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело
№ 8919 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
538657 от 19.11.2018 г., постановено по гр. д. № 32278/2008 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, поправено и допълнено с решение № 85461 от 05.04.2019 г., съдът на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК е възложил в дял на съделителката Р.Л.В. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, намираща се в северозападната част на УПИ I-338, в непосредствена близост до гаража, чието вътрешно разпределение е както следва: на първия етаж - кухня, антре, стая, до стаята проход (коридор), който обслужва вътрешния двор, а на втори етаж, до който се стига по външно стълбище - три стаи и вестибюл, с идентификатор № *** и ПОСТРОЙКА с площ от 11,45 кв.м., намираща се в югозападната част на парцела, представляваща склад, баня и тоалетна, с идентификатор *********.388.4, като за уравнение на дяловете на останалите съделители поставил в общ дял на съделителите Ц.С.М.,
С.А.Г. и Б.А.Г. като наследници на С.Л.С. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №
41010.4893. 388.5, находяща се в северозападната част на имота, с разпределение: на първия етаж - мазе, състоящо се от две помещения, стопанско помещение (кошара), с външно стълбище и външна стълбищна площадка до втория жилищен етаж, на който са разположени вестибюл, стая, кухненски бокс, дневна-трапезария, и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, намираща се в северозападната част на парцела с предназначение - хамбар, с площ от 9,38 кв.м., под която се намира складово помещение с площ от 1,88 кв.м., а на съделителя С.Л.В. поставил в дял ГАРАЖ с идентификатор с № ***с площ от
26,52 кв.м., намиращ се в северозападната част на УПИ I-338, с е построена врху него тераса с площ от 33,83 кв.м. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 4,51 кв.м., намираща се в югозападната част на имота, представляваща помещение за животни (кокошарник) с идентификатор № 41010. 4893.388.2, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Р.Л.В. заплати за изравняване на неравенството на дяловете съответно - на Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. сумата от общо 5260 лв., а на С.Л.В. сумата от 15381 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
С решението съдът е осъдил Р.Л.В. да заплати на Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от общо 1950 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** и на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** за периода от 12.01.2009 г. до 01.02.2012 г., от която на ищцата Ц.С.М. сумата от 975 лв., като е отхвърлил исковете за периода от 01.11.2008г. до
11.01.2009 г. Също така съдът е осъдил и С.Л.В. да заплати на Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 505,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж с идентификатор № ***, за периода от
12.01.2009 г. до 01.02.2012 г., от която за ищцата Ц.С.М. сумата от 252,53 лв., като съдът е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер от 1950 лв. и за периода от
01.11.2008 г. до 11.01.2009 г.
С решението съдът е осъдил на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС Ц.С.М. да заплати на С.Л.В. сумата от 394,04 лв.,
С.А.Г. – сумата 197,02 лв., а Б.А.Г. – сумата 197,02 лв., представляващи съответна на дела на всеки от тях част от извършените в допуснатите до делба недвижими имоти необходими разноски, както следва: за измазване на гаража отвътре с варово-циментен разтвор с размер 42,80 кв.м. през 2007 г., за бетонова настилка на пода на гаража с размер 23,4 кв.м. през 2010 г., за външна пръскана с варово-циментов разтвор мазилка на двете двуетажни сгради с размер 170 кв.м. в края на
2006 г., като за разликата до пълния претендиран размер претенцията е отхвърлена.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК С.Л.В. да заплаща на Ц.С.М. сумата от 9,24 лв. месечно до влизане в сила на решението за извършване на делбата за ползването на гаража с площ от
26,52 кв.м., а Р.Л.В. да й заплаща на същото основание сумата от
44,09 лв. месечно за ползването на двуетажната жилищна сграда, която се намира непосредствено до гаража.
Накрая, с решението си съдът на основание чл. 355 от ГПК е разпределил и разноските в производството.
Недоволни от решението в ЧАСТТА, с която в общ дял на Ц.М., С.Г. и Б.Г. е поставена двуетажната жилищна сграда (с кошарата на първия етаж) са останали съделителите С.В. и Р.В., които в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че начинът на възлагане не отговарял на дяловете в съсобствеността и не отчитал притежанието на земята, като считат за най-правилно тази къща да бъде възложена на С. В., при запазване и на останалите възложени им в дял обекти. Искането към въззвивния съд е да отмени решението в тази му част и да възложи къщата на В., а в съдебно заседание молят делбата да се извърши съобразно Приложение 2 (или Приложение 2а) към заключението на вещото лице арх. Ш..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от съделителката Ц.М., която с пространни доводи за неправилност го атакува също в частта, с която са разпределени дяловете. Излага съображения, че в обжалваното решение не са посочени квотите на ищците; Не е определено как ще се ползват дяловете, предвид, че в имота следва да бъде осигурен нов вход/изход за достъп до дял III; Съдът бил елиминирал одобрения проект по чл. 203 от ЗУТ; не е посочил квадратурата на отделните сгради и постройки в имота; също така, цената на отделните дялове била определена неправилно от вещото лице и безкритично възприета от съда; към решението липсва и скица; счита, че нежилищните обекти (кошарата, навеса, мазето и прохода) биха могли да се преобразуват или преустроят в жилищни, за което изразява готовност да стори дори за своя сметка; Освен това твърди, че съделителката Р.В. разполага с друг жилищен имот, поради което възлагането на жилището на общата им наследодателка било незаконосъобразно. Останалите оплаквания – че съдът бил присвоил друг идентификационен номер, както и че не бил разгледал цялата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС, са разгледани по реда на чл. 247 от ГПК и чл. 250 от ГПК за поправка и допълване на решението. Поддържа възражението си за прихващане на вземането на своята наследодателка с вземането за подобрения и необходими рамзноски на съдебителя В., както и възражението си за погасяване на претенциите му по давност.
С протоколно Определение от 13.05.2021 г. въззивното производство е прекратено в ЧАСТТА по депозираните от въззивницата Ц.М. частните жалби от 09.11.2018 г., от 16.11.2018 г., от
03.12.2018 г. и по въззивната й жалба вх.№ 5080793/10.05.2019 г. поради оттеглянето им.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма. При тези правомощия Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба, във втората фаза по извършването й.
С решение от 09.06.2009 г., постановено по гр. д. №
32278/2008 г. на СРС е допуснато извършването на делба между С.Л.С., С.Л.В. и Р.Л.В. на следните недвижими имоти, изградени в УПИ
I-338 от кв.
26 по ПУП на с. Кътина: 1. постройка с площ от
11,45 кв.м., намираща се в югозападната част на имота, представляваща склад, баня и тоалетна, с идентификатор *********.388.4 с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 2. стопанска постройка с площ от 4,51 кв.м. с идентификатор № ***, намираща се в югозападната част, представляваща помещение за животни (кокошарник); 3. гараж с площ от 26,52 кв.м. с идентификатор с №
***, намиращ се в северозападната част на парцела в непосредствена близост до стопанската постройка, като върху гаража е построена тераса с площ от 33,83 кв.м.;
4. двуетажна жилищна сграда, намираща се в непосредствена близост до гаража, чието вътрешно разпределение на първия етаж е от кухня, антре, стая, до стаята проход
(коридор), който обслужва вътрешния двор на имота, а на втория етаж, до който се достига посредством външно стълбище и външна стълбищна площадка - три стаи и вестибюл, с идентификатор № ***; 5. двуетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на урегулирания поземлен имот, чийто първи етаж не представлява жилище, а мазе, състоящо се от две помещения, стопанско помещение (кошара), а вторият етаж, до който се достига посредством външно стълбище и външна стълбищна площадка, се състои от вестибюл, стая, кухненски бокс, дневна-трапезария с идентификатор № *** и 6. стопанска постройка с площ от 9,38 кв.м. и с предназначение хамбар, под който се намира складово помещение с площ от 1,88 кв.м., за която постройка не е присвоен идентификатор, при квоти от по 1/3 ид.част за всеки от тях.
След влизане на решението по допускане на делбата в сила, на
02.12.2013 г. съделителката С.С. е починала, като на нейно място са конституирани наследниците й по закон Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г..
Предмет на въззивното производство е единствено способът, по който да бъде извършена делбата.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, съделителката Р.Л.В. е направила искане за възлагане на двуетажната жилищна сграда (до гаража) с идентификатор № ***. Искането е извършено в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК от лице, разполагащо с правен интерес и процесуална легитимация на съделител, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е и основателно.
Възлагането на недвижим имот при извършване на съдебната делба според действащата процесуана уредба е сведено до две хипотези: при делба на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност (чл. 349, ал. 1 ГПК) и при подялба на жилище, също неподеляемо, ако съделителят с претенцията за възлагане при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище – чл. 349, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай предпоставките на втората от двете алтернативни хипотези са налице: двуетажната къща до гаража представлява жилищен имот по предназначение, който според съдебно-техническата експертиза на в. л. Бошнакова, приета пред първата инстанция, е реално неподеляем; съсобствеността е възникнала от наследяване от Л.В.К., починал 08.02.1982 г., и от П.В.К., която е починала на 20.03.2006 г., като страните не спорят, че към момента на откриване на наследството на общите наследодатели Р.В. е живяла в имота, където живее и понастоящем; на последно място, пред първата инстанция не е било спорно, че съделителката В. не притежава друго жилище. Твърдението на жалбоподателката М., че В. имала друг жилищен имот в кв. „Брего“ на същото село Кътина, освен несвоевременно направено, е останало неподкрепено с каквито и да е било доказателства, поради което възраженията, основани на него за недопустимост на възлагането, следва да бъдат отхвърлени.
Следователно, в правилно приложение на процесуалния закон първоинстанвционният съд е приел, че всички необходими предпоставки за уважаване на възлагателната претенция са налице, поради което и на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Р.Л.В. следва да се възложи допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***., а дяловете на останалите съделители следва да се уравнят с имоти и пари.
Според заключението на вещото лице арх. Ш. по приетата пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза, допуснатите до делба имоти са обособими в три дяла, колкото са и наследствените колена, като при отварянето на отделен вход/изход от северната страна до хамбара, както това е показано на Приложение № 2 към заключението, ще бъде осигурен пълноценен достъп на всеки съделител до отредения му дял. Отделните дялове, които се формират, са както следва: на съделетелката В. - възложената й двуетажна къща заедно с постройката от 11.45 кв.м., с обща стойност на този дял от 31247.17 лв.; на съделителя В. – гаража с терасата над него и стопанската постройка от 4.51 кв.м., на стойност на дела от 40810.45 лв., и общо за съделителите Ц.С.М., С.А.Г. и Б.А.Г. – другата двуетажна къща и хамбара с площ от 9.38 кв.м., на стойност на целия общ дял от 33600.43 лв. Обосновано в тази връзка СРС е приел, че при наличната възможност всеки от съделителите да получи дял в натура, но и предвид разликата във вида и стойността на отделните постройки, при определяне на дяловете следва да бъде зачетена волята на отделните съделители да получат конкретен имот, извършените в някои от имотите подобрения и реалното им ползване. Поради това правилно съдът е зачел не само желанието на жалбоподателя В. да получи в собствен дял гаража с терасата над него, в които той е правил и подобрения, но и волята на починалата в хода на делото наследодателка на ищците С.Л.С., която в заседанието от 24.04.2013 г. е поискала да получи в дял двуетажната жилищна сграда (с идентификатор № ***), както и намиращия се в близост до нея хамбар с площ от
Разпечатката съдържа 51 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd54eb18-f8a0-424c-93f5-fb58feeb8250