Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1380 от 16.11.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4631/2021
Вид
Решение № 1380
Подписан
16.11.2021
В сила
16.11.2021
Състав
Филип Стоянов Радинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Бургас, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Филип Ст. Радинов при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело № 20212120104631 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.

Образувано е по предявен от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от М.А. срещу П. М. АБД., ЕГН: **********, с адрес: ****** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 593.71 лева, формирана както следва: 450 лева - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 84862/**** г.; 90.00 лв. - договорна лихва за периода 13.03.2020г. -13.08.2020 г.; 53.71лв., законна лихва за забава за периода 14.03.2020г. 05.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване па Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /09.04.2021 г./ до окончателното изплащане на главницата, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2467/2021 г. на БРС.

Ищецът твърди, че ответникът П. М. АБД. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от П. М. АБД. данни служител на ищеца се е свързал е него по посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 600 лв .След обработване па данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „ КРЕДИТ ИНС“ АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит ,,Екстра“ №84862/**** г. и сумата му е била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на офис на „Изипей“ АД, срещу представена от П. М. АБД. лична карта.

Твърди се, че е налице електронно изявление подписано с електронен подпис по 1 смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с П. М. АБД., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването и с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Поддържа се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му е условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.

Излагат се твърдения, че ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че „КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор за предоставяне па гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Б.К.“ ООД, съгласно който „Б.К.“ ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучатели, като кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант съответната такса „гарант“.

Твърди се, че кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 1147.98 лв. е платимо ведно с главницата на осем месечни вноски със следните падежи: 13.04.2019, 13.05.2019, 13.06.2019, 13.07.2019,13.08.2019, 13.09.2019, 13.10.2019, 13.11.2019. Сочи се, че по вноска по кредита с падеж 13.04.2019 г. от страна на длъжника седем пъти е осъществено плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант” по месечната вноска, поради което на основание т.5 от сключения договор, крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен със седем месеца и новият падеж на вноска е бил 13.11.2019г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 13.06.2020г. След посочените действия вноските по кредита с падежи съответно 13.11.2019 и 13.12.2019 са изцяло погасени Сочи се, че към дата 05.04.2021 г. кредитополучателят не е осъществил плащане по нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 13.03.2020 г., 13.04.2020 г., 13.05.2020 г., 13.06.2020 г., 13.07.2020г. и 13.08.2020. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка е длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но П. М. АБД. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 53.71лв.

Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.

Прилагат се писмени доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчен на ответника, който в законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му 2 в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. В съответствие с гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, както и тези, сторени в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 25 лева за държавна такса и 325 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 325 лева, представляваща сторените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. АБД., ЕГН: **********, с адрес: ******, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от М.А. сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 84862/**** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 90.00 лв./ деветдесет лева/, представляваща договорна лихва за периода 13.03.2020г. 13.08.2020 г.; както и сумата 53.71лв. /петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/ , представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 14.03.2020г. - 05.04.2021 г. , за които суми е издадена Заповед № 499 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.04.2021г., постановена по ч.гр.д. № 2467/2021г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА П. М. АБД., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от М.А., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П. М. АБД., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от М.А., сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство съдебно – деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Вярно с оригинала!

К.К.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

4